Acelawyers

Българка учи на кино и медии канадски студенти

Българка учи на кино и медии канадски студенти

По случай диамантения юбилей на кралица Елизабет Втора от възкачването є на трона сънародничката ни Кристина Стоянова беше отличена за работата си с орден, съобщи българският вестник в Канада “Български хоризонти”.

[pullquote align="left"]Преподавателката по кино в университета в Реджайна и член на Асоицация на кинокритиците в Квебек Кристина Стоянова беше отличена с орден по случай 60-годишнината от възкачването на кралица Елизабет на трона. Сънародничката ни беше наградена за професионалните є постижения и всеотдайната є работа в полза на обществото.[/pullquote]

Пътят на Кристина Стоянова от завършването на Националната академия за филмово изкуство в София до катедрите на едни от най-престижните канадски университети и участието в журитата на световноизвестни кино и филмови фестивали обаче не е бил никак лесен. Самата тя разказва историята си пред в. “Български хоризонти” толкова увлекателно и живописно, че човек има чувството, че я вижда като на лента. Което едва ли е изненадващо, като се има пред вид, че един от курсовете, които сънародничката ни води в университета, е “Традиции в разказването”.

Първите години на кариерата си в България Кристина определя с изключително съдържателния нашенски израз “голям зор”. В онези времена баща є бил обявен за враг на народа и не можела да си намери работа след завършването. Първият є “пробив” бил вестник “Работническо дело”, където я поканили да води на хонорар седмичната рубрика “От понеделник по кината”. “Преди да ме назначат, че попитаха имам ли в семейството врагове на народа, а аз с честни сини очи отговорих “Не”, разказва през смях сънародничката ни.

Писането в официоза обаче изобщо не помогнало да си намери постоянна работа. Това станало чак след две години, когато се отворила бройка в Киноцентъра.

За идването є в Канада преди 24 години е трудно да се каже еднозначно дали е станало по стечение на обстоятелствата или и съдбата е решила да се намеси. По-скоро изглежда, че някак си нещата закономерно са вървели натам, а комунистическите прийоми в тогавашна България чувствително са допринесли.

През 1981 г. сънародничката ни се запознала на фестивала във Варна с голямата канадска аниматорка Керълайн Лийф, която впоследствие изиграла сериозна роля за посоката, в която поел животът є. Стоянова взела тогава интерю от нея, допаднали си и започнали да си пишат. Кореспонденцията им обаче изведнъж секнала, благодарение на “някои органи”, които строго наблюдавали кинаджийското общност по онова време. Двете се засекли отново след 4 г. в Москва, където сънародничката ни била част от делегацията на млади български филмови дейци.

Скоро след това Керълайн є дошла на гости в България, а през 1987 г. пратила чрез National Film Board of Canada покана към Кристина Стоянова да изнесе лекция за българската анимация и за женски теми в българското и източноевропейското кино.

Издаването на изходната виза от българска страна било ходене по мъките и едва ли щяло да се получи, ако канадската аниматорка не вдигнала голям шум в българското посолство в Отава. В крайна сметка нещата се наредили, Кристина кацнала в Монреал, изнесла си лекцията, а Керълайн є организирала и обиколка из САЩ.

Всичко било страхотно до момента, в който кинокритичката се върнала в България и научила, че в Киноцентъра е направена реорганизация, в резултат на която тя е уволнена. Разплакана, Стоянова споделила това с канадската аниматорка, която я посъветвала да отиде в британското посолство, което представлява и Канада, и да поиска политическо убежище. На афектираната кинокритичка толкова є трябвало. Когато скоро след това є позвънила зам.-главната редакторка на “Филмови новини” Дима Димова, тя в прав текст є заявила “Знаеш ли какво, утре си взимам детето и куфар дрехи и отивам в британското посолство да искам политическо убежище”. В рамките на следващия половин час є позвънил офицерът от Шесто управление на Държавна сигурност Чавдар Тепешанов, за да я покани “да пият кафе” по-късно я потърсил и зам. генералният директор на Киноцентъра Емил Ангелов, за да я покани да оглави новосформиращ се екип за копродукции. “А аз, както бях напушена, им викам: “Ще си помисля”, смее се Кристина. “Приех, разбира се, предложението, макар че аз бях и ръководител, и единственият му член на този колектив”, продължава тя.

При първото си посещение в Канада обаче тя вече била завързала контакти и през 1988 година от Монреал пристигнала покана да преподава курс в университета “Конкордия”.

“Тъкмо ми бяха дали добра заплата в България и му викам на мъжа ми: “Ванчо, къде ще ходим, тъкмо ми се отвори парашута тук. А той вика: “Абе аз мисля да бягаме, не знам за никакъв парашут”, пресъздава тогавашната ситуация кинокритичката.

Така през януари, 1989 г. пристигнала в Монреал, а по-късно, с много “въртели” от страна на българските власти, дошли съпругът є Иван Геков и синът Теодор.

В Канада всичко било добре до момента, в който свършил 6-месечният є договор за работа. “Казват ти – всичко беше прекрасно, много благодарим, марш на опашката”, обяснява Кристина. Започнали дела за статут, финансови несгоди…”Благодарна съм на Г-н Антон Чипев, че ми помогна да започна работа като преводач от български и руски. На мен вече ми се привиждаше как ще спим под мостовете. След това отидох да правя магистратура по Public policy and public administration”, разказва перипетиите си Стоянова. Сблъсъкът с точните науки, които трябвало да учи в университета, обаче се оказал още по-драматичен и от битовите несгоди. “Това беше най-кошмарният период в живота ми – да уча аз статистика при условие, че тази наука ми е органически чужда….ужас и безумие”, спомня си тя. Научната є ръководителка Марги Мендел явно също усетила, че Кристина и статистиката няма да се погодят и я посъветвала да си търси нещо друго, след като завърши. Така записала докторантура във филмовата сфера, която защитила през 1998 година.

След завършването е преподавала в York University и в University of Toronto. Зад гърба си има още преподавателски курсове в Queens, в University of Alberta, в Wilfrid Laurier University и в McMaster University. През 2006 година сключила 5-годишен договор с University of Regina и след като изтекъл, се явила на конкурс. 60 души се съревновали за мястот, но тя успяла да ги отвее и да получила постоянна работа.

“Всичко, което правя, го правя първо за семейството, второ – за мен самата и трето – заради хората, които са ми помогнали”, казва сънародничката ни. “На мен киното ми е страст, обичам работата си и го правя с желание”, добавя тя. След това споделя, че за един имигрант, колкото по-нагоре върви, толкова повече съпротивата срещу него става по-голяма. “За такива ключови позиции борбата е голяма”, отбелязва тя.

В личен план на нея никак не є е било леко да направи тази успешна кариера. “През всичките ми митарствания в Канада семейството ми си стоеше в Монреал, аз като Левски сама обикалях”, казва тя. Мъжът є почнал преподавателска работа в университета “Конкордия”, синът Теодор завършил пиано в McGill University.

В Реджайна Кристина е преподавател по филми и медии. Курсовете, които води са “Традиции в разказването”, “Теория и история на медийните империи”, “Пропагадната в медиите” и “Ужасът и мистицизмът във филмите”. Съавтор е на книгата “Витгенщайн в киното”, както и на книга за Жан Логодар. Наред с преподавателската работа обаче тя активно полага и доброволчески труд. През 1996 г. е направила малка ретроспекция на унгарското кино под името “Куражът да останеш човек”, през 1997 г. организирала голяма ретроспекция на Централноевропейкото кино, която е показана в Монреал, Торонто, Отава и Ванкувър, а през 2001 г., – на българското кино. Отделно е организирала ретроспекции на канадското кино в Русия и в Чехия. Имено за тази благотворителна работа тя смята, че е наградена от кралицата с юбилейния орден.

Отделно Кристина Стоянова участва често в журитата на световно известни филмови фестивали. На всеки 2-3 години е в комисията, която оценява филмите в Карлови Вари, през 7-8 г. е в Москва. Румънците са я канили три пъти досега.

Казва, че в момента няма вече време, за да прави филмови ретроспекции, защото е много заета с писане. Публикациите є са на тема източноевропейско и централноевропейско кино. Тя е един от водещите, ако не и единственият специалист в Канада, който се занимава със сравнителни анализи на комунистическото и посткомунитическото кино в Източна и Централна Европа. В момента работи в съавторство над книга за новото румънско кино. Именно по този повод от този юли, до юни догодина ще е в т.нар. “sabbatical” – време, през което няма да преподава, а ще се съсредоточи върху творческата си дейност и ще има възможност да бъде с близките си в Монреал. Преди два месеца є се родило и първото внуче – Бенджамин Иван. По този повод нейна приятелка се пошегувала, че ще излиза не в sabbatical, а в “бабатикъл”. Каквато е оправна, сънародничката ни със сигурност ще се справи успешно и с двете.

 

Кристина Стоянова с прикаченото на ревера є отличие.

Кристина Стоянова с прикаченото на ревера є отличие.

Грамотата за наградата.

Грамотата за наградата.

 

Корицата на новата книга, над която сънародничката ни работи. Тя е посветена на новото румънско кино.

Корицата на новата книга, над която сънародничката ни работи. Тя е посветена на новото румънско кино.

Кристина със съпруга си Иван Геков, който от 2002 г. преподава на хонорар операторско майсторство и осветление в университета "Конкордия". От два месеца двамата са горди баба и дядо. Синът им Теодор ги дарил с внуче.

Кристина със съпруга си Иван Геков, който от 2002 г. преподава на хонорар операторско майсторство и осветление в университета “Конкордия”. От два месеца двамата са горди баба и дядо. Синът им Теодор ги дарил с внуче.

 

Leave a Comment


five + 6 =