tazamobile

Келтите в Гръко-Римската митология

Не може да се каже, че келтската митология е по-добра от гръцката или римската, тя просто е по-различна. Това се свързва главно със следното:
-Различно географско положение, което дълбоко влияе върху развитието на мита и архетипите на културата.
-Различни истории, политически и социални системи.
-Различни езици, които също влияят върху развитието и основата на митовете.

Кратка история на келтите

Съгласно Майк Диксън-Кенеди (1996) келтите водят произхода си от Централна Европа – Горен Дунав, Алпите, части от Франция и Южна Германия от около 1200 пр.н.е. Обработвали са земята, притежавали са умение да обработват желязо и сребро и са имали високо развита политическа, социална и религиозна система. Социално са се организирали в около крал или лидер, избран от общността.

Келтите са се разпилели в Испания и Португалия през 6 век пр.н.е.и през следващите 300 години са се преместили на Британските Острови, Северна Италия. Те са плячкосали Рим през 390г пр.н.е., Гърция и Балканите, макар че никога не са установили империя като римляните, вероятно защото са били на отделни, понякога непримирими общности. През 1 век пр.н.е. романските и германски племена са разбили различни малки племенни общности и тези келти са изтикани западно към Британските Острови и в частност Ирландия.

Римляните са нападнали Британия през 43 сл.н.е. и са пристъпили към разрушаване на келтската култура. Те са били първата вълна завоеватели, които са обезценили келтския начин на живот, налагайки собствените си стойности, морал, обичаи и митология на келтите. След римляните англосаксонците са продължили разрушението, с християнството процесът е бил завършен. Известно е, че историята се пише от победителите. Митологията на победителите винаги се налага, докато митовете и архетипите на победените се заличават. Това е начинът, чрез който на Гръко-Римската митология е дадено превъзходство в астрологическите кръгове.

Но онези опитващи се да пресъздадат съвременна версия на Келтската култура, са продължително блокирани от липса на историческа информация и хаос.Келтите са били орална култура и всички писмени записи относно тях са направени от римските историци или християнските писания. Всеки е имал своя версия за разрушението на победената култура и налагането на собствената си ценностна и религиозна система.

КЕЛТСКИЯТ КРЪГ НА ГОДИНАТА

Келтите провеждат редовни фестивали, които съвпадат с важните сезонни и астрономически събития. Тъй като актуалната форма, в която се провеждат е догадка, съвременните учени на Келтската култура и митология вярват, че тези фестивали са важни и в границите на древната Келтска култура, и в съвременното пресъздаване на тази култура.

През Келтската година има 8 фестивали. Четири от тях са соларни и за четири се смята, че са лунарни. По-долу са включени подходящите дати за всеки фестивал, както и тяхното значение и сезонна важност.

Пролетно равноденствие –21 март 

Древните са знаели, че тогава денят се изравнява с нощта. По това време животът изглежда започва отново. Било е време за подновяване, прераждане и възкресение. Келтите са чествали оцеляването през екстремните европейски зими чрез приветстване на Пролетта. Това време се асоциира с енергията и високия дух на Овен. Това е соларен фестивал и поради тази причина е смятан за Мъжествен. Енергията е висока, има желание да се инициира действие, ние сме инстинктивни, импулсивни и уязвими. Има усещане за потенциал и обещание.

Beltain – 30 април

Това е първият от т.н. Огнени фестивали. Той е лунарен и следователно Женствен фестивал. Това е много чувствено време на годината, пълно с вълнение, топлина, красота и обещание. По това време е смятано, че започва лятото и са палени “Бел-огньове” за да се приветства сезона. Добитъка е каран между огньовете, за да се пречисти. Енергията е била висока и хората са били заети с късните пролетни растения. Този период се асоциира с Телец. Това също е било време асоциирано с плодородието, символично изразено чрез танци около Maypole / кол, украсен с цветя и ленти /.

Средата на Лятото – 22 юни

Средата на лятото е друг слънчев фестивал и следователно Мъжествен, макар че се асоциира с Рак. Това е една от най-значимите повратни точки на осмократния цикъл. Една история разказва, че това е времето, когато Крал Дъб и Крал Зеленика са се били за надмощие. Макар че Крал Дъб е в силата си той е победен от Крал Зеленика. Друга традиция твърди, че са се сблъскали Слънцето и Луната по това време и Слънцето е изгубило. Това, разбира се, се асоциира с факта, че в средата на лятото Слънцето е най-близо до земята и когато се придвижи нататък, дните стават по-къси, а нощите – по-дълги. Тогава Слънцето става неустойчиво, макар че сезонът е все още с висока енергия, жизненост, топлина и мощ.

Lughnasadh (Lammas) – 31 юли

Това е друг от Огнените фестивали и Лунен /Женствен/, макар че се среща по време на мъжествения знак Лъв. Жътвата е започнала и храната за животните и хората се прибира и подготвя за съхранение.Макар че Слънцето все още е топло и е време на голяма заетост, подготовката за зимата започва. Има чувство на удовлетворение, тъй като хората виждат плодовете на своя труд.

Есенно равноденствие – 21 септември

Есенното равноденствие е друго време, обозначаващо хармонията и баланса, когато дните и нощите са с еднаква дължина. Това, което е постигнато през пролетта и есента може да бъде видяно и оценено. То е Слънчево и Мъжествено, също се асоциира със зодия Везни. Периода се разглежда като време за край на жътвата, когато последните плодове са прибрани и хората съзнават, че трябва да подготвят и съхраняват ресурсите си, за да оцелеят през идващата зима.

Samhain – 31 октомври

“Samhain” означава “край на лятото”. Това е най-важният фестивал в Келтския календар и се среща, когато Слънцето навлиза в зодия Скорпион. Това е друг лунен фестивал и следователно-Женствен. Ключовите думи за това време са смърт, край, загуба, освобождение, трансформация, прозрение, скрито начало, упадък, мистерия. Това е време да си спомним смъртта и да почетем нейните спомени, както и да приветстваме тъмнината, а не да се плашим от нея. Това е началото на вероятно дългата и сурова зима. За келтите зимата е олицетворявала време за оттегляне. Не може да отминем факта, че по тези времена суровата зима е означавала, че много младият и крехкият, както и много старият може да не оцелеят. Макар че друго Келтско вярване е, че Богинята се оттегля да нахрани растящото дете, Сина-Бог, който ще бъде роден около 21-и декември.

Зимно слънцестоене – 22 декември

Това, разбира се, е слънчев и мъжествен фестивал. Отбелязва се, че Слънцето се завръща и ще се прероди от утробата на Богинята. След изстрадването на най-дългата нощ и най-късия ден на годината, човечеството чества Yule /Коледа/ или средата на зимата и завръщането на Слънцето. Този фестивал се празнува от християните като време на раждане на техния Божи Син. Отново има голяма битка между светлината и тъмнината, толкова могъщо провъзгласена от по-ранния фестивал на Samhain. Слънцето побеждава или Yule се чества като време на радост, мистерия и удивление. Асоциира се със зодия Козирог.

Imbolc – 2 февруари 

Времето на първите пролетни лъчи, когато снегът започва да се топи. Това е период на освобождаване и ново начало, макар че времето е все още сурово. Това е Женствен Огнен фестивал в неподвижния /фиксиран/ знак на Водолей . Често това е време за поезия, песни и славословене на Богинята за оцеляването още една зима.Светлината започва да се разширява по това време и пролетта е на път.

Има две интересни особености, които изплуват на повърхността, свързвайки Келтската Осемкратна година и Кардиналните/ Овен, Рак, Везни и Козирог/ и Неподвижни знаци/ Телец, Лъв, Скорпион и Водолей/ на зодиака. Първата е, че няма фестивали или ритуали асоциирани с Подвижните знаци/ Близнаци Дева Стрелец Риби/. Разбира се, дори обичащите фестивалите келти не могат да празнуват всеки месец от годината! Подбирането на времето на фестивалите им и връзката им с Кардиналните и Неподвижни знаци, и двете обяснени астрономически и сезонно, оставя навън Подвижните знаци.

Следващото нещо за отбелязване е, че четири от фестивалите са определени като Мъжествени и четири като Женствени. Още някои от мъжествените фестивали се срещат, когато актуалният знак има женствена сигнатура и обратно. Това може би не е толкова странно, ако се замислите. Повечето култури имат концепцията за съдържащата се женственост в мъжкото начало / и обратно/ , илюстрирано от китайският символ Ин/Ян. Не е изненада, че дори древните Келти имат концепция за мъжкото и женското по-скоро в точен, но мистериозен баланс един с друг, отколкото като дуалистично противопоставяне, което е станало непростима особеност в съвременната астрология.

Как може да бъде използвана тази информация?

Кратката информация дадена тук ни помага да разберем колко златни жилки има в келтската митология. Тези осем специални дни са изпълнени със силна енергия и е важно тя да бъде използвана от нас, за да можем да вървим в живота по уверено. Специално за родените на тези дати, може да се каже, че са белязани с подарък от съдбата. Използвайте тези дни, за да отправите своята молитва към боговете.

В Гръко-Римската митология Слънцето често е смятано за Хелиос или Аполон, докато Лъв се асоциира с много митове и архетипи, доминирани обикновено от образа на лъва.

Огънят и водата са несъвместими елементи, но заедно носят промяна. Отново имаме образа на Мъжественото /Огънят/ и Женственото /Водата/, чествани в Осемте фестивала. Това изглежда е повтаряща се тема в Келтската митология. Нито Слънцето, нито Лъв се асоциират с водата. Те са символи на огнената, импулсивна, енергична и героична страна от нашата природа. От нас се изисква да комбинираме очевидно противоположни елементи, за да постигнем цялост.

Чрез връзката с елемента вода ще намерят съчувствие към себе си и другите, които са изгубени. Само тогава ще бъдат способни да разбият стените на затвора и да освободят Божествената Светлина, магическото дете, Слънцето.

Знака на нашето рождено Слънце показва как водим битки, за да приемем вътрешната светлина. Неговата домова позиция показва къде да водим битки. Двете заедно показват къде трябва да намерим състрадание и чувствителност. Само тогава можем да обуздаем силата, която е нас.

Митологията се използва в астрологията, когато ни помага да намерим скритото, кодирано значение на Аз-а. Какъвто и мит или архетип да изберем, целта е просветление. Да се придържаме само към една митологична система може да ни попречи да прозрем други важни истории и знаци.

Leave a Comment

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.