tazamobile

Кризата пълни България с безработни гурбетчии

emigranti

„Аз съм само на 18 години, нямам образование, работа и пари”

Момчето се обади в редакцията да си търси работа. Каквато и да е. Просто обикаляло по всякакви офиси. Записало се на борсата, но 9 месеца минават бавно. Работило е само в Италия, където е изкарало 4 години с родителите си, които още са там. Снажен, приветлив юноша, с тъжен поглед. Интелигентен, но обезверен и отчаян. Един от многото емигранти, които тепърва се завръщат в България. Заради световната криза, фалита на строителния бизнес, който помита фирмите и оставя на улицата емигрантите.

Какво ги чака у нас?

Как могат да живеят с минимална заплата, ако се докопат до нея, след като са изкарвали по 2000-3000 евро на месец и са ги вложили в апартаменти в родината си. Големи, обзаведени, но пусти. Поне досега. Сега ще се напълнят с… безработни емигранти.

„Нe ми се връщаше в Благоевград, макар това да е моят роден град. Мама и тате са още в Италия. Той блъска от 10 години по света, но от няколко месеца е безработен и е на тамошната борса. Дават му 1000 наши лева. Мама чисти къщи и за нея работа има. У нас тя беше учителка, а той работеше в завод, но сега гледам, че този завод го няма.

Със сестра ми от малки се лашкаме между България и чужбина. Ту ходим при тях, ту се връщаме при баби и дядовци. Живот на колела.

Миналата година трябваше да имам бал, като всички останали връстници. Но няма как да стане, защото нямам средно образование. От многото надежди за обучение в Италия си останах и без българското средно. Може би като частен ученик или по някакъв друг начин ще успея да взема диплома за средно, ама не знам кога и как.

Сам реших да се върна в България, защото не искам повече да тежа на нашите. Гледам – и без това се мъчат. Тук направиха апартамент, обзаведоха го. Успях да взема шофьорска книжка, като си идвах миналата година. Карам кола идеално. Но какво от това?

Говоря езика перфектно, дали ще ми послужи

Говоря италиански перфектно, но с писането не съм добре, заради това не успях да завърша училище там, не я разбрах тази граматика – и това е. Работих на всякакви места. Не ми тежи, не съм ленив и мързел като някои на моите години. Успях да си купя сам кола в Италия и се прибрах с нея до България. Честно ви казвам, елате да я видите. По целия път не ме спря полиция, като си влязох у нас, и се почна – ти сам ли си, какъв е тоя номер, защо колата се води на баща ти? Ей такива – полицейски, умни – въпроси. Оправих се.

И почнах да си търся работа. По обяви, по интернет, чрез приятели. Шофьор да бъда и ако имат нужда от езика ми, да помагам. Но се оказа, че дървото е много яко – работа няма и няма. Затова сега съм тръгнал да чукам от врата на врата, може пък някой да ме хареса и да не си е пуснал обява. Знам ли. И в Италия беше така – пици разкарвах, зад бар бях, портиер ме наеха, в баничарница работих няколко месеца и се научих да правя баници. Преди да ми бяха казали, че ще мога, нямаше да повярвам на никого. Затова ви казвам – живот на колела.

По строежите не ме искат, ще обикалям селата

Изредих всички строежи в Благоевград. Няма работа, не искат хора, защото си имат. В складове ходих, къде ли не. Нищо. За хамалин пък забравете, то няма такъв бизнес тук, няма какво да се носи. И сега накъде ли? Ами тръгвам по селата, да се пазаря за единия хляб като циганите – градини на бабите да копая, дърва да цепя, да нося, машина мога да карам на нивата, не само колата си.

Искам да оцелея сам в моята страна.

Сега ме хванахте в сантиментално състояние, заради това ви споделих тъгата си, но не искам приятелите да разберат, че съм аз. Все пак съм само на 18 години. И все още понякога ми се ходи на дискотека. Не пуша и не пия, ако от това се пестят пари, аз съм най-пестеливият човек на земята.”

Мобилният на хлапето иззвъня. Търсеше го майка му от Италия. Да го пита как е и какво прави в почивния ден. Момчето каза, че си говори с репортер. Ние се държим тук, но вие у нас се грижете за момчето ми, прорида в слушалката майката, решила да говори с авторката. И се похвали на сина си, че уредила с големи връзки сестра му да поеме за чистене една къща на банкер. Дано пък момичето да извади повече късмет от брат си. Имало над 10 кандидатки, но стопаните се спрели на нейната щерка, защото била пъргава и чевръста и умеела да меси пита. Като повечето българки…

Leave a Comment

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.