tazamobile

Лина Цалтабаси: Дано сложим край на Третата световна война

Lina Caltabasi

Бойка Атанасова

Лина Цалтабаси е собственик на консултанска фирма OECON GROUP. Главен секретар на Съюза на жените предприемачи в Гърция, Амбасадор  на женското предприемачество за Гърция.

– Г-жо Цалтабаси,  хаотичният фалит по-добро решение ли е от спасителния план и какви последици би имал?

Хаотичният фалит в никакъв случай не е решение. Никоя държава със сериозни средства и възможности каквато е Гърция не би била в подобно положение ако съществуваха политици със съзнание и знания. Проблемът е, че пренесоха на народа тежестта на дилемата спасителен план 2 или хаотичен фалит, пропускайки да питат за спасителен план 1, за промените, за всички предишни стъпки. Гърция се нуждае от стратегически план и разпределение на средствата.

Нищо ли положително няма в това споразумение?

Колкото положителен бе договора, който сложи край на Втората Световна война. Да, хората празнуваха през 1945 година, би било, обаче, по-добре, тази война да не бе почвала изобщо. Е, същите чувства предизвиква у нас и това споразумение. Надяваме се с него да сложим край на Третата световна война.

Микис Теодоракис твърди, че спасителния план е незаконен. Защо?

Планът нарушава основни принципи на нашата Конституция. Според гръцката политическа система Конституцията е по-висша от всички закони, така че ние следва да се подчиняваме първо на нея. Параграф от плана предвижда, че се забранява на гръцките политици да водят политика срещу този меморандум в следващите 10 години, така че ако това не е противоконституционно средство и не е вид хунта, какво тогава е. Всеки гръцки гражданин знае, че Микис Теодоракис е един съвременен философ и всяка негова дума е символ на мъдростта. Така е и с това негово твърдение.

Има много хора, както в Гърция, така и в Европа, които твърдят, че за гръцката икономика се крои «немски костюм», което предполага абсолютна финансова дисциплина, както и преразглеждане на конституцията. Намаляването на общата тежест на дълга ще бъде ли постигнато по модела на «Βrady Ρlan», който спаси Мексико и други страни от Латинска Америка през 1989 година?

Тук не говорим за консенсус в случая с Гърция. Следваме германски модел, който създава една европейска Индия, за да останат немските предприятия конкурентноспособни. Те ще преместват производствени цехове в Южна Европа, която ще считат за своя „провинция”. Когато Гърция загуби от немците своите нефтопреработвателни и газови заводи, всяка планина и плаж, тогава вече ще станем достойни да останем в Европа.

Кой носи отговорност за фалита – самите гърци, германците с устойчивостта им към икономии или всеобщото безсилие на пазарите?

Ако кажем, че ние гърците не сме правили грешки през последните 20 години, ще излъжем. Разхищение на европейски средства, лошо управление, опорочена политическа система. Но положението не беше непредотвратимо. Отговорните за това можеше да заплатят. От една страна стоят гръцките грешки, а от друга страна организираната система, която избра да експериментира в Еврозоната и то в най-слабите му звена – Гърция, а не реши да потънат Италия, Испания или Португалия.

Банките са притиснати от проблеми с ликвидността, а заедно с тях и фирмите се сблъскват със сериозни проблеми поради липсата на финансиране. Как е възможно в този климат развитието да стартира отново?

Аз съм съветник и виждам 10 сценария за развитие пред мен. Възможно ли е министерския съвет да не вижда нито един? В този момент има нужда от воля, но тя липсва. Единственото сигурно, е че на този етап гръцките фирми са крайно притиснати.

Напрежение назрява и във вътрешността на управляващата партия, тъй като депутати и нейни членове изразяват несъгласие с правителствената политика и се безпокоят от граждански бунтове. Как виждате развитието на политическата система след напускането на десетки депутати от ПАСОК и Нова Демокрация?

Мисля, че наблюдаваме края на една епоха в политическата система на Гърция, каквато я познавахме до сега. За почти 40 години имахме традиционен двупартиен модел с членове на партии, които се избираха по родови принцип. Сега нещата се променят, политическата сцена също, отварят се възможности за нови политици на политическия хоризонт. Ако се възползваме от промяната …. ще видим и резултатите.

Щетите, причинени в Атина от последните демонстрации, според вас планирани ли бяха или бяха израз на неуправляем гняв? Как виждате опасността от мащабно обществено недоволство?

Мисля, че началото на инцидентите бе един добре организиран план, който създаде паника и повлече по-нестабилните граждани. Считам, обаче, че инцидентите са 80% организирана престъпност и по-малко от 20% от въвлечени граждани. Не изключвам социални вълнения, но мисля, че те ще имат различна форма.

Как ще се промени живота на гърците?

Животът ни вече се промени. Това е факт. Живеем в икономическа и социална несигурност. Изгубихме доверието и  достойнството си, какво друго може да се случи.  Трябва ни дълго време, за да излекуваме раните си. Начинът ни на живот ще се промени драстично, това, което считахме за даденост ще бъде преразгледано. Показателен е примера, че през последните 10 години нарасна доста броя на домовете за стари хора. Младите гърци откриха, че не желаят възрастни да им се мотаят в краката. Сега, обаче, всички си прибират възрастните у дома, за да живеят с пенсиите им.  Така че може би в разгара на тази криза видяхме да се съживява традиционното семейство и нравствените ценности (за тези, които оцелеят всъщност).

Източник:  в. “24 часа” 13.03.2012

Leave a Comment

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.