tazamobile

ПО ВРЕМЕ НА КРИЗА ТРЯБВА ДА СЕ ПРИДОБИВАТ ЗНАНИЯ И УМЕНИЯ

New Image

ХРИСТОС СAВЕРИАДИС, СОБСТВЕНИК И МЕНИДЖЪР НА КАСА КОЛИДЖ, НИКОЗИЯ, ПРЕД В. „БЪЛГАРСКИ НОВИНИ”

 ВЕСЕЛКА ПРОКОПИЕВА

 Освен интересните българи, изявени в различни области на живота в Кипър, вестник „Български новини” ви представя и кипърци, тясно свързани с България. В началото на новата академична година разговаряме с Христос Сaвериадис – собственик и мениджър на Каса Колидж, Никозия. Това е висшето училище, което представлява в Кипър двата български университета – Варненския свободен и Варненския медицински университет. Животът на г-н Савериадис е една истинска история на човек, започнал два пъти от нулата в живота си – веднъж в родната Фамагуста и втори път в Никозия.

 Господин Сaвериадис, каква е историята за бежанеца от Фамагуста, който сбъдна мечтите си, дори и след като остави дома и бизнеса си в окупираните територии?

Аз не се сещам кой е този човек /смее се/. Добре, ще я разкажа. Занимавам се с образование от 1959 г. насам. Още на 25 години, през далечната 1961 г., успях, без помощ от никого, да основа собствено частно училище във Фамагуста, със свои собствени помещения и сгради, и знам, че се справих добре. 2-3 години по-късно бе построена и модерна училищна сграда. През `67-ма открих клон в Ларнака. Имахме над 1200 ученици. Беше многоцветно училище, в което заедно учеха гърци, турци, британци и арменци.

Аз бях първият, който внесе мултидивизионното образование в Кипър през 1973 г. и тази система помогна много на бежанците през 1974 г. Тогава хората трябваше бързо да учат езици, защото трябваше спешно да заминат за чужбина на работа, а не можеха да кажат и дума на английски. За три месеца ги обучихме, за да успеят да си намерят работа навън. В Кипър имахме секретарска програма, наречена „Дидакта”, която и до днес е много добре позната с над 50 000 възпитаници. Сега, в наши дни, вярвам, че това висше училище предлага много на страната.

Когато ни окупираха през 1974 г., всичките ми помещения и училищни сгради бяха взети от турската армия. Опитах се да подпомогна държавата, като предложих училището в Ларнака на правителството, защото по онова време имахме недостиг на училищни сгради. Бях помолен за това от тогавашния президент на страната архиепископ Макариос, които оцени високо жеста ми. Тази сграда принадлежеше на турската религиозна организация EVKAF. Подписахме договор и през 1976 г. я предоставих. Тогава мислех, че проблемът ще се реши за година-две, но не се оказа така.

Все още се боря, за да получа сградата си във Фамагуста. През 1990 г. се обърнах към Съда по правата на човека, където делото приключи чак през 2005 г. и аз го спечелих. На т. нар. Северно-кипърска турска република й бе наредено да ми върне сградата и да ми изплати наем за ползването й. По силата на договореност на Турция с ЕС до миналата 2011 г. те трябваше да ми изплатят всичко дължимо и да ми върнат сградата. Не само на мен, а и на всички кипърски гърци със собственост в окупираните територии. Въпреки, че Съдът по правата на човека многократно ги прикани към това, те все още не са го направили.

Вие инициирахте франчайз с Варненския свободен и Варненския медицински университет. Защо избрахте да представлявате в Кипър именно български ВУЗ-ове?

Бях чувал, че българските университети не са достатъчно добри за кипърците, а характерът ми е такъв, че обичам да се боря с предизвикателствата. Проучих висшите училища в България и реших да сключа договор за франчайз с Медицински университет – Варна, а след това и със Свободния. Бях първият и единствен колеж, който имаше франчайз в Кипър.

С какви трудности се сблъскахте като „пионери“ в сферата на образователния франчайз в Кипър?

Всяко начало е трудно и аз се сблъсках с много проблеми. В началото служителите в Министерството на образованието наистина не разбираха закона. През първата година те дори казваха, че Варненският свободен университет не се признава в Кипър. Тогава имах много проблеми, но след многократно настояване и връщане на изходна позиция нещата започнаха да се подреждат. Подписахме споразумението за франчайз през 2009 г. Акредитирахме специалностите и от 2010 г. предлагаме законен франчайз в Кипър, въпреки, че тогава Варненският свободен университет бе напълно непознат тук. Днес освен, че това се промени, работата ни дава и страхотни резултати на кипърски и чуждестранни студенти.

В началото не ни позволяваха и да се рекламираме. Твърдяха, че е незаконно да убеждаваме студентите, че могат да учат в Кипър и да получат дипломата си от ВСУ, заплашваха ни със съд и т.н. Не отстъпихме. Днес вече около 10 британски университета оперират в Кипър с франчайз споразумения. Така че първите две години бяха наистина много, много трудни за ВСУ.

След като започнахме работа по проекта за сестрински грижи и акушерство заедно с Медицински университет – Варна, отново се изправихме пред много проблеми, този път със здравното министерство. Те не искаха да имат конкуренти в тази област, тъй като имаха идея да направят собствено висше медицинско училище. Отново настояхме и успяхме. С ВМУ решихме първите две години по специалността „Медицина” да са в Кипър, за да могат студентите наистина да разберат материала и да положат основите на българския език, който после ще им бъде необходим за практиката в българските клиники. Искам да съм сигурен, че студентите, които ще изпратя във Варна за третата им година по медицина, ще са подготвени добре и няма да имат пропуски в обучението си.

Друго наше постижение е, че накарахме полицейските служители и министерството да разберат стойността на полицейската специалност – „Противодействие на престъпността и опазване на обществения ред”, която предлагаме с ВСУ и която ще повиши квалификацията на кипърските полицаи. Доволен съм да съобщя, че през изминалата седмица първите завършили я вече са факт. Те положиха държавен изпит и вече са дипломирани бакалаври на ВСУ!

За съжаление, кризата в Кипър е пречка и за образованието. Освен, че намалихме таксата обучение, опитваме да подпомогнем студентите, като уредихме безлихвени целеви кредити за обучение. Ние ще платим лихвите на банките, а студентът ще започне да връща кредита си година след като завърши. Никое друго висше училище в Кипър не прави това.

Колко студенти обучавате в момента по българските специалности в Кипър?

Имаме 278 студенти, посещаващи Варненския свободен университет – Кипър, и около 100, записали магистратури в Медицинския университет. Десетина са желаещите да изучават медицина и сега започват първи курс в Кипър. Вярвам, че от следващата година този брой ще се увеличи. Ние не искаме много кандидат-медици, а искаме да изпратим в България наистина подготвени студенти, които са усвоили и разбрали материала, за да завършат там пълния си курс по медицина.

Медицината изисква специфична нагласа за обучение и работа. Защо избрахте да предлагате образование именно по нея? 

Това е предизвикателство за мен – нещо ново, което искам да популяризирам. Има и личен момент. Моята майка навремето беше първата акушерка в Кипър. Тя посещаваше селата в района около Фамагуста в началото на кон, а след това с велосипед. Тя беше и първата жена в Кипър, която през 1945 г. взе шофьорска книжка. Всеки във Фамагуста я познаваше, защото бе изродила хиляди бебета. Обичаха я дори турските семейства. И до ден-днешен много хора си спомнят нейното име. За мен това е пример, че хората помнят цял живот медиците, помогнали им в труден момент. В образованието по медицина трябва да се водим от нововъведенията, тъй като нещата бързо се променят. Сега в Кипър са нужни специалности, които ще подпомогнат страната с кадри в близко бъдеще.

Успява ли висшето образование в Кипър днес да отговори на нуждите на пазара на труда?

Не, за съжаление. Смятам, че засега не успява, макар че вече имаме много университети. Вярвам, че те се нуждаят от още 5 – 10 години, за да предложат такива специалности, каквито специалисти ще бъдат необходими за в бъдеще.

Лесно ли се инвестира в материална база по време на криза?

Правим каквото ни е по силите /въздиша/. За всички е трудно. Въпреки, че не очаквах кризата да дойде толкова скоро, все пак успяхме да оборудваме всички необходими лаборатории. За първите две години на обучение разполагаме с всичко необходимо.

Повече от 50 години работите в областта на образованието? Какво научихте за този дълъг период?

Научих, че ако искаш да си добър директор и ръководител, преди всичко трябва да посрещаш студентите, както собственото си семейство, иначе не можеш да ги спечелиш. Към всеки трябва да се подхожда индивидуално и търпеливо. Имам студенти, които са завършили преди 40 или 45 години и все още си спомнят за мен. Веднъж ме изненадаха и дойдоха да ми целунат ръка. Много се трогнах. Щастлив съм да разбера, че все още ме уважават и обичат. Това е най-голямото постижение и най-хубавият подарък, който можете да получите в която и да е професия – признанието.

Имате голям опит в работата си с българи, какви впечатления са оставили те у вас?

В началото беше наистина трудно. Не можехме да се разберем – те не знаеха какво очакваме от тях, а ние не знаехме какво се иска от нас. Но сега съм много доволен от професорите, които идват от тези университети. Българите са много добре образовани и ние имаме много добри преподаватели. Те са уважавани заради тяхната квалификация и дългогодишен опит в преподаването, имат своята тежест и студентите са доволни от тях.

Единствената трудност, пред която се изправихме, е че 6 от 10 не говорят добър английски. След сключено споразумение обучаваме полицейските служители на гръцки език, като използваме преводачи от български на гръцки език, въпреки че това допълнително оскъпява курса. Но все пак вярвам, че предлагаме много добри специалности и полицаите вече могат да повишат квалификацията си, защото досега те нямаха такава възможност. Това може да се види и от броя на студентите, който всеки семестър се увеличава. От тях знам, че са доволни от това, което са научили от университета, и от администрацията, така че можем да се поздравим с успех и в тази област.

Били сте в България много пъти, как намирате страната ни и хората?

Хората са много гостоприемни, а страната е красива и зелена. Варна е страхотен град, също и София. За пръв път посетих Варна преди много години – сега това е курорт на международно ниво, с отлични 5-звездни хотели, ресторанти и магазини. Наистина, сега се замислям, че, когато съм в България, се чувствам като у дома си.

Като експерт в сферата на образованието какво бихте посъветвали хората по време на криза?

Да не забравят, че образованието е много важно и изключително значимо. Като дар от Бога. За мен, ако не предложа образование на децата си, се провалям като родител. И след като съм образовал децата в семейството знам, че те ще успеят – по един или друг начин. По време на криза е важно да придобиете знания и умения. В днешно време всеки трябва да научи поне един чужд език, да посети друга страна и да опознаете навиците на хората й. Трябва да приемете чужденеца с неговата собствена вяра и традиции, да уважавате културата му, ако искате и той да уважава вас. Вярвам, че повечето българи в Кипър го правят!

Какво бихте посъветвал младите българи в Кипър?

Да бъдат по-упорити и по-смели в мечтите си. Да знаят, че нашите врати са отворени за тях и за български граждани имаме специални отстъпки от 50% от таксите за обучение. Ние от ВСУ – Кипър смятаме, че това е техен университет и искаме да се чувстват като у дома си. Мисля и че е предизвикателство за българите да учат в Кипър и, ако един ден пожелаят да се върнат в родината си, да имат същите дипломи, както, ако са учили в България.

Вашето послание към читателите на вестник „Български новини“?

На всички читатели на в. „Български новини“ желая много здраве и късмет във всичко, което правят!

30.11.2012

Leave a Comment

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.