tazamobile

Стига сме “замитали под килима” истината за Кипърския въпрос

новини кипър,интервю кипър,кипър новините,новини от кипър,новини за кипър,режисьор кипър

КИПЪРСКИЯТ РЕЖИСЬОР И СЦЕНАРИСТ ХАРИС ТЕРАПИС ПРЕД В. “БЪЛГАРСКИ НОВИНИ”

 

Айше отива на почивка” е кодовата фраза, дала началото на операцията по нахлуването на турските войски в Кипър на 20 юли 1974 г. “Айше отива на почивка” се казва и късометражният филм за трагедията на разделената вече 39 години страна. В 15 минути – колкото ще е неговата продължителност, сценаристът и режисьорът Харис Терапис иска да покаже бруталността на войната и човешката болка.

Снимките на филма бяха през юли, точно в дните на черната за Кипър годишнина. През тази седмица екипът представи и първия трейлър на филма. Заедно с това създателите му вече се подготвят за участие във фестивали и прожекции през следващите месеци, което ще е част от отбелязването на 40-годишнината от Кипърската трагедия през юли догодина.

За откритите рани и скритите истини на Кипър, обединени в емоцията на филма, разговаряме с неговия сценарист и режисьор Харис Терапис.

 

Господин Терапис, турското нашествие, окупацията, разделянето на страната е най-болната тема за Кипър, много е говорено и писано за нея. Какво е новото, което искате да кажете с вашия филм за тази трагедия?

Аз също си задавах този въпрос и отговорът ми е много прост. Разговарял съм и с други режисьори и съм ги питал – колко филми има на тази тема? Не говоря за произведения на поети и писатели, а за филми. Почти няма! Това е като в едно семейство, когато имаш дълбока болка, трагедия, но избягваш да говориш за нея. А ако не говориш, не можеш да я изживееш, да я превъзмогнеш и да вървиш напред. Кипър има много дълбока болка и трябва да говори за нея. Вижте колко филми има за войната във Виетнам, сега за войната в Босна. За Кипър няма. Аз говоря за филми, чрез които да споделиш с хората историята.

Коя история искате да споделите с бъдещите ви зрители?

Филмът е за войната, но няма да покаже военни действия. Той е за бруталността на войната и за човешката болка. Това е главното – ние искахме да направим филм, в който да покажем бруталността на войната. Но не в стила на Америка – няма да видите специални ефекти, впечатляващи битки, драматични военни сцени, смели гръцки бойци, които се бият и защитават… Филмът е за хората. Исках да покажа как един турски войник не чувства нищо и вади пистолета си да застреля пленените. Това е истинската история. Истинска история е и убитото дете от турски войник в хотел в Кирения, това не е гръцка пропаганда, има международни свидетели и доказателства за това. Филмът не е за гърците или за турците, той е за бруталността на войната. И ние имаме нужда да се осмелим да видим цялата тази мръсотия.

Какво по-специално отделяте в тази мръсотия, както я наричате?

Филмът е посветен специално на хората, които все още се водят в неизвестност, изчезнали. И пак казвам – аз не говоря за кипърската гръцка страна или за кипърската турска страна, не ме интересува коя е страната. Хората в неизвестност са военно престъпление и от двете страни, и тези престъпления трябва да бъдат осъдени. Това е едната линия на историята във филма – криминалните престъпления по време на война, които са мръсни, отвратителни.

Другата линия на филма е отговорността на нашите правителства през всичките тези години, защото те са крили истината. Те са знаели, че много от хората са били мъртви, защото са разполагали с филмовите ленти на турския военен кореспондент, заснел екзекуциите, но са продължили да твърдят, че са в неизвестност. Не са информирали близките и семействата им, не са им дали шанс да оплачат жертвите си. През цялото това време сме имали снимки на екзекутираните, защо не е казано на семействата им? И сега какво? Продължават разследванията на масови гробове, дават една кутия с кости и казват “Това е твоят баща, това е твоят син”. И всичко е о кей? Не е о кей! Знаете ли, че още има майки, семейства, които слагат празна чиния на масата за липсващите си синове? Аз не приемам това!

Каква е истината?

Истината е една, сега и тук. Ако не прочетем страниците на Кипър, ние нямаме шанс. Ние трябва да кажем – стига! 39 години вече са минали. Толкова време ние сме крили, замитали нещата под килима, че от килима се е издигнала планина. И от нея не можем да видим истината, а истината е много неприятна, повярвайте ми. Ние трябва да имаме куража да видим всичко това. И да кажем “Извинявайте”.

Филмът е за това, да видим историята, истината. И след почти 40 години да сложим пръст в раната и да кажем, че това е вината – че политиците са нямали смелост да кажат на роднините.

Във филма ние говорим за кипърците – не за кипърските гърци или кипърските турци. За нашата родина нито Гърция, нито Турция са се загрижили. Гърция ни разруши два пъти за последните 40 години – веднъж с военния преврат от 1974 г. и сега с икономическия преврат, с кризата, която предизвика. Нашият проблем е, че първо мислим ние кипърски гърци ли сме или кипърски турци, а ние сме кипърци. Да, аз съм кипърец. Аз се гордея, че след толкова хилядолетия и различни нашествия на острова, се е запазил гръцкият език и аз го говоря. Но това, че друг говори турски, прави ли го по-малко важен от мен?

Говорите много пристрастно. Лично ли сте засегнат, имате ли роднини, които са загинали или в неизвестност след турското нашествие?

А бях на 6 години, когато това се е случило. Не, нямам някакви тъжни истории в рода ни, които да ви разкажа. Нямам близки в неизвестност, нямаме бежанци, нямаме пострадали роднини. Роден съм в Никозия. Ходил съм в окупираната част, защото искам да имам спомени от страната си. Но едно от най-шокиращите преживявания в кариерата ми бе, когато Кристофър Греко – един от най-известните кипърски актьори, който изпълнява ролята на Мурат, турския военен кореспондент, застина, когато видя в офиса ни известната снимка с мъжете на колене и турския войник с пистолета. Оказа се, че един от тези мъже е чичо му. Това не се забравя.

Казахте, че е време да се чуе едно извинение. Кой трябва да го каже сега?

Много хора. Например, още е жив войникът от гръцката армия, от хунтата, който е взел снимките от турския военен кореспондент. Аз знам кой е той. Възрастен човек е, кипърец, живее тук. Тогава е бил капитан. Аз не казвам, че укриването им е било негово решение – той е бил в армията и се е подчинявал на заповеди. Но от години не е в армията, защо си държи устата затворена? Въпросът е, че и той, и други като него не чувстват нужда от извинение, те не чувстват нищо. Вижте какво стана с близките на загиналите от експлозията в Мари. Те искаха да чуят едно извинение от президента, парите няма да им върнат синовете. Ние се нуждаем от катарзис, иначе няма да можем да продължим.

Във вашата трактовка и двете страни са виновни, така ли е?

Да, и политиците. Знаели са нещата още след трагедията. Няма такова нещо като изчезнали хора. Всички те са били мъртви, екзекутирани, и това се е знаело. Истината е истина.

Казахте и че истината за станалото по време на войната е “замитана под килима”. Кой и защо я е замитал?

В Кипър имаме политици, които са се специализирали по Кипърския проблем. Ако той се ликвидира, те няма да имат причина, за която да съществуват. Те не искат този проблем да се разреши. Аз вярвам в това, което казвам. Ние нямаме политици. Ние имаме хора, които повтарят – Кипърският въпрос, Кипърският въпрос… Много хора са станали милионери от тази инвазия. Много хора са направили много пари от болката на роднините на хората в неизвестност. И това продължава години. Това е отворена рана вече 40 години.

Защо политиците не искат да се затвори тази открита рана на Кипър?

Първо, защото, както казах, това е тяхната работа. Ако проблемът е отворен, те намират смисъл от съществуването си. Ако той е решен, те вече няма да имат извинение и ще трябва да се занимават с проблемите на хората. И второ – има конспирация да се скрие това. Знам какво говоря. Ние сме малка страна, всеки знае всекиго, невъзможно е да се скрие случилото се. Аз от години правя проучванията за филма и когато отида по селата и започна да разпитвам, се натъквам на стена, никой не иска да говори. Дори и хора, които аз познавам през целия си живот. Затова казвам, че и двете страни се нуждаят да признаят всичко това и то никога да не се случва повече.

Има и още един проблем, освен хората в неизвестност. Това е огромният брой изнасилени жени по време на инвазията. Никой не говори за това. Анжелина Джоли направи филм за босненските изнасилвани жени, но, ако се види техният процент спрямо населението, той не може дори и да се сравни със случилото се в Кипър. Трябва ли да говорим за това или само ще отворим раната отново?

Защо кипърците не говорят за това, защо го прикриват?

Защото чувстват срам. Съществува срам, защото това не е било война, хората не са могли да се защитят, нямали са шанс, те са отивали като агнета на заколение… Искаме да мислим, че това не се е случвало, но то се е случило. Виждате голямото знаме на планината. В Кипър няма мир.

Не се ли страхувате, че могат да ви “обвинят”, че правите твърде остър филм по тази чувствителна тема?

Аз чувствам болката и се чувствам задължен да разкажа тази история във филма. Гордея се с екипа и артистите. Нашият филм е “дете на кризата”, правим го почти без финансиране. Най-добрите кипърски актьори работят безплатно за него, защото искат да разкажат историята. Това е големият ни успех. След това хората ще кажат какво виждат. Ако след като изгледате филма, се почувстватe все едно някой ви е ударил с юмрук в корема, значи сме постигнали замисъла си. Искаме с него да дадем шанс на хората да изплачат болката си, да я изхвърлят от душата си – този шанс, който не са имали, да минат през болката и през това, което са загубили.

И икономисти, и политици постоянно правят паралел между настоящето и историята и определят сегашното кризисно състояние в Кипър като най-тежкия период след 1974-а. Сравними ли са двете събития?

Сега е по-зле, кризата е по-тежка. Тогава за 2 години разрушената държава се е възстановила, давали са пари на бежанците, за да започнат бизнес и да живеят в свободната част. Сега няма такива пари. Освен това сега паднахме по-тежко, защото паднахме от много по-висок стандарт на живот. Ние сме боледували години и сега трябва бързо да оздравеем, но това ще бъде болезнено.

 

 

Военната снимка, която не се забравя

Филмът “Айше отива на почивка” взема повод от една от най-известните снимки от черния юли на 1974-а – войници кипърски гърци на колене, с ръце на тила, преди екзекуцията им от турски войник. Преди няколко години в Турция нашумява името на военния кореспондент и фотограф Ергин Конуксевер, който е бил по време на турската атака в Кипър и е отразявал пътя на турската армия през острова. Той извадил наяве факти, които са били прикривани до момента. По време на военните действия на острова, преди да се върне в Турция в края на август, той е бил арестуван от гръцките военни части и са били иззети всичките му филмови ленти, на които той е запечатал екзекуциите на войници и мирно население. Скандалът, който последва, е, че през всичките тези години правителствата на Кипър твърдят, че много от тези хора са изчезнали, че се намират в неизвестност, а те са на снимките от екзекуциите, обясни Харис Терапис, който от години прави проучванията си за филма. Властите са публикували само някои фотографии, но е имало цели ленти от военните събития.

Филмът пресъздава историческите събития през погледа на турския военен фотокореспондент по време на нашествието. В ролята на Мурат е един от най-известните кипърски актьори Кристофър Греко. Действието е концентрирано и около две момчета – сина на турския военен кореспондент и сина на един от разстреляните кипърски гърци.

Участват още Алкис Критикос, Алексия Хараламбиду, Андреас Челебос и др.

 

 

“Български новини” вече представи единствения чуждестранен участник в творческия екип на филма – българката Христиана Славкова, на която е поверен маркетингът на филма, неговото разпространение и срещата му със специалистите и зрителите. Интервюто с нея можете да прочетете на сайта на вестника www.news.bg

 

Бранислава Бобанац

 

На снимката: Режисьорът Харис Терапис /вдясно/ с изпълнителя на главната роля Кристофър Греко по време на снимките на филма

Leave a Comment

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.