В КИПЪР МЕ НАРИЧАХА “БЪЛГАРСКИЯ КИПЪРЕЦ”

АКТЬОРЪТ СВЕТОСЛАВ ПЕЕВ ПРЕД В. “БЪЛГАРСКИ НОВИНИ”

Сатиричният театър “Алеко Константинов” от София и “Театро Сатирико” от Никозия поставят заедно спектакли, българските комици идват на гастрол на острова

ЯВОР САРЪЕНЕВ

В навечерието на 24 май, Деня на българската просвета и култура, разговаряхме с един от най-популярните и обичани български актьори – Славчо Пеев. Той е изиграл над 70 театрални и повече от 100 телевизионни роли, снимал се е в 23 филма. Култовите му роли са на героите в пиесите на Станислав Стратиев – “Римска баня”, “Сако от велур”, “Рейс”. Може би не много от почитателите му знаят, че сред любимите му персонажи са и тези, които е пресъздал на… кипърска сцена. Славчо Пеев е живял и творил на острова 6 години, връща се в България през 2005 година.

Да започнем оттам – каква е връзката ти с Кипър? Как се озова на острова преди години?

Случайно. Беше в края на 90-те години, дъщеря ми учеше там и така се срещнах с мои приятели от “Театро Сатирико” от Никозия. Поканиха ме да направя една пиеса, после втора и трета, и така – 6 години в “Театро Сатирико”. Казваха ми “Кипърския българин” или “Българския кипърец”, защото много съм свързан с тази страна, с тези мили хора, с тази прекрасна държава. Гостоприемни хора, топли и най-важното православни, православието сближава много. Това много ми допадна. Когато видях, че Кипър е държава, в която хората живеят добре, чувстват се добре, а и на всичкото отгоре са православна нация – душата ми остана завинаги там. Винаги съм казвал, че островът не случайно е бил английска колония – това се е отразило прекрасно във възпитанието и манталитета на хората, има само добри страни това. Интелектът е на ниво. Е, има и изключения, но то къде няма, хора разни, свят шарен като цвят.

Ти продължаваш работата си с “Театро Сатирико”. Какво ви предстои сега съвместно?

В момента с Юрий Ступел сме в преговори с театъра за поставянето на две пиеси на втората му сцена. Главната роля в едната пиеса ще изиграе моята приятелка – актрисата Попи Аврам. Много я обичам. Освен това аз имам участия в две пиеси. Едната е „Семейство Клуни“, а другата – „Диогами киомечия“ на Майкъл Клуни. Те се играха и продължават да се играят с огромен успех на кипърска сцена. Много аплодисменти и обич съм получил от кипърската публика. Тя е прецизна, топла, взискателна. Получиш ли веднъж доверието на кипъреца, оставаш приятел завинаги – те са такива топли хора, неслучайно го повторих няколко пъти. Предложих и още една пиеса на театъра на Рей Клуни – „Ах, ти, лошо маце“. Много смешна пиеса, мисля, че ще се посрещне прекрасно. Засега обаче сме на етап преговори с “Театро Сатирико”, много искам да осъществя този проект. На Сатиричния театър „Алеко Константинов“ му предстоеше гастрол в Кипър, но засега той се отлага заради турнето на театъра в България. Но българско участие в Кипър ще има със сигурност през тази година, очакваме това да стане в началото на есента.

Кипърецът интересува ли се от култура?

Разбира се. Когато е имал възможности и се е видял с пари, както се казва, кипърецът винаги е обичал изкуството. Сега както у нас, така и там, както и навсякъде по света, има различни нива хора. Когато работих в Кипър, имах клас от кипърски деца – театър, за 5 години изкарах 4 випуска, едни от първите ми ученици вече са актьори. Имаше и други класове – музика, балет. Така расте едно ново поколение кипърци, които от малки имат отношение към културата и изкуството въобще.

Как е българската култура в момента – има ли я, жива ли е?

Аз не мога да давам такива оценки. Има я, разбира се. Ето, аз пътувам, играя постоянно из стрната. Директор съм на Драматичен театър „Невена Коканова“ в Дупница, правят се много хубави български филми, аз имам покана да участвам в един такъв… Така, че има я и ще я има. Ние сме корав народ, издръжлив на превратностите на времето, народ, който никога не е живял без култура. Ами вземете навремето седенките, дето са се пяли песни по тях от предците ни – това са своего рода представления, културни вечери от древни времена. Откога имаме читалища ние – от време оно. Спокоен съм!

Би ли се върнал отново на работа в Кипър?

За постоянно не знам, но винаги ми се връща в Кипър и с удоволствие си сътрудничим прекрасно с “Театро Сатирико” в Никозия. За мен винаги е голямо удоволствие!

 Какво искаш да кажеш чрез страниците на нашия вестник на кипърския народ?

На първо място, че го обичам. Аз имам толкова приятели там, имам чувството, че цял Кипър ми е приятел. Играх преди време в един кипърски сериал – „Топсарка“, един много смешен германец, скоро пак са го излъчвали. Хората ме помнят от него и дори са ме спирали и сочили в Кипър. Това е толкова мило и приятно, усещаш, че си направил нещо, че трудът ти е оценен. В Кипър се чувствам като у дома. Пожелавам на кипърския народ преди всичко здраве, да пребъдат като народ и нация, и култура. Да ходят повече на театър, да водят децата си в театъра и да ги възпитават в духовност. И най-важното: да не допускат кризата да кацне на острова им, в никакъв случай! Поздравявам всички кипърци, моите кипърски приятели и семействата им, да са живи и здрави.

А какво ще пожелаеш на българите в Кипър, на твоите български почитатели на острова?

На българите в Кипър пожелавам бодър дух. Да носят винаги България в сърцето си, защото тя е една. Да създават връзки в тона на добрите ни, бих казал братски отношения с Кипър /в най хубавия смисъл на тази дума/, каквито сме имали от десетилетия. Да живее Кипър и кипърският народ, да живее България и сънародниците ни! Искам да поздравя всички по случай празника. Честит 24 май – Деня на българската просвета и култура, Деня на светите първоапостоли братята Кирил и Методий!

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.