България ще е в мен до края на живота ми

Костас Кафкаридис, директор на Културния център „Владимирос Кафкаридис“ в Никозия, пред в. “Български новини”

Знаете ли, че в Кипър има… български театър? Точно така може да се нарече културният център ”Владимирос Кафкаридис” в Никозия и базираният в него театър “Сатирико”, които са истински посланици на българската култура на острова.

Директор на центъра е Костас Кафкаридис – възпитаник на българската Национална Художествена академия, специалност сценография. Роден е през 1945 г. в Никозия, брат е на големия кипърски актьор и режисьор Владимирос Кафкаридис, чието име носи днес центърът. Съпругата му Панайота е възпитаник на СУ „Св. Климент Охридски“, философ и историк. Двамата се запознават и създават своето семейство в България.

Брат му Стелиос Кафкаридис е директор на Театър “Сатирико”, който се утвърди като най-пряката връзка на Кипър с българския театър и култура. На неговата сцена постоянно се играят български пиеси, за които работят много български творци, той е и домакин на много гастроли на български театри. За България и нейното присъствие в Кипър, за личната му съдба и съдбата на цяло поколение кипърци – български възпитаници, разговаряме с Костас Кафкаридис.

 Как попаднахте в България, г-н Кафкаридис?

България присъства в почти целия ми живот досега, така ще е сигурно и до края. След казармата аз заминах да следвам в Гърция. Тогава ми се обади брат ми, Владимирос, който имаше големи връзки с българското посолство, и ми съобщи, че има стипендия за Художествената академия в София. Искаш ли да ходиш в България, ме попита той. Не мислих нито секунда. Разбира се, че тръгвам, казах, искам много. Първото ми впечатление от София беше ужасно – с кола стигнахме до кв. „Красно село“, с едни стари къщи, неизмазани, все пак става въпрос за 60-те години на миналия век, и аз си казвам „Боже мили, къде съм попаднал?“. После отидохме в центъра на София, кипърецът, който ме докара, живееше в хотел „Балкан“- там беше вече друго. Красота. Видя ми се рай. Дойдоха още кипърски студенти и ме взеха. Така започна моят нов живот в българската столица София, която днес смятам за втори мой роден град – толкова много я обичам.

Трудни ли бяха студентските ви години?

Беше толкова хубаво и весело! Не случайно казват, че студентските години са най-безгрижните. В парка, при алея „Яворов“ си правехме любовните срещи. Романтика голяма. В София се запознах и с моята съпруга, която е кипърка, но България ни срещна – тя беше пристигнала с друга група студенти в Софийския университет. Имахме и футболен отбор, играехме на игрището на “Четвърти километър”, където бях в общежитие първо, после си взех квартира. Идваха да ни видят студенти от Атина и като гледаха как живеем и при какви условия учим, казваха: „Вие сте буржоазията на комунизма“ (Смее се). Постоянно си правехме сбирки – българи, кипърци, гърци. Яденето вкусно, досущ като кипърското.

В Художествената академия първата година учихме български езищ. Не ми беше труден, защото ние имаме много общи думи, говоря за кипърския диалект, между гърците и кипърците има голяма разлика, аз дори смятам, че по-близки като бит и манталитет са българите и кипърците. В академията бях в класа на проф. Иван Иванов – чудесен човек, колегите ми бяха прекрасни български младежи, с много добро чувство към нас и тези приятелства останаха за цял живот. Нашият професор обичаше много театъра и не пропускахме нито едно представление на Сатиричния театър. Гледал съм с умиление големите – Стоянка Мутафова, Калоянчев, Парцалев, Лолова, Никола Анастасов, Славко Пеев, с когото сме приятели. Ние бяхме 100 кипърски студенти в България тогава и до днес останахме близки. Когато театърът има спектакли по други градове, винаги идват да гледат, да ни подкрепят, да говорим за България, да се посмеем, да си спомним младостта. Всички, които завършихме в България, се реализирахме тук успешно, защото получихме солидна подготовка в българските университети.

Възхищавате се на българския театър, какво от неговия опит и традиции пренесохте тук, в Кипър?
Всичко. Театър “Сатирико” в Никозия е направен изцяло по маниер на Сатиричния театър в София. Брат ми Владимирос беше в Държавния театър, но там се работеше трудно, по час, като чиновник, а брат ми искаше свобода, да си изработва нещата прецизно. И така почти без пари, без нищо се събрахме и решихме по почина на Сатиричен театър – София да създадем първия в Кипър Свободен театър. Беше много трудно в началото, работехме почти денонощно, но имахме много добри резултати. Получихме подкрепа от тогавашния президент на Кипър Георгиос Василиу – той ни даде земя, на която да се построи сградата на центъра. След кончината на брат ми, който си отиде от сърце на 52 години, през 1986-а, той бе наречен на неговото име. С подкрепата на следващите президенти и обществеността след десетки години строеж през 2009 г. открихме новата ни сграда, в която сме сега. Така след Националния театър на Кипър вторият по големина театър в страната е “Сатирико” в Културния център „Владимирос Кафкаридис“ в Никозия.

Самото откриване на новия културен център е свързано с България…

Да, на церемонията присъстваха тогавашните президенти на България и Кипър Георги Първанов и Димитрис Христофиас. По инициатива на културния център „Владимирос Кафкаридис“ организирахме „Седмица на българското изкуство в Кипър“. В тези дни на българската култура ние поставихме с наши артисти пиесата на Станислав Стратиев „Римска баня“, режисьор на която бе Славко Пеев. На премиерата, освен двамата президенти, имахме над 1000 гости. А театърът не беше донаправен, дойде един началник и казва: “Лелее, как ще се излагаме така, тук трябва боя, там трябва това…” А вечерта толкова задушевно мина всичко, хората гледаха картините от изложбата, слушаха музика, никой не гледаше нито в пода, нито в тавана, а вашият президент тук намери кипърци, негови състуденти от България, и стана… Нямам думи да ви го опиша. Изкуството отваря врати, за него няма език, няма граници, то е като едно голямо сърце, сърцето на планетата. И след официалната част съпругата ми направи банкет с луканки, кашкавал, сирене и вино – всичко купено от София. Това може ли да се забрави?

Кои български артисти познавате и цените? С кои от тях поддържате контакт?

Най-напред искам да кажа едно голямо име – на моя голям приятел Любомир Кабакчиев, който беше председател на Съюза на артистите в България, а брат ми Владимирос беше председател на Съюза на артистите в Кипър. Те обменяха опит, пиеси, съветваха се един друг. След това бяхме близки със Славко Пеев, Мутафова, Калоянчев, Парцалев, Коканова – все големи актьори на България. Големият актьор Ицко Финци игра на наша сцена в постановка на театър “София”. Сега сме приятели и с младия Калоянчев. В България театърът е на много високо ниво. Ние постоянно черпим опит, вземаме постановки, учим се и се развиваме. Скоро гледах в Народния театър „Иван Вазов“ една постановка на Сашо Морфов – „Самоубиецът“, великолепно представление. Преди това в Театъра на Армията гледах „Ромео и Жулиета“ и „Вражалец“, чудесни постановки на световно ниво.

На афиша на “Сатирико” постоянно се появяват български имена. Как продължава сътрудничеството ви с българските творци и театри?

В театралния живот на Кипър България присъства неизменно. През всички тези години нашите две страни са имали непрекъснат театрален обмен. Първата пиеса, която е играна в театър ”Сатирико”, е българска – „Сако от велур“ на Станислав Стратиев, постановка на Христос Замус. Знаете, че 7 години режисьор тук бе Славко Пеев. Той направи много постановки, водеше и подготвителната ни школа за малки деца. Постановката му „Римска баня“ вече пета година пълни залата ни. През есента на миналата година пак с негово съдействие на гастрол тук беше Сатиричният театър с постановката на “Бай Ганьо”.

Чрез Славко се запознах с Юри Ступел – много способен човек! В момента играем няколко пиеси по негова постановка и музика. Отново по български маниер и с българска помощ направихме и тук Куклен театър, вече 7 години той работи и аз държа много на него. Юри поръчва в България куклите и реквизита, които не могат да се изработят в Кипър. В България в това отношение има такива майстори, такива школи – нямам думи. През този сезон на сцената бе „В страната на Питер Пан“ – Юри Ступел я преведе и постави, той направи куклите, а жена му направи хореографията. През декември Юри ще постави при нас „Пипи Дългото чорапче“, за която също ще поръчаме куклите в София.

Радвам се, че и доста българи в Кипър посещават театъра, когато се играят български постановки, както беше на “Бай Ганьо”. Самите ние сме гостували около 7 пъти в България – на Сатиричния театър, Театър „София“, Държавния пътуващ театър, играли сме на много фестивали.

Говорите с много обич за България, и до днес сте запазил това чувство.

Разбира се, най-хубавите ми години са там. Посетил съм много градове в България, Рилския манастир и други манастири. Впечатлен съм от природата, от зеленината на планините, от буйните реки и кристалните Рилски езера. И досега у мен живее една моя си България, така е и със съпругата ми. Понякога, като съм в България, забравям в Кипър или в България съм – никаква разлика няма за мен, чувството ми и на двете места е едно и също. На годината по 3 пъти ходя в София и се прибирам там като в родината си. Толкова сме близки по душа и манталитет, по бит, кулинария и душевност и така трябва да бъде. Кипър и България ще са завинаги заедно, защото винаги са имали чисти, топли и приятелски отношения. Няма да се връщам на неприятния момент от живота на страната ми – турското нашествие в Кипър, и помощта на България. Ние винаги сме обичали и обичаме България.

Театър “Сатирико” е свързан с брат ви Владимирос, разкажете повече за семейството си.

Родът ми е от околностите на Пафос. След войната родителите ми са се преселили в столицата – били са много бедни и са търсили препитание. Баща ми Харалампос беше цял живот бръснар на главната улица „Лидрас“, а мама Зиновия бе домакиня – отглеждаше децата си и въртеше дома. В онези години по 3 – 4 пъти в месеца пристигаше театрална трупа от Атина. Баща ми беше „луд” по театралното изкуство, вземаше билети и цялото семейство посещавахме постановките. Това беше неописуема радост за всички нас. Главно от баща ми идва тази огромна любов към театъра и въобще към изкуството. Брат ми Владимирос беше много добър ученик в единствената тогава гимназия в Никозия, но в трети клас го изгониха от училище заради участието му в една постановка – това беше забранено. До нашата къща имаше дружество, което се занимаваше с театър, аматьорска трупа, и понеже брат ми обожаваше театъра, ходеше да работи безплатно за нея. Беше суфльор в трети гимназиален клас, беше научил всички роли в абсолютно всички пиеси. Веднъж, три дни преди една премиера, един от артистите си намери работа във Фамагуста и, за да не я загуби, замина. И сега, какво, кой ще го смени? Настана смут. Тогава брат ми Владимирос каза: „Аз знам всички роли, веднага мога да го заместя“. „Но как така, забранено е – ще те изгонят от училището”, заяви директорът на дружеството. Реши се, че ще го замаскират така, че да не се познава и да изиграе ролята. На другият ден обаче се знаеше, че Владимирос е участвал, при това с огромен успех. Случаят приключи с изгонването на брат ми от гимназията в името на театъра – нещо, което зае целия му съзнателен живот, на което ние всички сме отдадени. След това брат ми работеше на аерогарата в Ларнака, когато почна борбата срещу Англия. Група младежи в знак на протест сложиха бомба в английски самолет и в резултат изгониха всички кипърци от летището. Тогава брат ми реши да се занимава само с театър и започна да прави театрални трупи, които бяха на професионално ниво и имаха голям успех. Руското посолство в Кипър му отреди стипендия и той замина да учи в Москва, в ГИТИЗ, 6 години. Брат ми бе поканен за първи режисьор и актьор в новооткрития Национален театър в Кипър. А аз правех декорите на постановките му.

Имате двама сина, обичат ли театъра?
Да, много. Единият ми син е дипломат в Министерството на външните работи, а другият завърши в Англия Художествена академия и ще наследи управлението на театъра един ден. Скоро той получи 3-а международна награда за сценография в Прага. Радваме се, че върви по стъпките на фамилията. Жена ми има собствена частна галерия и прави много изложби на български художници. Цялото ни семейство е отдадено на изкуството.

Какво ще пожелаете на българите в Кипър и в България?

Пожелавам на всички българи здраве! И винаги да има обич и приятелство между Кипър и България, никога да не прекъснат тези хубави българо-кипърски връзки. Все така да се обичаме и да служим на доброто и на изкуството.

Добрин Добрев

 

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.