Пожелавам на българите да напредват в живота и в мисленето

Доктор Вангелис Куркулис пред в-к.“Български новини“-Гърция:

Тази седмица наш гост е доктор Куруклис, майстор на спорта по шахмат. Учил в България и говорещ прекрасно нашият език, той разказва за студентските си години, за своите бъдещи планове свързани отново с България.

 Диляна Иванова

Бихте ли се представили пред нашите читатели?

Аз съм Вангелис Куруклис. Знам български език, защото съм учил в България медицина. Роден съм през 1961г. на остров Кефалоня, близо до Итака. Работя като лекар, занимавам се по-точно с ирисова диагностика.

Как се насочихте да учите в България? Кефалоня е в Йонийско море, не беше ли по-близкият избор Италия?

Макар че съм роден в Кефалоня, след като пораснах с цялото семейство дойдохме в Атина.  Тогава имаше политически и други проблеми в Гърция, по време на военната хунта и понеже убежденията ми бяха по комунистически, реших да отида в България да уча, макар че семейството ми не беше съгласно.

Майка ми не беше много съгласна, но успях. Отидох в България като турист и така си останах там. Почти нелегално бях, няколко години. Това се случи през 80-та година.

През времето на комунизма е било доста трудно да живееш така в България…

Да, в Гърция ни смятаха за нелегални. Нямахме право да изнасяме пари. А в България трудностите бяха от друг характер. Преминах през хиляди вълни и оцелях. В началото, когато отидох като турист, попитах в министерството дали мога да уча в България. Там видяха, че имам много добри оценки в дипломата и ме приеха при условие, че трябва да внасям 3600 долара.  Това беше фактически, една търговска сделка. Проблемите не бяха толкова от страната на комунистите, колкото от живеенето в една чужда държава, без да знаеш езика. От начало, нито една дума не знаех, но влязох в „Институт за чуждестранни студенти“ в София и там научих езика. След това имах проблеми, как ще ходя в университета и ще разбирам, какво говорят професорите.

Не е труден българският език, по принцип е лесен. Руският език е по-труден, защото има падежи и в гръцкият има падежи, а българският както се чете, така се и пише. Няма граматически сложности, както е гръцката граматика. В гръцкият има няколко „и“, „е“, „о“, докато българският е много по-лесен за обучаване. На мен ми беше много лесен. След това, понеже контактувах повече с българи и затова го научих по-бързо и така адаптацията ми беше по-добра. Така аз мога да преценя за себе си.

Кое ви беше трудно за преодоляване, от живота в друга страна?

Нямах трудности. Бях така подготвен, че ще мина през много изпитания, през много повече трудности. Тази подготовка се случи случайно, защото брат ми беше заминал преди мен за Румъния. Той не издържа и се върна. Разказа ми всичко черно. Не можа да свикне ни със страната, ни с климатичните условия, храната. В общежитието имаше хлебарки. Всичко, което той го представи беше черно и аз бях подготвен за много по-големи трудности. В общежитието, когато дойде една гъркиня се развика, че видяла една хлебарка. Отговорих й: „Само една ли?“. Ако е само една, лесна работа. За храната, очаквах да видя, нещо, което не може да се яде, а не беше така. Аз съм доволен. Видях друга култура, започнах да мисля по друг начин.

Каква е разликата в мисленето между българина и гърка?

Не мога да го опиша с една дума, но в България хората живееха според мен по-свободно. Не бяха зависими от парите по онова време. Те си знаеха, че получават малко пари, но с тия пари си живееха, без да имат притеснения. Докато при нас, колкото и пари да имаш, изпитваш един страх. „Ако се разболея, детето ми как ще учи?“. Трябват ми пари за това, трябват ми пари за онова. Там в България, гледах хората, в последния ден от месеца дават всичките си пари, защото знаят, че утре пак ще дойде заплатата. Как ще имаш 10 евро и ще ходиш на ресторант, като нямате други пари? При нас това е абсолютно невъзможно. Да имаш 10 евро и да ходиш да черпиш приятелите си, защото утре ще ти дойде заплата. Ами ако не дойде? Е, как няма, какво значи, ако не дойде?

Не се притесняваха за неща, които за нас бяха, от основно значение. Изобщо отношенията между хората бяха други. Тогава, ако се напиеш някъде, и си на улицата, не знаеш как да се върнеш. Почукваш на една врата, в дванадесет часа през нощта, ще ти отворят. А сега и в България е като в Гърция. Даже на най-добрият си приятел да му звъннеш, след дванадесет часа, ще те попита: „По това време защо ми се обаждаш?“. За нас през студентските години беше редовно, да ходим да събуждаме приятелите си и да правиме джумба. Други бяха отношенията между хората. Ако спреш някой да попиташ: „Колко е часът?“ или „Къде е тази сграда?“, ще ти отговори и ще те заведе до там. Оставя си работата и те води да ти покаже, къде е Телефонната палата, за да се обадя в Гърция. Докато, ако тук попиташ някой, ще те погледне да види какво искаш и след това ще си погледне часовника. Отношенията бяха други, това се усеща, не мога да го опиша точно, но се чувствах много по-добре в България по онова време и когато идвах в Гърция виждах разликата.

Колко години бяхте в България?

В България бях седем години като първата година учих езика и още шест години обучение. След това още три години работих и бях решил да остана да живея в България. После трябваше да се върна, за да мина казармата, защото, ако не минеш през казармата, тогава не можеш да се прибираш в Гърция и си абсолютно нелегален. Моите родители ми обясниха, че трябва да дойда да я мина и след това да реша и да си правя каквото си искам. По времето на казармата, станаха промените 90-та година и когато се върнах в България, промените бяха толкова големи, че България беше друга България. На вратите имаше катинари, кучета и алармени инсталации. Всичко се заключваше. Докато аз като студент, никога не си бях заключвал вратата. Даже имаше и колеги, които нямаха и врата на таванската стая, а едно перде, защото им бяхме разбили вратата за майтап и те не си я поправиха. Сложиха едно перде и толкова. И никога не са ни липсвали неща от стаите. Бяхме като комуна. Идва някой от другата стая мен като ме няма и си взима захарта, за да си направи кафе, а след кова аз, като имам гости отивам да вземе джезвето или чаши. И пари съм оставял и ако има нужда, някой си взима някой лев, после ми казва, че си е взел и ми ги връща.

От колко време не сте били в България?

Аз ходя редовно в България. Преди няколко дена се върнах. Имам приятели и поддържам още връзки. Понякога водя и приятели от Гърция, за да им покажа България. Напоследък имам нови планове, за да оформим една поликлиника, близо до границата, за да могат гърците, които отиват в България, да се лекуват на по-ниски цени.

Как поддържате българският език на такова добро ниво?

Доста съм забравил. Усещам, че понякога търся някоя дума, не мога да я намеря и използвам друга. Но горе долу, понеже имах много контакти с българи и затова. Както тук се събирате помежду си, няколко човека, които говорите български, защото е по-лесно, така и гърците в България, бяха една група, но аз се отделих от тях. Реших, че щом ще ходя в една друга държава исках да използвам, колкото се може повече възможностите на тази друга държава. Да навляза в начина на мислене, в живота на българина, а не да поддържам моя начин на живот. Това за мен беше много добре. Другите гърци имаха притеснения – няма макарони, няма вестници, от къде ще четем …Аз се изолирах от всички. Трябват ми макарони? Е, не мога ли да живея без макарони? Те поръчват от Гърция с колети. Не съм искал да ми изпраща колети майка ми никога: „Няма да ми пращаш колети. Тук всичко има“.
От вестниците да чета разни списания за едната певица за кого се оженила, другата певица гадже на не знам си кой…Тия неща не ме вълнуват. Докато събота и неделя всичките гърци играят табла и се събират на приказка, аз бях се записал на разни спортове. Спортувах спортен парашутизъм, колоездене, тенис на маса, шахмат, станах майстор на спорта по шах. Като се върнах в Гърция, продължих да играя шах и бях в отбор, в който имаше повече чужденци – руснаци, българи.

Когато реших да остана в Гърция, ме разпределиха на остров Крит и след това на Йоанина и бях селски доктор, и трябваше да се местя. Създадохме една нова шахматна група в Йоанина. В момента имам ЕЛО 1920. Когато в България бях с ЕЛО 1980, но след връщането ми започнах да играя и стигнах до 2100. Сега вече ми е спаднало много, защото не играя. В интернет играя понякога, но нямам и време и не поддържам форма.

Всичките тези спортове, които спортувах в България, тук трябваше да съм много богат, за да ги практикувам. Например колоездене, ако се запишеш, ще ти трябват над 1000 евро на месец или спортен парашутизъм, трябва да си син на Онасис. И затова реших да спортувам, а не да се събирам и да играя табла с другите гърци, когато ми се дават неограничени възможности да не ги използвам. И помня, че ни плащаха. Който е майстор на спорта ти дават отделна заплата, само да поддържаш ЕЛО, нищо друго. Да ходиш през годината на два три турнира и ти плащат. А тук в Гърция, нито да учиш, нито да спортуваш, всичко се плаща.

След една година обучение по езика в София сте заминали за Варна…

Да. Аз бях от първите чуждестранни студенти, които учеха в Медицинският университет във Варна. Там, понеже е пристанище и има много моряци, затова всички ни смятаха за моряци в началото. Когато тръгнем по улицата и всички ни поздравяват, запознават се с нас. Чудех се: „Не са виждали чужденец?“. После разбрах, че щом си моряк имаш пари…

Когато се промениха времената в България, сигурно много ваши колеги са ви търсили за помощ…

А и още ме търсят. Вчера даже ми се обади една българка, която е в Гърция. Ходила на един остров и иска да й търся работа. Но не мога да помогна на всеки. В началото бях студент, който бях завършил и на кого мога да помогна и с какво? След толкова години извън Гърция, тук освен семейството друг не познавам.

Бихте ли отправили пожелание, към българите, които живеят в Гърция…

Пожелавам им да напредват в живота и в мисленето, защото според мен мисленето е най-важното за постъпките в живота и за съдбата. Въпросът е как мисли човека. Смятам, че българина има големи привилегии в новия век. Българина може много неща да направи, макар условията тук да са по ограничени, но не ги използват.

Кои са основните грешки, които допуска емигранта в Гърция?

Не съм аз този, който ще каже, какви грешки правят. Мога да дам няколко препоръки. Аз мисля, че по-правилно и по-добре е, когато един човек, ходи в една чужда държава, трябва да се адаптира, да се включи в новия начин на живот. Има да спечели много неща, ако види други хора как мислят. Не е въпросът да ги усвои и да прави същото, но това ще му даде голям опит и ще може да има много идеи. Ще дам пример: „Двама представители на завод за обувки отиват в Африка.  Отишли са със задачата да построят завод и да започнат търговия с обувки. Единият паникьосан вдига телефона и казва на шефовете: „Тука никой не носи обувки, къде сте ме изпратили?“. Другият се обадил и казал: „Веднага трябва да се направи завод, тук никой няма обувки.“

Това са различните виждания. Единият е щастлив, защото всеки ще трябва да си купи обувки, а другият се чуди как ще продаде обувките, ако никой не носи.

 

2 коментара

  1. Не одобрявам статията по една единствена причина: авторката на статията е допуснала няколко пъти една и съща грешка в съставянето на изречения. Мисля, че няма никаква представа кога се използва непълен ( „първия “ ) и кога пълен член ( “ първият “ ) в българския език. Това са основни правила в граматиката,научете ги.

    1. Важното е, че на теб ти е много ясно как се ползват ЧЛЕНовете. Та може и на авторката да поясниш как да ги ползва. И за да ти е ясно българската граматика претърпя промени, за които е видно, че не си в час.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.