Дете видя духа на Учителя Дънов

Хиляди посрещнаха Божествената нова година в Рила

Дете видя духа на Учителя. 6-годишният Данчо се гонел с други деца, когато изведнъж спрял и започнал да сочи с пръст, разказват очевидци. „Вижте, вижте, един бял голям човек танцувах и се смее”, викнало момченцето. Другите деца вторачили поглед и замлъкнали. Никой от възрастните не видял духа на Учителя, но мъж от Франция разказал как групата деца се подредили в кръг и кротко започнали да изпълняват упражнения почти като в паневритмията. Това продължило малко повече от пет минути. После Данчо говорел с широка усмивка, че големият бял човек имал дълга брада и накарал децата да танцуват заедно с него. Мъжът не говорел, но децата всичко разбирали, защото белият човек им казвал да се радват, казало още момчето на изненаданите си родители. Това съобщава сайта svetovnizagadki.com.

Традиционното число от около 2000 души, играещи паневритмия на 19 август край езерото Бъбрека, това лято бе надхвърлено. Което потвърди тенденцията от последните години на Рила да се събират все повече последователи на Учителя Петър Дънов. Още повече бяха и децата на тазгодишната Божествена нова година при Седемте рилски езера.

На 19 август тази година, когато последователите на Учителя отбелязват Божествената нова година, край Седемте рилски езера чужденците бяха повече от българите. Те бяха дошли от Русия, Япония, Дания, Франция, Полша, Англия, Шотландия, Швейцария, Италия. Според някои тази година на Рила са се качили и последователи на Бялото братство от Турция, Индия, Азербайджан, дори от Перу и Чили.

През лятото на 1929 г.  Петър Дънов  за първи път извежда своите последователи и ученици на лагер край Седемте рилски езера. От 1934 г. започва работа върху паневритмията – цикъл от двадесет и осем упражнения, съставени от мелодия, текст и пластични движения. По-късно към нея добавя упражненията „Слънчеви лъчи” и „Пентаграм”.

Началото на физическата година според учителя Петър Дънов е на 1 януари, на Духовната година – на 22 март, а Божествената нова година започва на 19 август и тогава се провежда съборът на последователите на Дънов – Бялото братство. Обикновено това става край петото езеро на Рила – Бъбрека, на Преображение Господне по стар стил. Тогава става „събор на Слънцето с представители от всички планети”, обяснявал на учениците си Петър Дънов.

Всяка година членове на Бялото братство играят паневритмия на платото край езерото Бъбрека. Ритуалът включва движения, музика и стихове. Музикантите се разполагат в центъра на кръга. Включените музикални инструменти също не са ограничени, но с предимство се използва цигулката.

Panevritmiya

УЧИТЕЛЯ ЗА ПОСЛЕДОВАТЕЛИТЕ СИ: „Този, който прави добро със слово”

Петър Дънов е роден на 11 юли 1864 година (29 юни стар стил, Петровден) в България – тогава официално част от Османската империя, село Хадърча, днес Николаевка, област Варна. Петър Дънов е трето дете на свещеник Константин Дъновски и на Добра Георгиева. Негов дядо по майчина линия е чорбаджи Атанас Георгиев (1805 – 1865), български възрожденски деятел за църковна независимост. Баща му Константин Дъновски (1830 – 1918) е първият български свещеник във Варна. През август 1888 г. Дънов заминава за САЩ и се записва студент в Методистката теологическа семинария Дрю в град Медисън, щата Ню Джърси. Завършва я през май 1892 г. През есента на 1892 г. започва в Теологическия факултет на Бостънския университет, защитава дипломна работа „Миграцията на германските племена и тяхното християнизиране” и се дипломира през юни 1893 г. Една година посещава занятията в Медицинския факултет на Бостънския университет и през 1894 г. получава сертификат, даващ му право да практикува медицина. През 1895 г. Петър Дънов се завръща в България, установява се във Варна и отказва предлаганата му длъжност на методистки проповедник. През 1896 г. издава книгата „Науката и възпитанието”, в която анализира пътя на човека в световната драма и говори за основите на нова култура, която предстои да настъпи през идващия век.

През 1897 г. Петър Дънов учредява със съмишленици във Варна „Общество за повдигание религиозния дух на българский народ”, в което по-късно членуват д-р Георги Миркович, Мария Казакова, Тодор Стоименов, Пеню Киров, Анастасия Желязкова и Милкон Партомиян. Същата година издава брошура с мистичен текст под заглавие „Хио-Ели-Мели-Месаил”. Така той застава в центъра на духовно общество, което по-късно прераства в „Синархическа верига” (1906 г.) и Всемирно бяло братство (1918 г.), а последователите на Дънов започват да го наричат Учителя. Според тяхното гледище, след 1897 г. е по-правилно да се говори за Учителя Беинса Дуно, вместо за Петър Дънов, въпреки че псевдонимът Беинса Дуно започва да се употребява в публикации едва в началото на 30-те години на XX век.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.