ВОДЕВИЛЪТ „ГРЪЦКА КРИЗА” ИЛИ КРИЗАТА НА УЗОТО*

Един коментар на Иван Петрински

Има една страна в Европа, която успява да осребри всякаква ситуация в която попада и това е Гърция. Независимо дали биват заплашвани, молени или поощрявани, гърците печелят  във всеки един случай. В продължение на няколко години вече, гръцката криза опъва нервите на европейските лидери като струните на антична лира. А както знаем елините са много добри на този инструмент. Надали има в съвременната ни история друга страна, която толкова много и толкова дълго време да е успявала да ангажира международното внимание и инетерс, като същевременно е успявала да извлече полза във всеки един момент. Ето, една Исландия обяви фалит, мина и замина. Вече никой почти не говори за това, освен може би само исландският съд, който се чуди, да осъди ли бившият си премиер или не. И ако южните ни съседи не се оказаха много добри във футбола, то в политиката и дипломацията, както и в това да продадат максимално добре интереса си се оказаха факири. Просто успяха да разберат навреме че съществуването и на еврозоната и на ЕС въобще е поставено на карта и тази карта се нарича Гърция. И не само това. Разбраха още няколко неща.

Първо, за каквато и криза да говорим, за каквато и финансова тежест за останалите европейски страни да става въпрос, гръцкият дъл е несъизмеримо малък в сравнение с гигантският БВП на Европейският съюз. Опитайте се да сражните помощта отпусната на Атина в размер на 200-300 милиарда евро с продукта на ЕС възлизащ на 13 трилиона годишно. Смешно, нали? Никой не би разрушил най-големият икономически съюз на планетата заради една паница леща. Така поне обрисува европейската помощ несбъдналият се премиер и шеф на радикално-лявата СИРИЗА Алексис Ципрас. Той май няма и да се сбъдне. Макар и изборно печеливш, се оказа ненужен. Или не схвана играта, или просто беше част от цирка. Сиреч, помогнете ни или тоя ще дойде на власт. Така че Европа си купи спокойствието за една паница леща. Второто, което направиха под Акропола е че успяха за около половин година така та размият отговорността и вината, че сега и хладният ум на Шерлок Холмс не би могъл да разбере, кой аджеба е виновникът за това дередже?

Първо, експремиерът миналата година, аха да подпише Меморандума и изневиделица си подаде оставката. После служебен кабинет, който все пак подписа. След това избори и пак избори. Преди няколко дни пък, тъкмо да идат на килимчето в Брюксел и новият премиер и финансовият министър се изпоразболяха. Вторият даже не се върна от болнични и беше сменен. И ако от страна на Европа говори една организация, то от другата страна лицата се сменяват като в калейдоскоп. Как да търсиш вина? Даже и британският премиер Камерън се изказа ни в клин, ни в ръкав. Нямало да пускат гърците на Острова, ако излезели от еврото. Изказа се, колкото да запише участие, защото трябва да му се чуе името. Кой няма да пуснеш бе, аланкоолу? Или забрави за ония 100-150 милиарда гръцки пари, инвестирани в банките около Канари Уорф?

Странно е че го казва представител на страна, върл противник на еврото, а сега изведнъж превърнал се в косвен защитник. Интересно изказване, което трябва да се има предвид на един бъдещ етап. Това ни подсказва нещо, ама друга тема. Сега Тройката отново идва и отново предстояли тежки преговори. Тежки, друг път. И двете страни много добре знаят за какво става въпрос. Знаят си номерата, дето се вика. Но ми се иска да погледна на този водевил и от един друг, не по-малко интересен ъгъл.

Замисляли ли сте се кой губи и кой печели от това вече многодишно представление?

Всички печелят и ще се опитам да обясня в следващ коментар, но сега накратко.

Защото Обединена Европа успя да се организира и консолидира финансово  за последните две години толкова, колкото никога през  50 години. Създадоха се правила и механизми, трилионен фонд подпомагане и спасение, подобри се дисциплината. Заговори се дори за нещо като общо финансово министерство. И всичко това на не толкова висока цена.

Едно малко кръвопускане, отколе практикувано от средновековните европейски  медици. Кръвопускане безобидно, не дори от основен кръвоносен съд, а от капиляр. Безболезнено и полезно, здравословно.

*Когато преди години Аржентина изпадна в криза, тя беше наречена „Криза на тангото”, няколко години по-късно мексиканската криза пък беше наречена „Криза на текилата”. В този ред на мисли , бихме могли да наречем гръзката криза „Криза на узото или сиртакито

One comment

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.