Разходка до Карпениси

Независимо от кризата и трудностите в ежедневието ни, все пак в неделя може да се правят много и различни неща. Един от вариантите е екскурзия в непознати места в Гърция. Група българи приемат предизвикателството и се от правиха на разходка до Карпениси. 

Централна Гърция – Континентална Гърция – Στερεά Ελλάδα – Всичките тези наименования като географско понятие се отнасят за континенталната част на Гърция, наричана в миналото „Румели”. Административно, областта е разделена на пет окръга. Днешната екскурзия е на територията на окръг Евритания – обхваща 1 869 кв. км. с над 32 000 хил.  души. Тя има предимно планински релеф – едни от най-красивите и зелени планини, наричани гръцките Алпи. Това са – Άγραφα с 2 163 м на върха Ντελιδίμι, Τυμφρηστού и върхът  Βελούχι-2 315 м , планините Χελιδόνας 1 975м. и Καλιακούδας-2 101м. Покрити с гъсти иглолистни и широколистни гори, даващи началото на множество буйни реки. На територията на Евритания се намира най-големият по площ язовир в Гърция – Κρεμαστών, известния зимен ски-център Βελούχι, историческият манастир Προυσό. Главен град на областта е Карпениси, живописно разположен на 960 м. надморска височина. Като селище е известен от времето на Византия, превръща се в голям търговски, административен и производствен център по времето на Османската империя. През 17 в. тук е открито светско училище. Градът взема дейно участие в освободителните борби срещу турците през 1821-23 години. Известната битка при Карпениси – 450 гръцки сулиоти – начело с Марко Бочар/Μάρκο Μπότσαρη/, през нощта на 08.08.1823 г. нападат спящия турски аскер. Тържествуват, мислейки, че са спечелили, когато Бочар, при разузнаване на предните турски позиции е улучен от куршум в главата и умира мигновено. Сулиотите отстъпват с минимални загуби от 10 души, докато турците имат 100 убити при изненадващото нападение. В района на Κεφαλόβρυσο е изграден  мемориал в памет на битката и бюст-паметник на героя Марко Бочар. Сулиотите са жители на областта Сули в Епир – православни албанци, тяхната носия-характерната фустанела е приета по-късно от гърците за национална гръцка носия.

Манастирският комплекс е защитен от величествени скали – там където се срещат планините Калиакуда и Хелидона. Според преданията е основан през 829г. на мястото, където е намерена чудотворната икона на Богородица от град Пруса/Бурса/ в Мала Азия. По това време на власт е бил император Θεόφιλος /829-842/,       въвел забрана за иконите – заповядвайки да бъдат изгорени. Преданията твърдят, че тази икона е нарисувана от Евангелист Лука, на о-в Патмос, по време на неговия престой там, когато е рисувал и други икони. Векове наред е била обект за поклонение в град Пруса в М. Азия. Започнал периодът на иконоборците и тогава един младеж от богата фамилия, заедно със слугата си, решава да спаси иконата, отнасяйки я в Континентална Гърция. По пътя обаче, иконата мистериозно изчезва. След време овчари от планините на Евритания, дни наред наблюдавали светлинен стълб, излизащ от малка пещера, там открили изчезналата икона на Богородица. Младежите от Пруса пристигат на това място, за да продължат пътя си заедно с намерената икона. Поради настъпилата нощ, остават да преспят край Карпениси, а на следващия ден с почуда откриват, че иконата отново е изчезнала. Тогава тайнствен глас им казва, че Богородица желае нейната икона да остане там, където е намерена – там да бъде нейният дом. Така младежите решават да основат манастир и стават първите монаси в него, приемайки имената Дионисий и Тимотей. На 10 км. от манастира са известните стъпки на Богородица – „Πατήματα της Παναγίας”. Върху стръмната скала са отпечатани седем последователни, различно оцветени вдлъбнатини с формата на човешко стъпало. Богородица, разцепила планината във форма на нейната икона и оставила стъпките си там. По-достоверно исторически е твърдението, че манастирът е основан между 12-14 век. През 1578 г. пожар унищожава голяма част от сградите, които впоследствие са възстановени. През 1748 г. манастирът  е обявен за ставропигален – пряко подчинен на Вселенският Патриарх. През 1754 г. е построен главният храм с кръстообразна форма и купол, запазен до наши дни. През 1875 г. е изписан от зографите Γ. Γεωργίου и Γ. Αναγνώστου, Дърворезбованият иконостас е направен през 1810 г. В западната част, в основата, но скалите се намира криптата-преобразена на параклис, със запазени стенописи от 13 и 16 век – мястото, където е намерена чудотворната икона. По време на освободителните борби срещу турците, манастирът дава подслон на въстаници и техните водачи. През периода 1819-1825 г. тук е съществувало училище, чиято сграда е запазена до днес. Сребърният обков на иконата „Панагия Прусиотиса” е подарен от Καραϊσκάκη-заради чудотворното излекуване по време на престоя му в манастира, а личната му униформа и  сабя са експонати в манастирския музей. Над манастира през 1821 г. са издигнати двете кули на Карайскаки – „Καραούλια”–за подсилване на отбраната при евентуални нападения. Църквата „ Άγιων Πάντων”  е строена през 18 век, украсена с ценни стари икони – в нейния двор са погребани игумени и монаси от манастира Прусо. След приключване на освободителната борба, манастирът изпада в забрава и упадък – както духовен, така и финансов. През 1944 г. на 16 август, германците взривяват по-голямата част от манастирския комплекс, за да попречат на съпротивителните сили, ползващи го за прикритие. Нанесени са големи щети-унищожени ценни книги и реликви, за щастие, иконата на Богородица е била предвидливо скрита. Едва след края на „ Εμφύλιο πόλεμο” –започват възстановителни работи по разрушенията, продължили и през 70-те години на миналия век. Манастирът празнува всяка година на 23.08. – денят, в който е открита чудотворната икона. Тук ежедневно пристигат поклонници от цялата страна.

Текст: екскурзовод Благовеста Райкова.

 

 

 

 

 

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.