ДО 5 – 10 ГОДИНИ МОЖЕМ ДА ОЧАКВАМЕ ПОСТЪПЛЕНИЯ ОТ ПРИРОДНИЯ ГАЗ

ПОЧЕТНИЯТ КОНСУЛ НА БЪЛГАРИЯ В КИПЪР ВАКИС ЛОИЗУ ПРЕД ВЕСТНИК “БЪЛГАРСКИ НОВИНИ”

ВЕСЕЛКА ПРОКОПИЕВА

 Г-н Лоизу, какво означава титлата „Почетен консул на Република България в Кипър” за вас?

За мене това е голяма чест. Правя го с голямо удоволствие и уважение от самото начало, когато ми бе предложено. Чест е да представляваш страна и по-специално България, с която Кипър има силни връзки и много общи неща. Двете страни имат прекрасни взаимоотношения – България бе тази, която по време на инвазията в Кипър прие бежанци, а Кипър бе една от първите държави, които предложи България за членство в Европейския съюз. Както добре знаете, неофициално има над 50 000 българи в Кипър. И никой не знае какъв е точният им брой. Когато попитах посланика, той каза, че официално имаме 15 до 25 000. Но броят им варира, тъй като има много сезонни работници, така че понякога са повече, понякога – по-малко. Но мисля, че след Румъния България е страната с най-много жители тук. Много кипърци са женени за българки, имаме обща религия и много сходен манталитет. Мисля, че има прекрасни връзки между тези два народа.

 Разговаряме в първите дни на Кипърското председателство на ЕС. Според вас как ще се отрази то на развитието, икономиката и имиджа на страната?

За Кипър е великолепна възможност – не само удоволствие и чест, но бих казал и великолепна възможност, да председателства Европа. Страната ни е малка, а в Европа има много големи и силни държави, в сравнение с нашата. Затова мисля, че възможността да поеме председателството на Европа дава на Кипър много преимущества, които се надявам да съумеем да оползотворим. Както добре знаете, островът е под окупация от много години насам и може би благодарение на ЕС Кипър успя да влезе в Европа и сега да председателства Европа. Ако нямахме това политическо присъединяване, може би Турция щеше да предприеме поредните си действия, защото харесва ли ни или не – Турция прави каквото си поиска. И това не е тайна за никого. Например сега Кипър пое ротационното председателство, а Турция поиска да ни бойкотира. Страната ни е член на Евросъюза, в който те искат тепърва да членуват. Всичко това не са умни политически ходове. Това са ходове, които само показват, че те притежават властта да ги направят. За нещастие, няма друг начин да бъде решен Кипърският въпрос, освен на масата за преговори. Разбира се, трябва да се вземат под внимание и да се обсъдят много параметри. Турците взеха почти половината държава, а сега увеличават населението си чрез внасяне на хора.

 Това ли е главното предизвикателство, което стои пред Кипърското председателство? Очаквате ли някакво раздвижване по този въпрос през идните 6 месеца?

Не мисля, че може да има раздвижване, освен ако Турция не промени политиката си. Но това би било изненада за всички. Турците поискаха да се спрат преговорите по време на Кипърското председателство. От тази гледна точка няма да има никакво развитие, тъй като няма да има дискусии. Но по същото време всички страни-членки на Европа ще получат информация от първа ръка по Кипърския въпрос – след като са тук, те ще видят и ще научат истината за реалните събития. Защото ние всички знаем, че, бъдейки настрана, нямаш силно желание да се намесваш в каквото и да било, но когато виждаш отблизо какво става, мисля, че това ще окаже влияние. По същото време Кипърското правителство ще положи усилия да направи едно успешно председателство, заемайки се с различните проблеми по най-добрия възможен начин.

 За пръв път толкова малка страна председателства Евросъюза. Подготвен ли е Кипър за това предизвикателство?

Кипър е добре подготвен за председателството. Дори и малка държава, ние имаме много професионалисти, които ще успеят да създадат добър облик на нашето председателство, що се отнася до политически връзки. Мисля, че можем да помогнем с последователна намеса в много проблеми, които трябва да бъдат решени.

 С какво европейското председателство на Кипър е от значение за вас като почетен консул на страна-членка?

За мен като почетен консул председателството е от важно значение, тъй като ще има реални възможности за срещи с различни представители на България. Например, срещата ми с министъра на труда и социалната политика, с когото се познавам и неведнъж съм имал възможността да разговарям.

 По средата сме на туристическия сезон Лято 2012. Според синдикатите положението в хотелиерската индустрия всяка година се влошава. Имайки предвид огромния ви опит в тази сфера, как оценявате ситуацията тази година?

Туризмът е най-важният икономически сектор за Кипър. През последните две години отбелязахме рязък спад на приходите от тази сфера. Но дори и цифрата да бе по-добра, за нещастие, продължаваме да губим приходи. Кипър се нуждае от по-солидни инвестиции в туризма. Много от обектите са застаряващи и амортизирани. Необходимо е сериозно желание за работа. Правим каквото можем, но за нещастие, в този труден икономически климат се изискват неимоверни усилия, за да подсигуриш средства за харчене по хотелите. Особено след като разходите ти растат с всяка година, например електричеството сега е почти двойно. Това прави много трудно състезаването с конкурентни цени. Турците например нямат еврото, така че са много по-евтини и предпочитани от туристите. Инвестират и много пари в сектора, а вероятно и правителството им помага. Днешните туристи искат да похарчат възможно най-малко, а да получат възможно най-добрия туристически продукт. Кипър обаче не реагира достатъчно бързо на потребностите и изискванията на сектора. Преди 25 години страната ни беше най-изгодната средиземноморска дестинация, а сега сме една от най-скъпите. Необходимо е още да разхубавим туристическата си среда – инфраструктурата ни е добра, но трябва да направим още за някои хотели. И ние се опитваме, но както казах, по време на криза това не е никак лесно.

 Можем ли да говорим за развитие на сектора или е все още в състояние на рецесия?

Кипър се оскъпи с настъпването на кризата и е много трудно да се привлекат масовите туристи. Най-голям брой туристи традиционно имаме от Обединеното Кралство и тази тенденция все още се запазва. Руските туристи обаче стават все по-важни, защото броят им нараства с всяка изминала година. А руснаците харчат пари, докато европейските туристи предпочитат да предплатят предварително чрез „ол инклузив” и да знаят точно колко ще похарчат, без да се разпростират в допълнителни разходи. Затова хотелиерите са разтревожени. Разбира се, всеки дава най-доброто от себе си да привлече туристи, но все пак се нуждаем от по-силна реклама на Кипър като туристическа дестинация. И тук е важно да споменем, че няма по-голяма реклама от европейското председателство. Длъжностни лица, политици, администрация и най-различни хора пристигат в Кипър през лятно време, което е много важно за нас. Не може да се каже, че очакваме някакъв бум в сектора, защото те все пак не са туристи, но по мои наблюдения много от тях са удължили официалния си престой в Кипър с няколко дни за отдих, което е много добре. Мисля, че това са най-добрите „посланици”, които ще рекламират слънчев Кипър в собствените си страни, където обикновено е по-студено.   

 Туристическият сектор дава работа и на много българи. Как оценявате българските работници по вашите кораби и хотели – различават ли се те от техните кипърски колеги?

Много българи работят в Кипър по хотелите, някои от тях на корабите. Да, „Луис Груп” дава работа на много българи. Те никога не са създавали някакви особени проблеми. Всяка година хора от компанията пътуват до България, Полша, Румъния и други държави, където посещават училища по хотелиерство и ресторантьорство и провеждат интервюта за набиране на персонал за новия туристически сезон. Обсъдих този подход с българския министър на труда и социалната политика, а хората на „Луис Груп” посетиха различни български училища.

 Имаше идея за наемане на български сираци за сезонни работници във вашите хотели и кораби? Докъде стигна тази инициатива?

Тази идея се зароди и бе обсъдена с президента Първанов по време на престоя ми в резиденция Бояна през 2010 година, където бях поканен на абитуриентския бал, организиран за деца от домовете. За нещастие, много малка част от тях говореха английски, което е крайно необходимо, за да започнат работа в туристическата сфера. Опитах се да поговоря с някои от сираците и много малко от тях успяха да разговарят с мен директно – с останалите се наложи да търсим помощта на преводач. Така че, за съжаление, намеренията ми не срещнаха отговор, но желанието ми да помагам все още го има.

Установихте ли вече контакти с настоящия български президент Росен Плевнелиев? Ще продължи ли и за напред вашата благотворителна инициатива за безплатно летуване на български сираци в Кипър?

Не съм имал удоволствието да се запозная с новия президент все още, но се надявам в бъдеще да се срещнем. Тази година пропуснахме да организираме ваканцията заради смяната на този пост. Тези неща трябва да се подготвят поне 6 месеца по-рано. Не можах да го уредя с екипа на г-н Първанов, тъй като той напускаше, не можах да го уредя и с новия президент, тъй като пък неговият екип още не беше застъпил. Обсъдих тази възможност и с посланика – ще го направим следващата година. Би било добре за децата.  

 Имате ли наблюдения за съвместни проекти между кипърски и български компании? 

Познавам много представители на бизнеса, имащи връзки с България – адвокати, счетоводители, много кипърски работодатели имат филиали на фирмите си в София. Преди няколко години България беше дестинация №1 за инвестиции от кипърци – много мои сънародници притежават недвижими имоти там. Сега, за съжаление, това спря. Няма пари и пазарът замря. Но да се надяваме, че в бъдеще ситуацията ще се подобри.

 Българското правителство нарича страната ни „рай” за чужди инвеститори. В сегашната икономическа ситуация в цяла Европа намирате ли основание в това твърдение?

Няма съмнение, че може да се намерят добри възможности за инвестиции в България – по морето или в София. Но това не важи само за България, то е навсякъде. Проблемът, е че в момента малко хора могат да си позволят да инвестират. Но за тези, които имат пари, по цяла Европа – не само в Кипър или в България, а навсякъде, има великолепни възможности. Четох статия, че в момента над 3000 хотела в Гърция се продават – и то хотели от всякакво ниво, от най-малките до най-големите. И те няма да бъдат продадени на реалната си стойност, а на някакви що-годе приемливи цени, така че възможности има навсякъде. Например, дори и сега ако купите земя в България, няма съмнение, че цената й до 2, 3 или максимум 5 години ще се вдигне и можете да очаквате много добра печалба. Така че България е примамлива за инвестиции, може би малко повече от останалите места, но и Гърция също е добър вариант, тъй като тя все пак ще оцелее.

 Преди няколко години вие инициирахте Българско-кипърска бизнес асоциация. Какви са възможностите за развитие на силни контакти – икономически и търговски или бизнес връзки между кипърски и български компании?

Да, създадохме организацията, на която бях председател в продължение на няколко години. В момента съм почетен председател, а други се занимават с ръководенето й. Всяка година правихме семинари в София, във Варна, по време на които имаше голям интерес. Заинтересованите в тази сфера участваха, разпитваха за Кипър и за възможностите за бизнес тук, за данъчния режим, за правния режим и т.н. По същото време се обсъждаха и вариантите за успешен бизнес в България. В Кипър дойдоха български представители, които ни показваха възможностите за инвестиции – например компания за недвижими имоти сравняваше цените по Черноморието и в София. Докато траеха семинарите имаше силен интерес и от двете страни. След това, трябва да призная, нямахме кой знае какви резултати. Но моята задача беше, ако някой иска да прави бизнес в България или в Кипър, асоциацията да даде генерален поглед, една глобална идея за бизнес климата на двете страни, и аз я изпълних.

 Във време на икономическа криза какво бихте посъветвали хората – за работа, квалификация, как се прави бизнес в такива условия?

Търпение. Тази ситуация, обхванала цяла Европа, не може да остане завинаги. Всеки ден слушаме какво се случва. Междувременно обучението е много добър вариант – всеки трябва да постигне определено ниво. Трябва да има развитие. В момента наблюдаваме голяма безработица – квалифицирани кадри работят каквото и да е. Но, за да се нормализират нещата, трябва да заработят нови фирми, които да отворят нови работни места.

 Като споменахте нови фирми и работни места, кога Кипър може да очаква приходи от природния газ?

Кипър има този дар от Бога – природния газ. Това не е приход за днес, но определено е приход за утре. Сега трябва да има развитие в тази посока – изграждането на тръбопроводи, на енергийна станция в Лимасол. Това ще изиска солидни инвестиции и нужда от работна ръка, но парите ще дойдат от международни организации. Разбира се и от самата държава, но не би било толкова трудно да се намерят пари за такъв бизнес.

 Реално кога очаквате да се почувства промяната?

Проследих няколко семинара за газа, които правителството и публичният сектор организираха, имаше гости и от Израел, чух изказването и на нашия ресорен министър. Не съм експерт, но мисля, че можем да очакваме постъпления от газа в рамките само на 5 до 10 години. Това ще вдигне икономиката и ще промени тази мизерия, която съществува като цяло не само в Кипър, но и навсякъде. Но се надявам, че междувременно няма да се наложи да чакаме 5 – 10 години, за да видим как хората намират по-лесно работа. Иска ми се това да се случи в близките 2-3 години.

 

 

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.