На българите в чужбина ни пречи най-вече завистта и злобата

Елица е от Пазарджик и вече три години е емигрант в Гърция. Тя живее на юг, в Каламата и работи през туристическия сезон в хотел. Ето какво споделя Елица, за живота си по време на криза, за своето ежедневие и за трудностите на емигрантството…

Представете се пред нашите читатели…

Здравейте, казвам се Елица от град Перник. На 39 години, разведена. Живея на съпружески начала с приятеля ми, който също е от Перник. В Гърция дойдохме преди три години.

Какъв беше животът ви в България?

Когато останеш без работа и не можеш да намериш за какво говорим?! Живот ли е?! Завърших техникум по металообработване и електроника ‘Юри Гагарин“ в Перник,но не се реализирах в професията, в онези години беше трудно. Така започнах в шивашката промишленост, близо 10 години. Имам една прекрасна дъщеря от брака си. Да трудности колкото поискате жив човек съм все пак на никой пътя не е овеян с цветя.

Защо избрахте Гърция да емигрирате и кой ви подаде ръка?

Като за начало отидохме в Халкидики, Калитея там работих лятото в една пицария, която се държеше от българка, а приятелят ми каквото намери по строителството и така до зимата. Там зимно време е мъртвило и приятелят ми се свърза с един негов приятел в Каламата, и дойдохме тук и тук се устроихме поне за сега. Първоначалното ни и подаде ръка едно приятелско семейство в смисъл ми намериха работата в Калитея.

Как се преборихте с носталгията?

Все още се борим.

Кога за последно си бяхте у дома?

Април си ходихме, но за съжаление само за десет дни.

Разкажете ми за дъщеря си, с вас ли е в Каламата? Имате ли планове да я вземете?

Не дъщеря ми е голяма има си свой живот, а и честно казано живота в Гърция не е за млади хора. Идва редовно на почивка сега я чакам да дойде септември отново. Ожених се млада дъщеря ми е голяма на двайсет и една години и има си свой живот. Сега си имам и внуче.

Как кризата се отразява на вашия живот?

Ами – летният сезон е добре, защото имам постоянна работа и добра заплата, а и приятелят ми работи, не всеки ден, но какво да се прави. Зимата е малко трудно, но се справяме не мога да се оплача. Разбира се не си позволяваме много неща, но това е емигрантският живот. За нас двамата специално, година след година живота ни се подобрява поне за сега.

На мерокамо ли сте, или вътрешна работа? Намалиха ли ви заплатата?

На заплата съм работя в един голям хотел близо до Пилос -“Коста Наварино’. Да намалиха я с 30 евро, но това не е нищо погледнато реално.

Лесно ли научихте гръцки език?

Доста трудничко се преборих, започнах да говоря благодарение на приятеля ми. Чакахме на една спирка в Халкидики рейса, а той все не идваше. Аз не исках да попитам, защото не знаех как е 7и 15. Числата ги знаех, но това ‘и’ го забравих и ме беше срам и така чакахме близо 2 часа да дойде рейса. Езика го научих с помощта на речник в началото, а после с помощта на един учебник „Как да проговорим по бързо гръцки“. За съжаление все още не мога да пиша правя доста грешки. Имат много близки думи и така един ден исках да си купя моментно лепило, но при питането обърках една буквичка и стана смях голям – кола е лепило, а аз се обърках и потърсих коло (буквално преведено гъз) още ми се смеят…

За времето, което сте тук сте опознали характера на гърците. Каква е според вас основната разлика между двата народа?

Ами голяма е. Поне според мен в едно нещо само са по добри и това е, че са единни. Не знам опознавайки техният бит, култура и възпитание само едно мога да кажа – Горда съм, че българка.  Прилики интригантството, подигравчийтвото.

Как според вас ще се развие драмата между Гърция и тройката? Дали Гърция ще запази курса на строги съкращения или ще избере да излезе от Европейският съюз?

Не знам, според мен Гърция играе с Европа на котка и мишка с цел облекчаване на тия строги мерки, който им е налагат. Не вярвам нито в едното, нито в другото. Колкото и на строга да се прави Европа не беше ли тя, която даваше пари без никакъв контрол. Политиката е доста сложно нещо на този въпрос не мога да отговоря.

Имали ли сте трудности като чужденец в Гърция? Расистки прояви към вас или някакво не добро отношение предвид това, че сте българка?

Расистки прояви не категорично нито аз, нито приятелят ми. За недобро поведение да но (така сме си постлали). Има българки, който за пари, а готови на всичко и логично е да ни слагат под един знаменател, но това беше в началото.

Много хора споделят, че в чужбина е по-добре да се пазиш от сънародник. На какво се дължи това?

Да така е, много сме лоши и завистливи. Започнеш ли да помагаш трябва да си задължен цял живот да помагаш, а те да те плюят зад гърба. Сплетни интриги колкото искаш. Не съм имала такава случка, благодаря на господ предпазва ме от лоши хора. Общуваме с определен кръг хора с други сме на „здравей – здрасти“. Ако мога да помогна – помагам и заминавам не се задълбочавам. Веднъж направих грешка помислих си, че имам приятелка. Помогнах й да започне работа при мен и и помагах колкото можех. Изгониха я от работа след три месеца и тогава разбрах за интригите, който е правила да ме изгонят мен и да застане на моето място. От тогава някак си си избирам компанията много строго. По-добре сама, отколкото заобиколена от вълци. И не съм само аз, много българки са изпитвали на гърба си благодарността…

Това е характерно за българина в чужбина или и в България се случва? И защо другите нации са сплотени, а ние не можем? Какво ни пречи?

Не знам и аз това се питам. Румънците например са сплотени и си помагат. Когато отидох в хотела на работа, първите, който ми подадоха ръка бяха румънки, с които и до ден днешен се разбираме и си помагаме. Не мога да е оплача и от българките там, общо три сме, но в самото начало, нова работа никой не познаваш именно румънки ми помогнаха и ми подадоха ръка да вляза в колектива такова нещо не се забравя никога. Пречи ни най-вече завистта и злобата.

Към какво се стремите?

А ние сме устроени така да се борим докато сме живи. Постоянна работа и за двамата и по добър стандарт на живот.

Как организирате свободното си време?

За сега не разполагаме с много свободно време. Аз работя на 60 км от града, където живея и е малко времето, което съм свободна. Обичам разговори с половинката, разходки, плаж. Зимата сме пред лаптопа и телевизора, тогава имаме повече свободно време повече разходки и така единствено което ми липсва в това време е една хубава книга вечер преди лягане.

Има ли в Каламата място, където се събират българите?

Да, но то по-скоро е бойна арена – пиене, побоища. Не е място за посещения. Чуват се много лоши неща, не съм ходила никога, но от това, което чувам нямам желание. Има едно кафе, в което ходим държи го българка, моя приятелка и бивша работодателка само това е нашето разнообразие.

Има ли нещо, което таите в себе си и искате да извикате, за да ви чуят хората

Липсата на семейството ми и приятелите. Истинските хора. Когато ти кажат „Добър ден“ да не се обръщаш да видиш къде е слънцето.

Харесва ли ви гръцката кухня? Бихте ли споделили някоя рецепта?

Ами четно казано не много. Сладкарството да. Галактобурикото им, баклавата, та дори и обикновените сладки.

Вашето послание към нашите читатели…

Да са здрави най-вече, да се обичат и да си помагат, да забравят злобата. Нека бъдем по добри.

*Първа публикация на 19/08/2012 г в печатен брой на в. Български новини

 

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.