По острието на бръснача

Божидар Чеков

Познавам две думи, с латински корен, които са съставени от две едни и същи букви. В зависимост от подреждането, значението им е абсолютно противоположно. Първата е „ОК”. Тя означава успех или положителен изход от дадена ситуация. Втората е „КО”. Тя означава фатален край.( Knock-out )Противоречивите отношения между Гърция и Европейския съюз ми напомнят точно тези два символа. След няколко дни еврофинансистите ще кажат ОК за нова глътка въздух от 60 милиарда евро, които ще отидат в държава, която явно е КО. Докато текат манифестациите в Атина, външният дълг достигна 340 милиарда евро или 152% от БВП на страната. Най-хитрите си изтеглиха парите, най-страхливите – избягаха. В сутришните блокове на българските телевизии, дежурните икономисти предричат, че част от тези пари ще се влея в българската икономика. Пълна илюзия. Никога българин не е пропокпсал с гръцки пари. Достатъчно е да се зададе въпроса на братовчедите от Скопие, какво мислят за гръцките капитали. Там по долината на Вардар, независимо от споровете около името на Македония, южните ни съседи „приватизираха” на кредит по-голямата част от печелившите предприятия. Икономика без производство и спекула с недвижими имоти са основната причина за кризите в европейската „периферия” – Ирландия, Португалия и Испания. В резултат, доверието на европейците в конструкцията на общия проект се разклати из основи. Западните туристи анулират масово резервациите си в Гърция. А туризма осигурява най-свежия паричен поток в икономиката на нашите съседи. Паниката по финансовите пазари не спира да расте. Гръцките облигации се обезцениха и Атина не може сама да осигури заплатите на многобройните си чиновници, без чужда помощ. На финансовите пазари, никой не дава пари на Гърция за по-малко от 30-40% лихва! Въпреки това, според европейският елит, спасението на Гърция на всяка цена е най-доброто разрешение или най-малкото зло. За първи път на помощ са призовани не само страните членки, но и часните кредитори. Французите предлагат преоформяне, чрез намаляване на лихвите и преструктуриране в сроковете на изплащане на дълга. Германците за сега изказват несъгласие с това предложение. Защо? Защото с отлагането на изплащанията или с протакането им, някои банки със сигурност ще се окажат без ликвидност и ще фалират. От друга страна стойността на гръцките облигации се стопи с 50%. При това положение Европейския съюз губи съответно близо 20 милиарда евро, от които Германия – 5 милиарда. На това французите, които заедно с германците държат около 70% от гръцкия дълг, отговарят: „по-добре нещо, отколкото нищо!”Германците обаче мислят и за последствията от прилагането на френското предложение върху другите страни длъжници, които неизбежно ще поискат също по-ниски лихви и по-дълги срокове за дълговете си. По този начин гръцката криза може да се превърне във верижна криза за цялата финансова система. В настоящата ситуация, завръщането на драхмата е най-сигурната спасителна за еврото – мярка. Тя ще предпази останалите страни от финансова гангрена. Ако не се приеме френското предложение, какъв би могъл да бъде изхода? Фалит на Гърция? Когато едно предприятие фалира, неговите активи се разпродават на търг. Пристанището в Солун вече замина. За Акропола сигурно ще има кандидати. А след това? В случая става дума за държава. Как се разпродава държава, членка на един политически и икономически съюз – никой не знае. Брюксел издава тонове директиви, за диаметъра на срекметата и маслеността на сиренето, но за държавен фалит нищо не е предвидено. В близко бъдеще, Европейската комисия ще изпрати данъчни инспектори в Атина. В кулисите ù стягат куфари консултанти по разпродаване на държавни предприятия. Директорът на Европейската Централна Банка – Жан Клод Трише, на фона на кризата, лансира идеята ,съюза да се сдобие с върховен министър на финансиите, който да централизира, ръководи и контролира всички държави. Никое предложение обаче не държи сметка за хората. В Гърция все пак има и 11 милиона гърци. Какво ще прави Брюксел с тях? Ще има ли за в бъдеще избори и за какво ще служат те в страната родила „демокрацията”и пропаднала от раздаване на „факелаки”? И във френската и в немската позиции има много истина. Но има и егоизъм и страх от поемане на отговорност. Финансовата криза в Европа постепенно се превръща в политическа. Данъкоплатците, които предчустват, че в края на краищата, те ще платят фактурата на решенията, готвят отмъщение чрез избирателните бюлетини. След една година във Франция, Никола Саркози ще се опита да спечели още един мандат от 4 години. За момента всички сондажи предвиждат неговата загуба. Ангела Меркел губи един след друг германските лендери и следващите избори са фатални за бъдещето ù. В Испания, Хосе Луис Запатеро не олицетворява повече надеждата. Довела безработицата до 21% програмата на левицата е пред провал. Драматични избори предстоят и в Италия, след вероятната деституция на Берлускони. В Англия коалицията на управляващите също е обречена. В Португалия кризата отнесе левицата категорично и за дълго. Най-доволен от гръцката криза изглежда Симеон Дянков. Благодарение на нея, той оправдава рязането на разходите и затягането на коланите. Приходите в бюджета изглежда са му безразлични. Възможно е да мисли, че са сигурни и постянни. В една глобална икономика, където по принципа на скачените съдове, приливите и отливите са внезапни, нищо не е вечно. От известно време, белгииската банка КБС, сбственик на родната СИ Банк преминава през финансова турбуленция. Здраво ангажирана в Гърция, Ирландия и Португалия, банката с капитал 14 милиарда евро, е раздала 10 милиарда „лоши” кредити. Закъсали за ликвидности, белгииците са предложили за продан полските Kredyt Bank и Wartan, и чешката CSOB. До края на 2011 година те са запланували да върнат на белгииския федерален трезор, парите които им позволиха да оцелеят през последната криза. За да компенсират олекналите си резерви, белгиските банкери са длъжни да увеличат капитала си, с минимум 2 милиарда евро. Това трябва да стане до пролетта на 2012 година. За жалост, не са винетките на КАТ, които биха им помогнали да наберат липсващите субсидии. Затрудненията на КБС потвърждават, че във финансовото казино една ситуаця, която до вчера е била ОК, може бързо да се превръне в КО. Париж 10 юни 2011г.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.