Гурбетчиите сме „отписани хора“, защото никой не ни чака обратно в Родината

Днешен гост е Замфир Замфиров от гр. Мартен, област Русе. Семеен и от много години живее в Гърция.

Какъв беше животът ви в България?

Мога да го определя като нормален. Завърших средното си образование в Русе като механизатор, но съдбата ми определи да стана корабостроител (корпусник) близо шест години, а след това компресорист и апаратчик на кислородна инсталация. През 1991г. посетих Германия и като видях, тази уредена държава, останах 18 месеца да им погостувам и в същото време да се специализирам в хидро и топло изолациите, като това работя и в момента.

След завръщането ми от Германия в България, 10г. гледах как групировките управляват страната ни и затова дойдох в Гърция. Гърция мога да я нарека моята втора родина. Много съм благодарен на Гърция, че ни прие да работим и живеем тук, тоест да се почувстваме малко освободени от комунистическия геноцид, създаден от бившите комунисти под формата на групировки при обикновените хора и на кръгове при висшите слоеве като банки, застраховки, а в настоящият момент и в еврофондове.

Затова крайно време е да сменим прогнилата републиканска система с Конституционна монархия, защото само един отговорен може да е гарант за просперитета на страната ни и това не съм го установил сега, а още докато бях в Германия.

За постижения в живота си не мога да говоря, защото човек е най-взискателен към себе си, но като семейство мога да се гордея с моя син, който е в България и се справя сам в трудната ни държава. А колкото до трудностите, те винаги ни съпътстват, важното е да ги преодоляваш.

Защо избрахте да емигрирате в Гърция?

Избрах Гърция, защото бях пренебрегнат и унижен от републиканските ни управници или по-точно продажници, защо ли ще ме запитате? Ами защото шефът ми от Германия, ми бе пратил абсолютно всички документи, че има нужда от мен като работник специалист в сферата на хидроизолациите. Аз отидох в немското посолство с една камара документи и немецът не ми даде работна виза, защото българското правителство сключило споразумение с немското, че в строителството отиват само групи, тоест дъртите комунисти да изпращат групи и да прибират мангизите на чужд гръб и това, ако не е предателство, то тогава какво е?

Така се озовах в Гърция, за което не съжалявам. Дойдох за 3 месеца и изминаха 3 години, после 6 и 9 и т.н. За работата и подаване на ръка за помощ, мога да напиша цяла книга, защото и ние българите си имаме добронамерени и негативни хора. Трябва да изкажа истинска благодарност на Мария Миразчийска, която ме подслони първите два месеца. Да благодаря на Светьо и Росен от родния ми град Мартен, които щом имаха възможност ми се обаждаха за работа. Първият ми работодател бе Никола– транспорт, премесвания. Много съм му благодарен на Нико, за всичко, не само работата, а и отношението му към нас и помощта, която ни оказваше. Благодарение на него, успях да си наема самостоятелна квартира, за което съм му още по-благодарен, но трябваше да се разделя с него защото работата не бе постоянна и аз се озовах при Кириакос(Аки), който бе предприемач и Мартик, който бе декоратор. Четири години изкарах при тях, само че Кириако ме издъни с енсимите, но това си е нормално в Гърция. Напуснах Акито и си намерих точния работодател Макис Курсунис – хидро и топло изолации с които съм добре запознат и вече съм 6 години в тази фирма. Условията на работа в строителството няма да ги коментирам, те се знаят, но аз съм доволен защото обичам работата си и знайте, че не се шегувам с работата.

Как се преборихте с езиковата бариера? Лесно ли научихте гръцки език?

Разбира се, че трудно беше, но пък и много интересно. Първо учих от речници и разговорници, но не се получаваше. Не съм ходил на курсове, защото имах чувството, че ще се прибирам в България и това една от грешките ми в Гърция. Самите гърци, като искат да те разберат наистина те разбират без проблем и след петте години всичко си дойде на мястото. С езика даже и аз не разбрах как стана. Интересни случи разбира се че има. Веднъж стоим на пиацата и чакаме за бачкане. Идва един грък при нас и ме пита: „Искаш ли да работиш?“. Аз му отговорих, че не говоря добре и по добре да си вземе човек, добре говорещ гръцки, а той ме хвана за работа и ми казва: „Ние ще работим, няма да говорим“ и така отидох на работа, която продължи два месеца. А когато си бях намерил квартира, чрез мъжа на даденото семейство и той бе съгласен без проблеми. Една вечер ми звъни жена му и аз не мога да й отговоря и тя с всичкия си инат крещи на мъжа си: „Нико това момче не разбира нищо». Чувам че мъжът й  отговаря спокойно: «Разбира, разбира!» Затова ако не беше Нико, първият ми работодател, да говори с нервната гъркиня, нямаше да наема квартирата.

Как се справяте с живота в Гърция? Днес в условията на криза животът е труден, как това се отразява на вашето ежедневие?

За справянето с живота в Гърция какво да ви кажа, но все пак ще се опитам да бъде откровен, а именно, че с хубавото лесно се свиква. Когато имаш работа тук, то нямаш никакъв проблем с живота в Гърция, но сега при тази безработица, рецесия наистина е по-трудно, както за нас, така и за гърците. Кризата се отразява зле на ежедневието ни, защото в месеца ми се събират от 10 до 12 работни дни и през другото време бездействаш. Е, правиш разходки, но всичко омръзва, просто не си си у дома, затова лека полека трябва да се ориентираме към заглавието: „Завръщането на отписаните!“.

Защо „отписаните“ и в България как ще потръгне?

„Отписаните“, защото в България е винаги по-зле от европейските държави и хората обикновено ни отписват да се приберем, даже и ни съветват да си стоим в чужбина, защото в България става по-зле, а не по-добре! В България не сменим ли корумпираната републиканска система с конституционна монархия нещата няма да потръгнат никога. Смяна на системата и всичко си идва на мястото.

За времето, което сте тук сте опознали характера на гърците. Каква е според вас основната разлика между двата народа?

Вярата и това го знаех преди да дойда в Гърция. Тук се убедих, че съм бил с правилното си мислене, тоест мнение. Комунистите, затова съм ги упреквал винаги, даже и преди 1989г. защото унищожиха вярата на един славен народ!

Имали ли сте трудности като чужденец в Гърция? Расистки прояви към вас или някакво не добро отношение предвид това, че сте българин?

Разбира де, че съм имал, просто се усещаше тяхното пренебрежение към нас и това го знаех преди да дойда Гърция от българската преса, а и те гърците, ни го показаха нагледно с паспорта на „хубавото Наде“ (Надежда Михайлова), но след като Н.В.Цар Симеон II ни посети след олимпиадата в Атина, то отношението им се промени определено в положителна посока. Сега вече отношението им е приятелско, както изключим това, че ни бъзикат с политиците ни, защото били мутри и са си напълно прави.

Много хора споделят, че в чужбина е по-добре да се пазиш от сънародник…. На какво се дължи това?

Щом хората го споделят значи има нещо вярно и за мен това се дължи на липсата на вяра. Болшинството от сънародниците ни са безверни и това ни дава отговора на едно от уравненията. Също алчността и завистта са породени от безверието и те си вървят ръка за ръка и това другият Х в уравнението. Случки за пазене от сънародници всеки може да напише, което разбира се е тъжно и затова, аз желая да напиша нещо положително. За десет годишният ми престой в Гърция, отначало когато дойдох разбрах, че българки си продават работата българки и българи слугуващи на гърци ощетяват другите българи в заплащането. Сега обаче виждам промяна в сънародниците ни. Тези нелепи неща започнаха да липсват, което за мен е голям принос за завръщане на самочувствието ни.

Какво изгубихте и какво спечелихте от емигрантския живот?

Както е казал народа „Гурбет дава, гурбет взима“. На мен ми взе удоволствието на един родител да е при семейството и най-вече до детето си в момент, когато най-много се нуждае от баща, а именно пубертета. Но иначе престоя в Гърция си има и положителни неща, например опознах по-добре както сънародниците ни, така и гърците. С командировките опознах и митологична Гърция. Само ще отбележа, че съм бил в Моневасия, невероятно красиво кътче в най-южния Пелопонес и в Ксанти (най-северната част), Патра, Миконос и др. Няма да ги изброявам. Гърция е невероятна, тук човек се зарежа с енергия и позитивност./БН-26.12.2013

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.