ЩЕ ПОСЛЕДВА ЛИ КИПЪР СЪСЕДНА ГЪРЦИЯ?

Иван Петрински, журналист

Дали в Кипър ще последват събития аналогични на тези в Гърция през последните няколко години? Този въпрос  изниква напоследък, особено след като островната държава поиска финансиране  на банковия и публичният сектори само преди около месец. Поводът по който беше поискана финансовата помощ е закъсването на банките и икономиката, поради тясната си свързаност с Гърция. Финансовото искане на Кипър може би ще бъде удовлетворено в размер на около 10 милиарда евро, което не е болка за умиране на фона на всичките проблеми в еврозоната, които изникват като гъби длед дъжд през последната година.

Нещата на Островът на Афродита, обаче са много по-различни, отколкото  на континента. Въпреки че Кипър в голямата си част е населен от гърци и горедпомената свързаност на икономиката му с тази на Атина изглеждат логични и закономерни, то искането за финансиране изглежда повече като възможност за възползване от ситуацията. След като ЕС така и така е развързал кесията, то защо да не се вземат едни пари? Но Кипър колкото и да прилича на Гърция, то толкова се и различава. И говорейки за островната държава в този контекст се има предвид единствено тази част, която е населена с гъркофони и е част от Обединена Европа.

Първата основна разлика е че средиземноморският остров е с изключително малка площ и население. Какъвто и икономически катаклизъм да се разрази там, то той ще остане локален, евтин на фона на останалите и по никакъв начин не би се отразил на нито на еврото, нито на ЕС. Просто малък проблем, някъде в периферията.

Другата основна разлика между майка Елада и Кипър е историческите особености и наследства. Освен че е спорна (все още) територия между две малцинства, островът е и дългогодишна част от Британската империя или „Комън уелт” (общото благо), както империята предпочита често да нарича себе си. Това общо благо винаги ще бъде коз в ръцете на гордите кипърци, които колкото и да са гърци са и донякъде британци. Поне в миналото или поне в едни порядки, които са наследили от Албиона. И до ден днешен движението по пътищата е от „правилната страна”, бившата валута на страната беше известна като „кипърска лира”, а самите местни все още се ползват с привилегии по Британските острови.

Особен момент е и фактът че все още Кипър минава за офшорна зона с изключително „плоско” законодателство и ако трябва да се вярва на приказките, голяма част от потъналите гръцки капитали биха могли да се намерят някъде из трезорите на Никозия и т.н.

Но най-любопитното обстоятелство свързано с острова и отличаващо го от всички други континентални държави е много специфичното му географско положение. Страната е доста по-близо до Азия и току до бреговете на размирният Близък Изток, отколкото до Стара Европа.  Срещу бреговете му се намира Израел, локалната суперсила, с която островът на Афродита е в прекрасни добросъседски отношения. Отношения от които Кипър се възползва максимално.

Само преди няколко месеца в териториалните води и на двете съседки бяха открити огромни газови залежи и Кипър и Израел се спогодиха да ги разработват заедно, захранвайки с електричество и енергия целият Европейски съюз. Това ще става с кабели и тръби, които от острова, по дънато на Егейско море ще достигат до Континента, но през Гърция(!) Това откритие ще превърне малката островна държава в един своеобразен европейски Катар. Ползата от това е двояка. От една страна и Израел и Кипър ще получат невъобразими икономически изгоди, особено Израел, който ще получи и собствена тотална енергийна независимост от арабските държави, които както е известно се славят с това че имат много петрол и газ. От друга страна, самата Европа има шанса да получи на своя територия газови източници, които ще превърнат континета в енергийно по-независим от останалият свят. Ще спечели и Гърция от транзитирането.  Това ще налее сила в страната, която агонизирайки се опитва да се измъкне от лапите на вездесъщата криза, която я е сковала. Братски жест, от братски Кипър. Ако това наистина се случи, то Кипър го чака светло и златно бъдеще. Нищо не струва на Европа да помогне сега с едни 10 милиарда, които със сигурност ще бъдат похарчени доста мъдро.

 

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.