До осми клас спях на кафез от яйца, а отдолу си слагах учебниците

Елена Вълкова от Пловдив е майка на две деца, внуче и вече десет години е емигрант в Гърция. Дошла за малко, но се оказва, че трябва да остане, докато може да работи. Разговаряме за „Ада под небето”, както тя нарича своя живот и избора й за емиграция в Гърция. Движи се из Атина с мерцедес. Мисли и говори само за бизнес.

От къде идва Елена, къде е нейният корен?

Аз съм един обикновен човек. Родена съм в едно село до Пловдив. Завършила съм средно образование „Фина механика”. Искаха отлична диплома и жителство в Пловдив. Баща ми взе жителство и ме приеха, нищо че имах една петица по физическо. Родителите ми много бедни хора. Дядо ми шиеше кожухчета от кожа на коза. Аз до осми клас спях на един кафез от яйца, а отдолу понеже имаше две преградки си слагах учебниците. Живяла съм много мизерно. После направихме друга къща, по в центъра на селото. След това заминах в Пловдив и не се върнах. Винаги съм постигала всичко с много труд и изключително трудно. Когато нещо ми харесва и си го поставям за цел, просто не се отказвам. След завършването, много бързо се омъжих, което не беше предвидено да го направя, обаче явно нещата понякога се развиват не както човек ги мисли. Точно това което не исках, да се омъжа първа от курса, по същия начин ми се родиха и двете деца през една година. Естествено това не беше по моя програма, нито пък ми харесваше. Дълго време страдах и боледувах по темата, срамувах се да излизам. Едно нещо, когато човек не го иска, така както се случва е нормално да не ти харесва. Даже не излизах до петия – шестия месец като бях с дъщеря ми бременна, за да не ме видят хората, че пак съм бременна.

Манталитета от ония времена ли диктуваше тази твоя реакция?

Не че манталитета. Аз просто не го приемах за нормално, само три месеца след първото бебе да съм отново бременна. Точно тогава се разболя и моя мъж и тотално пропадна целия ми живот. Много трагично го понесох. Той не можеше да ми помага с нищо, не можех да разчитам на него и аз трябваше да се грижа за двете си деца плюс той едно трето дете. Същевременно работех, грижех се за тях, учим заедно, водя ги на училище и т.н. Изкарах шофьорски курс и с това имах много трудности. Работех в „Пишещи машини”, но липсваха поръчки, нямаше достатъчно работа и се преместих в друг завод . Не можех да си позволя да уча. На два пъти ми се искаше да започна икономика, но се налагаше да работя. Смених отново работното място, не ми харесваше колектива, не ми харесваха хората, всичко беше некоректно. Завист и много вулгарно отношение имаше там и аз непрекъснато страдах и ревях. Моят мъж ми казваше: „Камъкът си тежи на мястото, не си мисли, че като се местиш всеки ден ще намериш по-хубаво място”. Отговорих, че ще се местя до тогава, докато си намеря мястото. Работих и в Захарния  завод и на смени. Една вечер ме нападна едно момче и щеше да ме убие за портмоне с 20-30 лева. „Тракия” беше нов квартал и имаше много празно разстояние до спирката и си беше страшно. Тогава мъжа ми идваше да ме изпраща и посреща всеки ден. От работа не ми даваха отпуска, не можех да се явя на изпит за шофьорски курс. Принудиха ме да си извадя болнични за да мога да си взема шофьорската книжка. В България нямаше подкрепа за родителите, няма подкрепа за майките, няма помощ, няма организация, и със всяка година става все по-трагично. Това е което ме е съсипало, защото цял живот съм се грижила за децата си. До 20 години не съм ги оставяла и когато дойдох тук не знаех дали ще могат да се справят сами. Винаги съм ги учила да бъдат много самостоятелни и двамата. Синът ми беше много палав, много препятствия съм имала с него, дъщерята по-кротка. Все си мислех, че като пораснат в един момент ще ме подкрепят и ще разберат какво съм правила за тях. Може би го оценяват, но не го показват и от това много ме боли. Всеки се дистанцира и си гледа неговия живот, не е нещо което ми харесва, не така съм си представяла че някога ще живея. А аз, какво ли не съм работила- надомно шиех якета. Намерих си работа като помощник на един бизнесмен, който се занимаваше с шиене на спортни стоки. Това бе един дълъг и динамичен десетгодишен период от живота ми. Дори хората мислеха, че сме съдружници, а аз бях един обикновен работник, но бях нещо като отговорник на цеха. Миех му колата, бях секретарка, ходех на родителската среща на дъщеря му. Правех всичко за да мога да имам пари и да си издържам семейството. Защото ако моя мъж не беше болен, аз нямаше да стоя и да работя там. После реших и започнах собствен бизнес. Продадох си апартамента, за да взема заем и купих едно кафене от същия този човек, за когото бях работила десет години, но се оказа че не съм собственик на земята. Така постепенно поставих едно трудно ново начало. Но когато един човек иска да направи нещо, той винаги ще намери вариант за да оцелее. Този ми бизнес го градих девет години. Купих ново жилище на разсрочено плащане и по план трябваше да работя яко, за да плащам, но се наложи и заем от банка да взема, да си помогна. И после пак продадох жилището и пак кредит. Реших, че мога да направя и магазин за хранителни стоки. Премина периода с апартаментите, но в работата ревизията никога не излизаше. Омръзнало ми беше да липсват пари. Завиждаха ми страхотно много, от къде на къде един обикновен човек ще се справя и ще има пари и бизнес. И в един момент всичко приключи. Превъртах парите, работех, опитвах какво ли не, но в момента имам едно жилище, мъжът ми е на село, а аз в Гърция.

Как избра пътя на емиграцията, как се насочи към Гърция?

Причината са парите. Последният кредит, който теглих за хранителния магазин, инвестирах и всичко пропадна, а аз трябваше да си плащам кредита. Исках да замина за Англия, но заминаването за Гърция се оказа по-лесно, с по-малко пари и можеш да дойдеш и да се върнеш. Пътувах през Италия с ферибот. Без да зная една дума на гръцки, без много багаж, Дойдох, не ми харесва, но нямах избор, защото трябва да храня всички около мен и майка и мъж, две деца, които сега се оправят, но пак аз съм спасителният пояс. Сестра ми не е добре, има болна дъщеря и две болни внучета. Имат генетично увреждане и са в специален дом, аз ги издирих това лято и учителките може да ми съдействат за разрешително, за да ги взимам от време на време, но това е страхотен ангажимент, защото децата са големи на 14г. са и ме прегръщат и ме целуват. Без да знам, бях отишла точно на рождения им ден. Много е сложна ситуацията, защото и сестра ми не може да си вземе внуците, защото няма пари.

В началото като дойдох в Гърция имах чувството, че се намирам в България. По пътя ме обра една ямбонлийка и останах с 3 евро, без да знам една дума и на четири часа път от Атина.

Понякога забравям, че съм в Гърция. Имам едно задължение, работа, мълча като робот 8 или 10 часа, но след това ставам и излизам и забравям за тях и само българи край мен. Въобще не чувствам, че съм в Гърция. Само дето не съм в България, но понякога съм доволна, че не съм там.  Не ми харесва отношението на поколението. Опитвала съм , много неща да направя за моите деца и мисля, че не съм успяла. Не защото не съм искала! Много пъти съм си задавала въпроса: „Защо се получи така?”. Имам чувството, че те изобщо не мислят за мен. Дали се сещат, че тук майка им десет години е сама? Или поне да се обадят да попитат, какво правя. Имам и компютър в момента и един път в седмицата няма да звънне и да попита: „Майко, жива ли си? Какво правиш?”. Ако аз им се обадя, то е за да видя детето за две минути и с тяхно разрешение, ако им е удобно, за да не ги притеснявам. Не се караме, но имам чувството, че всичко фиктивно. Аз не мисля, че заслужавам това и не смятам, че съм дала всичко от себе си за да са добре те.

Помниш ли първата си работа?

Да, помня. Работех в едно заведение с още две българки на Пелопонес. Шефката ме удряше в главата и ме риташе. Там се научих да готвя всички ястия, но работата беше сезонна и септември месец поех назад към Атина. Втора работа започнах в Елинико. Не смеех вода да пия, защото ме теглеше кирията на кантара. Тогава благодарение на един български вестник, в който имаше обяснение на стъпка по стъпка, си извадих АФМ и после документи.

Как научи гръцки език?

Трудно. Непрекъснато пишех и четях, и разговорника който имах съм го преписала целия. Заучавах цели изрази. Сега се справям добре. Бъркам обикновено родовете, не мога да разграничавам кое е женски род, кое е мъжки род. Не ми остава време да ходя и на курсове. Ако е само за ежедневни нужди даже перфектно се справям, но аз искам повече и по-добре. Чета на гръцки език, но писането не ми е силна страна. Има много синоними и това също ме затруднява. Трудно е, но съм си дала отговор, че без език не може да съм тук.

Как се справяш с живота в Гърция?

Има огромна разлика в манталитета между българи и гърци. Знам, че трябва да намирам общ език с тях, ако искам да съм тук. Гордея се със себе си в смисъл, че първите години ми беше много трудно! Не можех да се примиря с тяхната фалшивост, лъжа след лъжа. В един момент се примиряваш и продължаваш. Единственото което харесвам в гърците е че те умеят да живеят, за разлика от нас. Българина не умее да живее. Ние сме по-кадърни, по-умни, по-трудолюбиви, по – амбициозни, по-можем да издържим във всяка една трудна ситуация.

Харесва ли ти гръцката кухня и би ли споделила някоя интересна рецепта?

Събирам си рецепти. Те имат тежка кухня, много мазно готвят, прекалено калорично с много подправки. Направила съм си смесена кухня, от техните и нашите ястия. Бях много учудена, че те ядат нашата тученица и щир и ги правят на салата и ядат масово, докато ние в България я даваме за храна на животните. Така съм се смяла, като го видях, но постепенно и аз свикнах и дори вчера си купих хорта. Мога да ви кажа рецепта за желирана торта подходяща за летният сезон. Те дори я правят с фриганиез. Харесвам и суфле с кашкавал, но е много калорично, а в таверна цената е 10 евро.

Смяташ ли, че си постигнала целите заради които си дошла в Гърция?

Не дължа на никого нищо. Спя спокойно. Миналата година изпратих пари на сина ми за да купи жилище само за мен, но собственика на строителната фирма е изчезнал. Така че, пак провал. Въпреки че си бях казала, че няма да давам пари и всички пари си събирах. Обаче се доверих и ето така изчезнаха 20 000 евро. Тепърва има пак да работя и да събирам.

Какво за теб е денят в който България влезе в Европейският съюз?

Нещо добро. Получи се свобода да пътуваш и да си неограничен. Има и недостатъци, виждам ги, но все пак за мен е положителна крачка.

Как планираш свободното си време?

Нямам свободно време. Обикновено чета. Занимавам се с допълнителни дейности. Бях в Украйна миналата година на един международен семинар. Искам да отида и до Китай и това ще стане през идващото лято.

Архив: в. Български новини

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.