СЛЪНЦЕТО НАД ТРОДОС И РОДОПИТЕ ГРЕЕ ЕДНАКВО

  • НАРОДНАТА ПЕВИЦА ВАСКА САРИЕВА ПРЕД ВЕСТНИК “БЪЛГАРСКИ НОВИНИ”

Васка Сариева е известна като една от “широколъшките славеи”. Тя е от плеядата български артисти и певици, които над 40 години разнасяха славата на българската народна песен като посланици на българския дух. Васка е и част от най-искрените, най-топли отношения между България и Кипър, между хората от двете страни. С Кипър тя има своя лична, дълбока връзка. Разказвайки пред “Български новини” тази история, очите на певицата се насълзяват…

 Васе, как се “срещнахте” с народната песен, как тя навлезе в живота ти?

Родопчанка съм. Родена съм в смолянското село Широка лъка, като потомка на известния Балабанов род. Семейството ми пееше и свиреше от сутрин до мрак. Още като закусвахме, татко надуваше гайдата, а мама му викаше: “Ей, Ангеле, хората, като минават край нас, ще кажат “тия вече са на три ракии, от заранта”. Но това е животът на всеки родопчанин от стари времена до днес – не звучи ли гайда в планината, няма живот.

Очите ти се изпълниха със сълзи, когато споменах Кипър. Каква е връзката ти с тази страна?

Може да се каже, че с Кипър започна професионалната ми кариера. Бях още съвсем млада, когато кандидатствах във ВИТИЗ “Кръстю Сарафов”. На изпита изпълних стихотворението “Нова България” на Ели Пеонидис – една от най-известните кипърски поетеси. Благодарна съм на съдбата, че години по-късно ме отведе в Кипър, където съвсем случайно се срещнахме с нея… Това не се забравя никога.

Кога и как се озова в Кипър?

През октомври 1986 година Ансамбълът за песни и танци на Българската армия, чиято солистка и конферасие бях в продължение на 30 сезона, бе на голямо турне в Кипър, по покана на тяхното правителство. За да бъде по-богата програмата с нас пътуваха оперетните певци Теодора Георгиева и големият Арон Аронов. Кацнахме в Ларнака. Бяхме посрещнати като стари приятели, настаниха ни в уютен хотел в столицата Никозия. Много бях изненадана, че кацаме в Ларнака, това ме озадачи, но по-късно, отивайки в Никозия, разбрах причината – видяхме на място разделението на острова, разхождащите се войници… Това е много тъжно, защото Кипър е приказна земя, на която трябва да царят любовта, обичта, музиката и изкуството, виното и танцът, но политиката винаги е правила пакости. Аз силно се надявам, че разумът ще победи и бих искала да видя Кипър не разделен, а такъв, какъвто подобава да бъде.

Какво впечатление ти направиха кипърците?

Свързах ги веднага със “старите българи” – гостоприемни, отзивчиви, добри, с широка душа. Поканиха ни и на Фестивала на виното в град Лимасол, след концерта ни в Летния театър. С нас се държаха като свои и ние с тях така, спонтанно, ненагласено, с обич и щедрост, идваща от душата. Какво ми направи впечатлене на този празник на виното? Опитваме от всякакви реколти и сортове и накрая ни казаха, че чашата, с  която всеки е пил, трябва да си я вземе за спомен, не я приемат обратно. Аз толкова се впечатлих и развълнувах от този жест, че и до ден-днешен си пазя тази чаша. Дори бях тук, в София, на гости у едни кипърски студенти – Елени и Христос, те следаха в София, и в знак на обич и уважение си занесох кипърската чаша, за да пия от нея. Но пък занесох бутилка наш Асеновградски мавруд.

Как ви прие публиката, как мина турнето ви?

Ансамбълът изнесе много концерти в Лимасол, Ларнака, Пафос, Никозия, с много голям успех. Кипърската публика ни прие топло и сърдечно. България пееше и танцуваше за своите кипърски приятели. Песента, изкуството, приятелството са по-силни от оръжията.

Къде в Кипър най-много ти хареса?

В планината Тродос. Домакините ни дадоха тържествен обяд в дебрите на планината. Беше неописуемо. Засвири гайдата, аз запях една от майчините песни:

Момице мари хубава,

Синь ми си пламень наклала

На моесу белку сорцено

Ни щеш ли ми го угаси…

Пеех и песента се носеше надалеч из планината. И тогава усетих, че слънцето над Тродос и Родопите грее еднакво, защото душите ни се бяха слели в едно, споени от магията, наречена българска песен.

А как успяхте да се видите с Ели Пеонидис?

Турнето бе към своя край. На заключителната вечеря при мен дойде един красив мъж със също много красива жена и на перфектен български ми каза: “Добре сте дошли в Кипър!”. Оказа се, че той е бил дълги години в нашата страна. Аз му разказах за себе си, как съм станала певица и как съм кандидатствала във ВИТИЗ със стихотворение на кипърската поетеса Ели Пеонидис. Каква бе моята голяма изненада, когато човекът се обърна и каза: “Ето, запознайте се с нея, това е моята съпруга Ели Пеонидис”. Аз се смаях, това бе среща на съдбата! Да дойдат тя и съпругът й Паникос Пеонидис на нашия концерт и да се запознаем! Говорихме и пяхме до зори. Спомен от тази ни среща остана една много хубава наша снимка. Тя ми е много скъпа и с радост я предоставям на вашия вестник. Приятелството ни после продължи в писма. Надявам се и днес да са живи и здрави и да се видим отново.

Какво ще пожелаеш на нашите читатели, на кипърския народ?

Искам да кажа най-напред, че вестникът ви несъмнено допринася за самочувствието на сънародниците ни и им помага, дано винаги новините да са добри. На цял Кипър поднасям моята обич и приятелство! Нека здравето, обичта и музиката осеят целия остров. Ние сме братя, историята ни се пресича в далечни времена. Ето, доказва го и дневникът на заточеника в Кипър Тодор Шабанов от Копривщица, за който прочетох във вашия вестник. Трябва да ценим и да продъжаваме тези добри отношения! На моите братя и сестри българи в Кипър пожелавам силен и бодър дух в борбата за оцеляване и винаги да вървят напред с името България!

На снимката: Васка Сариева /вляво/ със семейство Ели и Паникос Пеонидис – Лимасол, октомври 1986 г.

Бел. ред.

Благодарение на публикваното във вестник “Български новини” интервю Васка Сариева и Ели Пеонидис се срещнаха отново това лято – след 26 години! Семейство Пеонидис бяха скъпи гости на народната певица в България!

ЯСЕН САРЪЕНЕВ

 

 

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.