МАКЕТИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПАМЕТНИЦИ СА ОТ КАРТОН, НО ИМ ДАДОХМЕ ДУША

ВЕРГИНИЯ ЦОЛОВА ПРЕД ВЕСТНИК “БЪЛГАРСКИ НОВИНИ”

 „БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ – БЪЛГАРИЯ В КОСМОСА” се казва изложбата на Българското училище „Св. св. Кирил и Методий” в Лимасол, която ще бъде открита на 17 септември лично от кмета на града Андреас Христу. Уникалната изложба за първи път бе показана на тържеството на училището по случай 24 май и развълнуваа родителите и всички гости. Огромни макети на исторически паметници в България, изработени от картон и други подръчни материали от децата под ръководството на учителката Вергиния Цолова, “пренесоха” нашата страна до сънародниците ни тук. Сега към тези експонати ще бъде добавена и етнографска изложба. Ще бъдат представени и българските училища в Кипър, уточни за „Български новини” директорката на училището Таня Христова. За носталгията и истинските ценности разговаряме с главния автор и организатор на изложбата “България през вековете – България в Космоса” Виргиния Цолова

 

Вергиния, как се роди идеята да покажете България в Кипър чрез макети на нейни исторически паметници и забележителности?

Идеята за тази изложба е много отдавна, моя лична страст. Аз съм родена през 1959 г. в едно малко и красиво селце край Дунава – село Загражден, Ловешка област. В Кипър съм от 11 години. Но носталгията ме връща всяка нощ там някъде при Дунава, при моя корен.

Така преди много години сън не ме хващаше. Постояно мислите ми течаха към България. През нощта, като си лягах, я виждах пред мене – паметниците се открояваха един по един високи до небесата, горди и тихо разказваха своята история: “Трябва да пазим България – тя е наша. Няма по-красива страна. Няма друга страна с такава велика история”. По всяко време на денонощието, щом нещо се роди в главата ми, вземах някакъв лист и химикал и веднага правех скицата.

Как се справиха децата с тяхното изработване и как организирахте изложбата?

Самите макети изработихме за 2 месеца. Избрахме да пресъздадем паметника Шипка, Мадарския конник, Рилския манастир, храм-паметника “Александър Невски”, “Панорамата в Плевен”, космическата ракета, която символизира технологичните постижения на страната ни… Последните две седмици беше денонощен труд, но децата се справиха отлично. Последният макет беше готов в 6.10 ч. сутринта в последния ден преди училищното тържество, когато трябваше да открием изложбата. Плаках много, защото тези макети трябваше да поемат своя път. Ние им дадохме душа и те са много ценни.

Специално искам да благодаря на директорката на училището г-жа Таня Христова и на целия състав от учители за колегиалността и за помощта, която ми оказаха. Благодаря на всички ученици за труда и отличните постижения. Благодаря на училищното настоятелство и на всички родители за подкрепата.

Чрез тази изложба исках всички българи за миг да се върнат в България, да стъпят в своя роден край, да почувстват родното, за миг да се докоснат и да отворят бащината порта. Искам да им дам сили и да не прекланят глава пред трудностите.

Това е първата изложба, а каква ще е следващата?

Идеите са много, те се раждат спонтанно. Следващата изложба ще бъде свързана с културата, традициите и историята на Кипър.

Как стана така, че започнахте да преподавате в българското училище “Св. св. Кирил и Методий” в Лимасол? На какво искате да научите малките българчета тук?

Преди три години бях избрана за председател на училищното настоятелство в училището. Работех с много добър екип. Започнах да се включвам в програми заедно с децата, да работя с тях. По професия съм медицинска сестра – детски профил, със специалност педагогика, и тази работа ми допада страшно много. Трябва да усещаш детската душа, детския поглед. Да преподавам бях поканена от директорката и, когато се работи в екип, има добри резултати. На децата искам да дам най-красивото, най-силното – да чувстват от малки, че са българи, да чувстват българския дух.

А какво ви накара да дойдете в Кипър?

Аз съм завършила института за медицински сестри в Плевен. В България съм работила в детски ясли и градини, в дом “Майка и дете”. Желанието ми беше да работя в болница или в клиника, за да науча нещо ново, да видя начина на работа, да обогатя дейността си. Била съм на обмяна на опит в много страни. В Кипър дойдох за една година. После трябваше да се върна, защото следвах в университета във Велико Търново. Работодателят ми обаче ме помоли да остана и така тук съм вече 11 години, работя в клиника.

Как се чувствате в Кипър, как приемате живота на емигрант?

Зависи човек как ще се постави. Аз съм миролюбив човек. В Кипър се чувствам много добре. Имам работа, имам свобода, имам много приятели. Кипърците като хора за мен са много добри. За толкова години се запознах с много и не съм имала проблеми с нито един човек. Харесват ми техните традиции, които са близки с нашите. Харесва ми готовността им да помагат. Имат красиви местности. Не ми харесва само, когато е много горещо.

Аз съм българка и се гордея с това. Българите също си помагат много, работят неуморно.

Кое ви беше най-трудно през това време? Свикнахте ли вече? Казахте, че носталгията ви връща всяка нощ към Дунав…

В началото най-трудното ми беше раздялата с приятелите. Всяка нощ куфарът ми стоеше зад вратата, готов за излитане. Да преодолея това състояние ми помогна моята колежка, която е в клиниката от по-дълго време и съм й много благодарна. С течение на времето се свиква, но ми липсват Дунав и приятелите.

 Какво искате да направите още?

Искам да открия своя детска градина. Да се грижа и да възпитавам най-малките българчета.

Бранислава Бобанац

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.