ДЪРЖАВАТА ЩЕ ПОДПОМАГА ПО-АКТИВНО СЪНАРОДНИЦИТЕ НИ ЗАД ГРАНИЦА

РОСЕН ИВАНОВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДЪРЖАВНАТА АГЕНЦИЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА, ПРЕД В. „БЪЛГАРСКИ НОВИНИ”

Росен Иванов е роден пре 1966 г. в Перник. Завършил е „Право” в Софийския университет „Св. Климент Охридски” през 1992 г. Работи като адвокат от 1993 до 2009 г. От октомври 2009 г.  до 30 май 2010 г. е съветник в политическия кабинет на министър Божидар Димитров, провеждащ политиката за българите в чужбина. От 31 май 2010 г. е председател на Държавната агенция за българите в чужбина.

–          Господин Иванов, очакваният от години проект на нов закон за българите в чужбина вече e в парламентарната пленарна зала. Той обаче предизвика доста възражения точно сред сънародниците ни, за които той е предназначен. Има ли нужда от него в този му вид?

–          Действащият в момента закон е приет през 2000 г. и не е променян досега. Макар и доста несъвършен, той изпълни своята задача – уреди нормативно материята, свързана с помощта на държавата и запазването на връзките на държавата с българите, които живеят извън България, и даде тласък на работата на държавните институции. След 2000 г. излизането на българи в чужбина по икономически, образователни или семейни причини се динамизира и се увеличават българските общности зад граница. Това ни мотивира да променим работата на агенцията, като я насочим към по-активно ангажирането на държавата и нейната помощ към българите и българските общности. Израз на нашето желание тази помощ да бъде увеличена е създаването на нов закон за българите и българските общности зад граница.

Работата по него започна през 2009 г., работната група го завърши в края на 2011 г., но внасянето му се забави, за да могат да се подготвят и промените в Закона за българското гражданство. Сега вече проектозаконът е на финалната права в парламента.

–          Кои са новите моменти в закона? С какво той ще подобри държавната политика към българите в чужбина?

–          Искам да заявя ясно за нашите сънародници зад граница – този закон не създава задължения за тях, не им се вменяват нови задължения, освен да съхраняват своята идентичност. Това е основно закон за задълженията на държавата и за правата, които имат нашите сънародници. Със закона се засилва ангажираността на държавата по отношение на запазването на контактите между нея и българските общности зад граница. Нашата философия е, че държавата трябва да има водеща роля тук, тя трябва да продължи да инвестира усилия, административен капацитет, средства в тези контакти, в поддържането и разширяването им. Новост в закона е и че вече говорим не само за българи, но и за български общности. Все повече българите в чужбина сформират свои общества, които започват да живеят свой социален, обществен, икономически, дори и политически живот. Този процес на обединяване трябва да бъде стимулиран, защото така помощта на държавата става по-реална. Трудно държавата може да стигне до всеки един българин поотделно – извън България живеят между 3-4 млн. българи. Наличието на общност е по-добра предпоставка за реализиране правата на българите, за запазването на езика и културата ни, за обучение, за наличието на български училища, които продължават българския дух и съзнание в нашите най-малки сънародници.  Освен това, за първи път се регламентира ясно възможността местните органи на държавната власт у нас да участват в осъществяването на тази политика. На практика те я провеждат и сега, те поддържат много активни контакти със свои съграждани, които живеят зад граница, но е добре това да бъде отразено и в закона. Подчертана е и ролята на неправителствените организации.

–          Залагате на активната роля на държавата, но много от нашите сънародници не чувстват подкрепа и грижа от нея. В какво ще се изрази тази засилена помощ от държавата за българите след приемането на закона?

–          С този закон държавата все по-силно се ангажира и това ще бъде политиката на агенцията ни. Това е кауза на ползу роду, тя не е търговска дейност, ние не печелим от нея. Важното е, че държавата обръща внимание на своите сънародници в чужбина, тя трябва да запази живи контактите с тях и да ги разширява. Държавната помощ ще продължи, както и досега, в помощ при обучението, в създаването на български училища зад граница, при осъществяване на културния живот, в спортни мероприятия. Т.е. във всичко, което ни събира заедно и прави нашата българска идентичност. Това е инвестиция на България в нейните граждани и всяко усилие в тази посока си заслужава.

–          В проектозакона са посочени широк кръг дейности, основно културни и образователни, които ще бъдат целево подпомагани от държавата. Няма ли опасност обаче те да останат само пожелание? Как ще бъдат финансово обезпечени в условията на криза?

–          Средствата не са малко, на мен ми се иска те да се по-големи, но в условия на криза не е реално да говорим за тяхното увеличаване. Факт е, обаче, че бюджетът на агенцията не бе намален. И важното е, че всички те отиват по предназначение, за българите в чужбина. Ние работим много активно в рамките на нашия бюджет, който не е голям. Само за последната година издадохме 5-6 книги на българи зад граница, подпомогнахме две изложби на български художници.  Възможностите бяха разширени и с приетото в края на миналата година правителствено постановление за финансиране на българските училища зад граница. Заедно с програмата „Роден край и култура зад граница” към тях се насочват близо 5 млн. лв., в които има и за извънкласна дейност, културни мероприятия, културни клубове. Това е значима финансова подкрепа от държавата. Помагат ни и министерствата на културата, на спорта.

–          Недоволство и в двете страни – и сред дипломатическите представителства, и сред българите в чужбина, предизвиква и предвиденото в проектозакона създаване на информационни масиви. За какво са те?

–          Живеем в информационно общество, затова ние се стараем да разширим информацията и да облекчим достъпа до нея, което би било от полза за нашите сънародници. Възможността за информационни масиви е в две насоки. Едната е в самите дипломатически представителства да се събира информация за нашите сънародници. Това е доброволно, при спазване на изискванията на Закона за защита на личните данни. Не може да бъде задължително, но аз считам, че това е от полза, защото, когато държавата планира своята помощ, е хубаво да знае колко българи и каква общност има на територията на съответната държава. Второто направление е създаването на банка с данни и информация, които да бъдат полезни за нашите сънародници при завръщането им в България – въпроси, свързани с образование, социално и здравно осигуряване, трудов стаж, пенсии, имоти… Агенцията започна работа за това на своя сайт. Идеята ни е чрез контакти с други държавни инстицуии, неправителствени организации и местни органи на властта да създадем база данни, от която българинът, живеещ в чужбина, да може да получи цялата необходима му информация, която ще му е от полза в България.

–          Още един много спорен и ключов въпрос в закона – националното представителство на българите зад граница. Какво ще представлява то и доколко реално ще може да действа?

–          Предвиденият в предишния закон държавно-обществен Национален съвет на българите зад граница така и не е създаден. Нашата идея е националното представителство на българите зад граница да бъде изцяло обществен орган, избираем от тях. Той трябва да е само обществен орган, без участието на представители на държавата, за да бъде неин и коректив, и партньор, но да не бъде обвързан с държавната администрация, да има свобода на действие и да изразява собствени мнения. Това представителство трябва да бъде в България и членовете му да се събират по определен начин. Имаше възражения, че мандатът на ръководството е кратък – 1 г. Възприели сме този вариант, за да могат повече български общности да участват в управлението.

–          А как ще избираме своите представители? Ще има ли промяна в критериите за регистриране на българските общности в чужбина?

–          Представителството е ново, но регистър на българските организации зад граница се води в агенцията, просто ще го обновим. Целта е да се включат реално съществуващи и работещи организации. Затова в проектозакона сме задали такива изисквания – тези, които реално осъществяват дейност, които са от полза с нея за нашите сънародници и допринасят с нея за контактите между държавата и тях, да са организациите, които ще избират това национално представителство и ще имат свои представители в него. Не искаме кухи структури, които да се създават и регистрират, само за да имат право да гласуват и избират. Не може новосъздадена организация, която няма дейност, да излъчи представител, и също един представител да има организация с дългогодишни традиции. Не искаме да се злоупотребява с това право.

–          В началото на октомври Държавната агенция за българите в чужбина има юбилеен рожден ден – навършва 20 години. Преобразувана, закривана, възстановявана през този период, какво е тя сега?

–          За нас най-важното е, че за този период агенцията се наложи като орган, който не само координира, но и провежда една съществена част от държавната политика по отношение на нашите сънародници зад граница. Решението на правителствата да има такъв орган – държавна агенция, е доказало своята жизненост и необходимост през тези години. Доказателство за това е и фактът, че всички без изключение съседните държави на България – Румъния, Сърбия, Гърция, Македония, Турция, имат такива държавни органи, които да провеждат политиката по отношение на диаспората в чужбина.

–          Какво ще пожелаете на читателите на вестник „Български новини”?

–          Здраве, късмет и много успехи! И винаги да се чувстват българи! Да поддържат българските традиции и българския дух и да ги предават на децата си! Позволете ми да честитя на всички българи в Кипър и Гърция светлите празници, които честваме през септември – Деня на Съединението и Деня на Независимостта на България! Искам да поздравя и всички учители и ученици от български училища в Кипър и Гърция, както и родителите по случай началото на новата учебна година и да пожелая на всички много успехи!

Бранислава Бобанац

 

 

 

 

One comment

  1. Tova e chudesna idea. Mnogo mi se iska v moment v koito bulgarite v Bulgaria se chuvstvat podtisnati zaradi navlizaneto na malcinstvata v Bulgaria da imat predvid che ima mnogo bulgari v chugbina na koito se gleda kato malcinstvo. Durgavite v chugbina imat mnogo civilizovani metodi spored koito nakazvat nas, malcinstvata po sustia nachin po koito nashite malcinstva bi triabvalo da budat tretirani. Ima tolerantni metodi za vuvegdane red v edna durgava i da ne se dopuska da se minava granicata vodesta do rasizum. Ima licemeren nachin po koito da se otkazva na malcinstvata. Ima nachin s usmivka da kagesh na malcinstvata „NE“ . Ne e kazano che za vsichko triabva da se gurmi i trusti i da se protestira. Falshiviat patriotizum ne vodi do nikude. No daleche moge da se stigne v Bulgaria ako ot vreme na vreme se vzema mnenieto na bulgarite v chugbina, zastoto te vigdat nestata po- iasno. Bih iskala da se suzdadat strukturi za lesnoto glasuvane na bulgarite v chugbina, zastoto nie sme poveche BULGARI ot tezi koito idvat da glasuvat ot Turcia. Nie mileem za Bulgaria samo bihme pomognali poveche BULGARI da ima v evropeiskia parlament. Suberete glasovete ni, izpolzuvaite glasovete ni za dobroto na Bulgaria. Liubovta i zagrigenostta ot razstoianie poniakoga e po- silna, kogato e istinska. Ne e vagno da se subirame na zapivki, vagnoto e da rabotim zaedno za dobroto na Bulgaria. Tova ste opazi stranata ot vunshni manipulacii vuzpolzuvaiki se ot razdelenieto na stranata. Ne e kusno da se obedinim i da slogim pravilnite hora v upravlenieto po zakonen nachin, a ne s gragdanska voina. Vremeto na revoluciite otminaha. Istoriata pokazva che koito podstrekava za revolucia se okazva predatel na revolucionerite rano ili kusno. Giveem v vreme v koeto zaedno mogem da izchistim Bulgaria po napulno zakonen nachin. Kogato nashite upravnici sa pretisnati ot obstoiatelstvata niama nisto losho ako ni pitat: „Hey, kak biha postupili kum vas tam kudeto se namirate? Kakvo triabva da pravim? “ Tova e gradiven nachin za reshavane na problemite. Kakvo ste kagete?

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.