ТУРИСТИЧЕСКИЯТ СЕЗОН СВЪРШИ, ЗАПОЧНА СТАЧНИЯ

Иван Петрински, журналист

Веднага след края на туристическия сезон в Гърция отпочна сезона на стачките. С това гърците показаха не само пословичната си далновидност и практичност, но и склонноста за изключителна сплотеност по отношение на общите им интереси, независимо от политическите си възгледи и ориентация. Сиреч по отношение на външните си прояви се държат като един и защитават един общ интерес. Независимо от вътрешните си противоречия в детайлите.

Ако направим една кратка ретроспекция на протестните действия в страната през последните няколко години и най-вече периода на кризата, който наблюдаваме с изключителен интерес, ще забележим че поведението на бунтарство са сходни и донякъде предвидими.

Само преди две лета Гърция беше буквално парализирана от бунтове и протести по какъв ли не повод. Тогава всички си спомняме за  фермерската окупация по протежение на цялата обща граница с България и Македония. Стачката продължи повече от месец и беше организирана почти с военна прецизност. Не само логистично, но и тактически. Блокирани бяха границите, които даваха пряк сухопътен достъп с Балканите и Европа и оказаха такъв ефект върху съседните икономики, че неволно ние като държава станахме съучастник в гръцката трагедия.  Малко по-късно последваха бунтовете на тираджии, бакшиши и шофьори на цистерни – все от така наречените затворени професии. Затворени, на които предстоеше да се отворят. Това бяха първите реакции на едно общество, живяло през последните 30 години в нещо като „долче вита” и гледайки пренебрежително на околните – с онова елинско високомерие и увереност, че са недосегаеми за тегоби и бедност. И въпреки грандиозността  и мащабите на стачките, те все още не знаеха, че това са бели кахъри. Гръцкото общество дори и за секунда не можеше да предвиди какво го очаква само след броени месеци. И то дойде. С още стачки, с още бунтове, но с все по-малък ефект.

Мисълта ми е, че Елада като типична балканска и средиземноморска страна е населена с емоционален и силно поляризиран в страстите си народ. Палежите на европейския байрак са показателни в това отношение. Но някак си това общество успява да прескочи полярността и политическото си разцепление и да се бунтува само, когато това няма да навреди на другите. Например един анархист и ляв радикал, колкото и ненавист да изпитва към правителството си и алчната Европа и през ум не би му минало да вдига стачки, бунтове и палежи докато трае туристическия сезон. Защото знае че комшията му сънародник, макар и бидейки капиталист работи и вкарва пари в залинялата икономика на собствената му страна. Знае го и го уважава. Лятото е за почивка за европейците и за работа на гърците ангажирани в туристическия сектор. Поради същата причина и стачките от преди години се случваха винаги извън сезона на туризма и тъкмо преди Тройката да кацне в Атина. И нито фермера пречи на хотелиера, нито бакшиша на адвоката. Всички се съобразяват с всички.

Проблемът е че вече стачките не работят. Не носят това социално облекчение и дивиденти за стачкуващите, които носеха преди. За това сега, макар и обхващащи широк спектър от професии, надали ще свършат работа. Просто вече няма от къде да дойдат пари. А и самите гърци го разбират и живеят във все по-голям страх за утрешният ден. Не че не им е до стачки, ами просто вече няма пред кого.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.