НАРОДЕН ПЕВЕЦ МИЕ ЧИНИИ В КИПЪР И ПРЕПОДАВА ЛЮБОРОДИЕ

ДОБРИН ДОБРЕВ ПРЕД ВЕСТНИК “БЪЛГАРСКИ НОВИНИ”

В Българското училище “Св. св. Кирил и Методий” в Никозия се появи нов предмет – любородие. Преподавател по него и водач на децата в красивия свят на народното творчество стана народният певец Добрин Добрев.  Разговаряме с 40-годишния добруджанец за житейските промени, духовните измерения, песните и мечтите.

 Какво прави един народен певец в Кипър и защо реши да дойдеш именно тук?

Като повечето българи, дойдох да търся работа с по-добри финансови възможности. В България последната ми длъжност бе на експерт в кабинета на министъра на културата Вежди Рашидов. Като позиция безспорно бе добра, но със смешна заплата. А дойдох тук, защото ми харесва климатът на Кипър, освен това моята майка е била тук преди 10 години и тогава ми разказа много хубави неща за тази страна. Обичам много гръцката музика и култура. Харесват ми кипърците, които са устойчив народ, преживял е големи житейски сътресения и е устоял през годините на трудностите и превратностите.  Започнах работа в едно заведение, миех чинии. За съжаление, работодателят ми постъпи нечестно с мен, в момента съм без работа, търся си нова.

Не е ли твърде голяма промяна – от народен певец, изнасял много концерти, през държавната администрация до миене на чинии?

Аз съм един от всички емигранти тук, които не избират работа и не се срамувам, че съм работил в кухня и съм мил чинии. Да, промяната е голяма, но не е болка за умиране. Никой не е венчан за работата си и човек трябва да се движи, да пробва, да променя, така се запознава с различни хора и култури. Тук, в Кипър, има много добри музиканти със записи, с име в нашата страна, но работят всичко, след като в момента страната ни се намира в криза и трудът им на музиканти не се заплаща подобаващо. Срамна работа няма. Светът се промени във всичко, смениха се ценностите на хората, техните виждания и потребности…

Като човек на изкуството как приемаш живота на емигрант?

Не се оплаквам. Човек е добре навсякъде, където се чувства приет.

 А приет ли си в Кипър? Срещна ли подкрепа от българите?

Не съм свикнал напълно и това е нормално, в Кипър съм едва от началото на тази година, но не се оплаквам. Всяко начало е трудно. Подкрепа от българите – и да, и не, имам разочарования, но това не е важно. Много ме разочарова обаче неуважението между българите, ние дори и у нас не сме единни и това говори лошо, влияе върху самите нас като емигранти дори.

Какво от България ти липсва? Как се вместват във възприятията ти просторът на Добруджа, чийто певец си, и малката територия на Кипър?

Липсва ми София, аз обичам нашата столица, липсват ми Борисовата, Докторската градинка, фасадата на Народния театър, а и самият театър ми липсва, атмосферата в него. Преди министерството работих в Народния театър като звукооформител на сцена “Апостол Карамитев”. Водил съм постановки на Наум Шопов, Мариус Донкин, Карла Рахал, Ванча Дойчева, Мария Сапунджиева… Там атмосферата те кара да си смирен, да изкараш доброто от себе си, да се замислиш за нещата от живота. Животът е театър, зависи на кого ролята е малка или голяма и кога ще свърши.

Питаш ме за Добруджа – аз я нося у мен с песните си, с огъня в душата ми, запален в Добруджа… Наскоро до летището в Ларнака видях засято жито и… се разплаках. Викам си “Божеее, ето я моята Кипърска Добруджа!” и веднага се сетих за една песен:

“Женала е дюлбер Яна

на два пътя на три друма

По друм ходи керванджииче

То на Яна тихо дума

Защо сама женеш, тънка Яно,

Нямаш ли си първо либе” и т.н.

Знаете ли какво казва в спомените си нашата голяма Дора Габе? “Ние, добруджанци, сме като болни жерави, където и да идем по света, винаги кръжим над нея”.

Кога за последно пя народна песен?

Не, не съм забравил песните, ако имаш това предвид. Аз пея с децата в Българското училище в Никозия всяка седмица. Те ме зареждат, дават ми от онази своя непринудена топлина, която само едно дете притежава.

В Българското училище в Никозия преподаваш един прекрасен предмет – любородие. Какво включва той? Кое е най-важното, на което искаш да научиш малките българчета, далеч от родината?

Благодаря на директорката на училището Галина Иванова – Кумбару за това, че ме покани. Това “любородие” тя го измисли, но е на място, звучи хубаво и топло.Учим народни песни, децата сами си ги избират, разказвам им за носиите, за обичаите, за обредите, но с мярка, по малко, така че да имат постоянно интерес. Тази година започнах твърде късно, но следващата учебна година, ако останат нещата, ще имаме план, който ще е още по-богат като материал, но това зависи от децата и интереса им. Ръководството ни подкрепя, но ще видим.

Как се насочи към фолклора и българската народна песен?

Започнах от училището, от дома на село при баба, която вместо приказки ми разказваше текстовете на песните. После дойдоха участията по сцените на България, записите в Българското национално радио и Българската национална телевизия, дисковете и касетите. Преди да започна да пея народни песни аз пеех само песни на Кичка Бодурова, обичам гръцката песен – Мелина Меркури, Янис Плутархос, Харис Алексиу, Йоргос Даларас, за мен това са колоси.

Кои са любимите ти народни певци и песни, твоите учители? Коя песен изпълняваш с най-голямо удоволствие?

На първо място моята учителка Верка Сидерова, която е на 86 години. Също така Янка Рупкина, с която имаме хубави дуети, Бинка Добрева. Имам много любими песни, ние имаме златни певци и песни, като тази моя любима:

“Години, усилни години,

Редом ли сте дошли

Или сал до меня….”

 Как се отнасяш към поп-фолка?

Всяка музика има свои кръг слушатели и публика, щом има поп фолк, значи има и потребност от това, има потребител, клиент на тази музика, а той е важен. Но народната песен си остава урок по българщина, гениална музика и поезия в творчеството на Недялка Керанова, Вълкана Стоянова, Йовчо Караиванов, Гугов, Коста Колев, Филип Кутев, Кюркчийски и ред първомайстори, оставили класика.

 24 май е денят на нашата писменост, просвета и култура. Къде според теб е културата ни днес?

Културата е в колапс, тя се нуждае от реформа, ама истинска, не на книга само. Каквото и да се говори срещу Людмила Живкова, но тогава културата беше на ниво, с истински интелектуалци, и международният културен обмен бе на висота, имаше много събития, а днес… Всички, които имат отношение към културата, го чувстват.

В какво виждаш духовността и бездуховността на времето ни? Успява ли народът ни да запази духовния си потенциал в трудните времена на икономическа криза?

Народът ни винаги ще пази духовността си. Кой друг народ, преживял 500 години под турско робство, да запази песните си и днес да ги пее, да пише на своя език. Българинът не е бездуховен, но той е ограбен от прехода и всички ние, които сме извън родината, смятам, че се чувстваме обидени и засегнати, и това, че сме навън, е бунтът ни срещу целия преход. Не визирам отделни политици, ние нямаме такива. Но един ден историята ще си каже думата и нашите деца ще търсят отговорност.

 Като творец, като човек на духа, какво не можеш да приемеш в нашите сънародници в Кипър?

Това, че те живеят така, като че ли никога няма да се върнат в България. Има завист и високомерие у някои, но всеки си е характер и сам избира как да живее. На сградата на парламента ни обаче пише „Съединението прави силата”.

Какви са впечатленията ти от Кипър, от неговата култура, фолклор, доколкото си имал възможност да го опознаеш за краткото време тук?

Все още събирам впечатления, но Кипър е нашият пристан, дава ни спокойствие и слава Богу за това. Усеща се, че Кипър обича България, ние имаме традиции в отношенията. Нека всички кипърци са живи и здрави, духовно по-богати и щастливи. Намирам кипъреца за много гостоприемен, като нас българите – топли хора. Радва ме, че си ценят историята, а тук всяко камъче е история. Кипър е населен още от зората на човешката цивилизация. Владян е от Рим, древна Гърция, Египет, Османската империя, Венеция в различните периоди от своята история. Влиянието на тези култури може да се наблюдава върху намерените произведения на изкуството.

За какво мечтаеш?

Да видя България стабилна, мощна и просперираща, да бъде наистина европейска и хората да живеят по-спокойно, като в Кипър – ето, че не е трудно.

Какво ще пожелаеш на нашите читатели?

Поздравявам екипа на вестника, че създава необходим и добър вестник. На вашите читатели, на всички наши сънародници пожелавам да са здрави, да носят България в сърцата си, защото в родината и пепелта топли. Не се срамувайте, че сте българи!

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.