Вълкана от Пазарджик: Циганка ми предрече, че ще замина за чужбина

Срещаме се с Вили на последната спирка на автобус 224 в Атина. Денят е дъждовен и с нетърпение очаквам да видя една от многобройните българки тук –  работеща жена, вдовица, майка на две деца. Вълкана е интересен човек с разностранни интереси.

Коя е Вили:

Здравейте, всички българи, които работят тук в Гърция, на всички мои братя и сестри. Казвам се Вълкана. Родена съм през 1952 г. в село Ивайло, близко до гр. Пазарджик. Завършила съм Селскостопански техникум по лозароовощарство. Омъжих се рано, на 18 години. Създадох семейство, две деца. Независимо, че жената е нежна и крехка, тя може да има и по-трудна професия наравно с мъжете, да бъде рамо до рамо с тях. Аз съм работила заедно с мъжа ми, като тракторист. Радвала съм се на слънцето, на дъжда, на вятъра. Усещала съм, много неща, които са ми липсвали в този момент, но едновременно това ме е радвало. Когато прочетох за житното зърно и разбрах хляба, колко е вкусен и колко трудно излиза, си дадох една такава сметка, колко скъпо е всичко, което Бог е създал за нас и какви велики души сме, които опитваме неговите блага тук на земята.

Вили, защо реши да емигрираш в Гърция?

Семейният живот и работата ме ангажираха до начало на 90-години в България. Преди това, някъде през 1988-89 година, една циганка чакаше пред нас на спирката за автобуса и ми каза така: „Ти ще заминеш за чужбина, там ще живееш, там ще работиш”. Аз не очаквах такова нещо и отговорих, че това не е вярно, децата ми са тук, аз съм добре, работя. А тя каза: „Ще видиш и ще ме споменаваш”. Минаха се четири години, съкратиха ме от работа и без да имам цел, без да имам нещо сериозно, да отивам да печеля се озовах в Гърция. Пристигнах на 05/02/1994 година. Езика знаех малко от България и тук го научих. По него време имаше много малко българи. Когато чуех българска реч, така ми ставаше мило и драго. Дойдох съвсем сама, беше ми трудно, но навсякъде, винаги се намират добри и много добри хора за да помагат на тези, които имат нужда. Благодаря на Господа по това време се намериха добри хора които ми помогнаха, намерих си работа. И така поех своя живот в една чужда страна, която след толкова много -16 години, разбирам че, тази страна като втора майка, втора родина, е нещо по-различно. За мен и чуждата страна не може да бъде своя, но и своята ми остана вече чужда. Защото, когато се връщам там, вече усещам, че съм изгубила, земята под краката си, моите приятели, всички са отишли някъде, заминали са, някой са се разделили, няма я тази сплотеност, тази топлина, няма го този живот, който някога живеехме. Всичко е вече много различно. Връщам се там, но някак си, не е това което е било. А тук в Гърция, да кажа, че имам нещо, не мога, защото наистина нямам. Тук съм на работа, от къща на къща. Ако са добри хората оставам, ако нещо ме подразнят и не са точни със мен аз напускам и търся нещо ново. Защото аз съм точен човек, много изпълнителен, справедлива съм, честна съм, не лъжа и когато хората от отсрещната страна не са честни с мен, аз не оставам на работа в техният дом.

Помниш ли първият си работодател?

Първата ми работа бе в къщата на една хубава госпожа. Гледах неин възрастен роднина. Те ме приеха много дружелюбно и казаха: „Ще научим Вили на гръцки, а Вили ще научи нас на български”. Прекарах много хубаво при тях. Около шест – седем месеца бях на работа в това семейство, после те ми намериха друга работа, но и новият ми работодател ми помогна за нова работа и така фактически съм имала може би десетина работи, там където работя ми намират следващата работа. Всички хора за които се грижех са възрастни и никой не може да каже, след колко време ще си отидат и аз не зная, колко време ще се задържа на тази работа.

Как се справяш с живота в Атина?

Аз много бързо превключвам за нови неща. Изобщо не съм имала никакви трудности. Езика го научих много лесно. Сега даже говоря с техните специфични табиети. Трудности не съм имала, защото си вземах една тетрадка и питах кое как се казва. Чертаех пътя по който се движа. Винаги като попитам, хората по улицата ме упътват, как да се предвижа, кой автобус да хвана.

Харесва ли ти гръцката кухня, би ли споделила някоя интересна рецепта?

Гръцката кухня е близка до българската. Тя е интересна и вкусна и много ми харесва. Готвя с удоволствие, даже когато си ходя в България, закупувам някой неща от тук, за да направя някой гозби там, защото в българската кухня не се слага много карамфил, не се ядат много пикантни неща  Има едно ястие, което се нарича „пастичио”. Ние в България ядем макароните със захар и сирене, а тук се приготвят с различни сосове. За „пастичиото” са необходими следните продукти:  спагети, яйца, поне три вида кашкавал, сметана, кайма, олио и подправки. Запържвам каймата, сварявам я добре, добавям доматено пюре, пресни домати, карамфил и оставям да заври. Слагам спагетите в тавичка и заливам с вече приготвеният сос. След това се приготвя се сос бешамел и се залива за да покрие цялата повърхност на тавата. Пека във фурната до зачервяване. Става много вкусно ястие. Също много ми харесва и „гюверлакя”, показвала съм, правила съм и в България и семейството ми много я харесва. Различните видове баници, със спанак, с „хорта”/ видове зелени растения/, със сирене и кашкавал също са много вкусни. Заради разположението на Гърция, с толкова морета, има голям избор на риба и морски дарове. Много са вкусни морските деликатеси и едно от тях е „саханаки гарида”/ скариди със сос/.

Как минава неделята, единствения ти свободен ден?

Гърция ми харесва с нейният топъл климат, с топлината, с моретата и най-вече с тази много темпераментна музика. Ще ви кажа нещо, пак се връщам години назад. Спомням си, времето на първите транзистори „ВЕФ”. Сега не знам, кое време е било, но бях млада тогава, децата ми бяха малки. Една вечер слушахме радио „Свободна Европа”, след десет часа вечерта. И долових гръцка музика, тогава не знаех за какво се отнасяше, какъв беше текста на песента, но по начина по който певеца пееше, по музиката, разбрах че, се отнася за любов, за обич, за нещо много искрено. И така дълбоко влезе тази музика в душата ми. Откривайки хубавите неща тук, това ми дава сили за да бъда далеч от семейството. Трудно е далеч от родният дом и ме радва това че дъщерите Стефка и Красимира са добри майки, добри съпруги, гледат си добре децата, работят. Независимо, че България преминава през такива трудности аз желая на всички хора, да се въоръжат търпение, с кураж, с една много силна вяра и да знаят, че утрешният ден ще бъде по-добър, по светъл. Аз съм последовател на учителя Петър Дънов, който така дълбоко обичам и уважавам. Чела съм доста негови книги. Тук в Атина имаше клуб на емигрантите до площад Омония в центъра на града. След това клуба изгоря и се измести на друго място и се събирахме за по два часа. Говорехме си за духовното развитие, имаше и групи които учеха гръцки, английски, а някой се занимаваха с народни танци. После клуба се измести на площад Виктория, и постепенно аз изгубих дирите на повечето хора, не посещавам техни сбирки и за момента не съм сигурна дали съществува и ако съществува къде се намира. Но все пак запазих част от контактите си и една неголяма група хора, се събираме на Акропола. Четем беседи, споделяме впечатления от прочетеното и играем паневритмия  /б.р.Паневритмията е свещен танц, даден от учителя Петър Дънов, открил Школата на Бялото Братство в България. Паневритмията съчетава в себе си движения, музика и стихове. В нея може да се включат неограничен брой участници. Играе се в кръг, като танцуващите обикалят в посока, обратна на часовниковата стрелка. Изпълнява се от 22 март до 22 септември (от деня на пролетното до деня на есенното равноденствие) рано сутрин на открито, сред природата. Продължителността на танца е около 1 час./. По този начин денят минава много хубаво и ако времето позволява всяка неделя сме там на Акропола. През топлото лятно време ходя и на плаж, обичам морето, харесва ми да направя хубав тен.

Бъдещето ти е тук или в България?

За момента съм тук, но обичам България и когато чуя Емил Димитров с песента за моята страна винаги ме разплаква. Колкото и да ми е хубаво в Гърция аз съм чужденка, никога няма да се чувствам така добре както в родният дом. Там където славеят пее, там където люляка цъфти…тук го няма този аромат и знам, че един ден ще се върна…

Твоето послание към многобройната българска диаспора в Гърция…

Ще отправя пожелание към нашето президентство да съберат своите деца от чужбина, да направят всичко възможно да им създадат условия за живот и работа, за да може българите, красивите българи и толкова силни, защото ние сме много силни по дух, да се завърнем в България, по родните си места и да възкресим и разнообразим тази хубава страна. Тепърва другите народи ще учат много за България и ще питат за нея. Чела съм книгата за новата история на България: „Лъвът се готви за скок”. От там може да разбереш, от къде сме тръгнали и кои сме ние българите. Ние сме може би едни от първите, които сме се родили на планетата. Горени, гонени, но нашият дух е много силен. Духът никой не ни го е отнемал и не може да ни отнеме. Така че, аз желая вместо тук да живеем и да работим, нека да се върнем в България. Да сме свободни в страната си, а не да робуваме по чужди държави. Политиците трябва да направят всичко необходимо, за да може хората да се възвърнат и с всичко което са събрали да си направят къщи, да си направят апартаменти, да си отворят магазини,  кой каквото иска да си работи. Децата да учат български, а учението на учителят Дънов да се внесе в училищата. Народа вече да започне и да мисли по един друг начин, а не както досега. Не в този хаос, не в тези материални неща. Да обърнем страницата и да си кажем, че има една сила която ни ръководи, има един бог, който се грижи за нас. Трябва да бъдем по-благородни, по-добри, да имаме повече човещина и повече вяра./БН

*Първа публикация 09/09/2012 в печатен брой на в. Български новини

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.