Кризата не е само внесена, тя е и самородна и се дължи на комплексите ни

Бойка Атанасова, журналист

В смутните времена, в които живеем, някой може да ни спре понякога с мисли и фрази, които да ни утешат, да повдигнат духа ни, дори и да ни развълнуват.Живеем в едно обширно море, морето на глобализацията, където господстващите компоненти са несигурността и липсата на безопасност и където кризата я направи особено опасна за всички, които презират елементарните правила на самозащита.Става въпросза една среда подходяща за безкрупулни спекуланти с огромни капитали, които се намират на първо място в метрополиите на капитализма. Не ще направя нищо по-мъдро, ако кажа това, което и обикновените хора знаят, а именно че «Пираните» на глобализацията оползотворяват и незначителната информация, която в една неустойчива среда може да повлияе значително не само на борсите, но и на реалните икономии, когато явлението е изострено и задълбочено, както сега. Питам се защо трябва да търпя едно такова положение. За определени личности може да изпъква като шега, но не спира да е новата действителност, която в голяма степен носи отговорност за бързото разпространение на кризата. И намерих отговор. Преди години, една студентка – която сутрин ходеше на училище, а вечер работеше, установи че не я осигуряват и отиде при шефа за обяснения. Какво й отговори? «Какво търсиш? А ти не крадеш ли данъчното»? От тогава студентката разбра, че в страната ни «всички ги крадат». Лъжа ли е? Който поиска разписка, го гледат накриво. Наричат те крадец и предател, ако не се срамуваш да поискаш разписка за това, което си платил. Така е приятели мои. Кризата не е само внесена. Тя е и самородна. Дължи се на комплексите ни. И ги заплащаме скъпо с извънредни вноски, международни орезилявания, уволнения, упадък и безчовечност. Държавната намеса през този период може да е необходима, обаче без да попечителства икономиката по задушаващ начин в името на регулирането и на рационализма, а да постави нови гъвкави правила, но едва ли има кой да помисли за това, защото всички са зомбирани и концентрирани във властта. А обикновените хора представят болката си, с малко думи, но от сърце. Горчивата истина e, че харчим повече, но имаме все по-малко. Имаме по-големи къщи, но по-малки семейства. Повече образование, но по-малко разум. Запознах се с хора без дипломи, но с много повече познание. Още една горчива истина, която засяга всички нас, говорим много, обичаме по-рядко, а мразим по-често. Кой може да отрече това с доводи? Това е епохата на високите хора, но и на ниските характери. Днес, всички вие знаете добре, че значение има това „да изглеждаш”, а не да „бъдеш. Епохата на бързата печалба, но и на плитките отношения. Не знам доколко мирно е настроен света. Знам обаче добре, че съвременният човек, за съжаление, страда от несигурност, страхове, вина, колебания и страшни комплекси. Както казва народът, отвън богата сграда, а вътре бедност на искрени чувства.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.