СЪВРЕМЕННИЯТ БАЙ ГАНЬО ТЪРСИ КЕЛЕПИРА ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

КОМПОЗИТОРЪТ ЮРИ СТУПЕЛ ПРЕД В. „БЪЛГАРСКИ НОВИНИ”

 Комичните премеждия на Бай Ганьо и станалите нарицателни негови реплики, които повечето българи знаят наизуст, ще ни разтърсват от смях на 29 и 30 септември в двете представления на Сатиричния театър на сцената на „Театро Сатирико” в Никозия. За Бай Ганьо и байганьовщината, за дисагите и гурбетчиите, за мускалите с гюлево масло и наркотиците, за келепира и банките разговаряме с известния български композитор и автор на музиката на спектакъла Юри Ступел, който първи пристигна в Никозия.

 

Спектакълът „Бай Ганьо” обхваща двете части на безсмъртното произведение на Алеко Константинов – Бай Ганьо пътува из Европа и Бай Ганьо се занимава с политика у нас. Текстът е пригоден за театралната сцена от писателя Георги Данаилов, като ролята на Бай Ганьо се изпълнява от Георги Калоянчев. Днес в този образ влиза синът му Ивайло Калоянчев, който, според композитора Юри Ступел, дори визуално прилича на Бай Ганьо. Обичаният актьор Славчо Пеев, който дълги години е работил в Кипър, се въплъщава в образите на Иречек и съдията. Добре известен на публиката е и актьорът Веселин Цанев. Измамената чешка съпруга, която е бременна и идва да търси бащата, и говори на българо-чешки, е повече позната от малкия екран – това е телевизионната водеща Люба Пашова, която е завършила ВИТИЗ. Режиьсорът Никола Петков също е сред водещите имена в гилдията. Представленията са на 29 и 30 септември /събота и неделя/ от 20.30 ч. в „Театро Сатирико” в Никозия. Цените на билетите са 10 евро за възрастен и 5 евро за дете, като за родители с деца има специална отстъпка – билетите за всички тях са по 5 евро.

 

 „Бай Ганьо” е комедия, но като че ли смехът ни ще е малко горчив. Смешно или болно ще ни стане да се видим в образа, превърнал се в нарицателен за българина?

– Пиесата е смешна, тя е с много добро чувство за хумор, както и самото произведение на Алеко Константинов. В тях няма злоба към героя, има насмешка, хумор, ирония. Иронизира се един българин и, ако може, този българин да се поправи. С пиесата ще се смеем на недъзите си. Това е един повод да се посмеем на недъзите си, защото все повече забравяме да се смеем, даже обратно – ядосваме си, дори и без да има нужда. А човек винаги трябва да запази чувството си за хумор, както го е пазил и Алеко Константинов. Има разлика в недъзите, над които се смеем и от които ни боли. Някои от тях човек носи, но дори и не ги осъзнава, така че той не знае, че това е недъг – недъг е за другите, които го виждат и знаят, че е недъг. Човек, който не си вижда недъзите, не може да се смее над тях. Затова и днес са ни необходими автори като Алеко Константинов, за да ни напомнят, че не сме безгрешни, че всеки човек има недъзи, но, ако може, да си ги оправяме.

– Какъв Бай Ганьо ще ни представите? Какъв е вашият прочит на Алеко и на Бай Ганьо?

– Нашият герой хем си остава познатият Бай Ганьо, хем е съвременен. Ще видите линията, която Ивайло Калоянчев води – тя е много съвременна. Ние не гоним в пиесата нито чрез костюми, нито чрез обстановка дадена епоха. Епохата е неизяснена. Това са хора, които може да са днес, може да са били вчера, а може би и ще са утре.  На Бай Ганьо се смееш за това, че той е един прост човек, не е чел, не учил, но той е природно надарен, има природни таланти. Независимо от цялата простотия той успява да влезе в домовете на чуждите депутати, да учи семействата на европейците да ядат люти чушки – всички знаем неговите комични случки в Европа. Той няма чувство за някаква скромност, обратно – нахален е. В съвременния свят този Бай Ганьо е променен, но го има. Въпросът е да се опитваме да изчистваме байганьовщината – чрез четене, чрез театър, хубави филми, и да станем обратното на Бай Ганьо. Да се стремиш да отсяваш лошото от хубавото и да предпочиташ хубавото, да цениш изкуството, което те възвисява и те води в света на доброто. Ако си прост – прочети една книга, като  си нахален – стани малко по-стромен, като не знаеш да говориш – не говори. А Бай Ганьо говори, но пък там идва смешното. Да се смееш сам на себе си, на собствените си недъзи, е най-великото нещо. Ако превъзмогнеш всичките си комплекси и станеш човек, който може сам да се смее на недъзите си, ти си преодолял много сериозна преграда в живота си и ще живееш по друг начин. Ще живееш с усмивка, а не с тъга и злоба.

– При тези трудности днес усмивките като че ли намаляха.

– Да, животът стана много сложен, усмивката стана рядкост. Но искам да кажа на читателите на „Български новини”: дори и в най-тежки мигове човек не бива да губи надежда, защото, ако я загубиш, ти потъваш. И, когато подхождаш към нещо с надежда, ти подхождаш с усмивка. Не можем непрекъснато да гледаме лошо, сърдито. Има много красиви неща около нас и в живота ни, и в Кипър, и в България, за да бъдем толкова големи песимисти. И това, което ни казва Алеко, е, че човек трябва да бъде оптимист, че нещата ще се променят.

– Ще ни зареди ли спектакълът с усмивка, с този оптимизъм, че нещата ще се подобрят?

– Аз съм сигурен, че ще зареди всички с усмивка. Едва ли ще има човек в залата, дори и много сериозен, който да не се усмихне по време на представлението. Поне десетина пъти ще се усмихне, защото има много смешни моменти. Искам да подчертая, че в спектакъла са запазени автентичните реплики от текста на Алеко. Те не са променяни, не са и правени опити да бъдат сложени в новия разговорен речник на времето, но се изказват по друг начин така, че да звучат различно, да звучат съвременно. Със сигурност това настроение ще го държи и на другия ден, нещо ще остане вътре във всеки от нас. И, ако гледа десетина пиеси или чете книги като тази, той ще бъде друг човек, това ще му даде надежда. За съжаление, напоследък малко се ходи на театър, малко се чете, много се играе в интернет, а книгата е основата, тя ще остане.

– Как изглежда съвременният Бай Ганьо в живота?

– За съжаление, вглеждайки се в пиесата, виждам, че много неща си остават съвременни. Особено във втората част на книгата, в която той се занимава с политика. Там връзката с днешния български депутат е много близка. Помните как Бай Ганьо прави избори, как се влиза в парламента, как се купуват вестниците… Това става и днес. За съжаление, много често в нашия политически живот се случва в парламента да влизат хора, които не са на съответното интелектуално ниво, за да бъдат представители на нацията, и там се получават комични ситуации. Типичен съвременен Бай Ганьо, например, е онзи дпутат, на когото му забравих името /б.а. – Маргарит Мицев/, който каза, че спестените му пари са от банички. Той го каза пред журналисти, т.е. той се гордее с тази своя гениална мисъл. В случая дори смешното, иронията се губят, защото хората се ядосват.   За мене един депутат, който сега става депутат и в Европа, както вече имаме, трябва да знае поне два езика. Това, за съжаление, също не е така и те започват да говорят един смешен английски, което е още по-лошо, по-добре въобще да не го говорят. Ако не знаеш – не говори, обратното също е един от признаците на простотията. Бай Ганьо си е жив и така, както вървят нещата, бая време ще си бъде между нас. Простотията и байганьовщината ни заливат. Това е повод отново да препрочетем Алеко на сцената, да се вгледаме в тези недостатъци и каквото можем, да го оправим.

– Къде и как щеше да пътува Бай Ганьо сега?

– Нашият Бай Ганьо стигна до Прага, сега географията е много по-широка. Много интересни страни за българите станаха Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка, специално за някои нашенци. Днешният Бай Ганьо би пътувал из тези страни или ще отиде на онези острови, със сметките, дето не знаеш в банката кой внася парите и кой ги изнася.

– А какво слага в дисагите си днешният Бай Ганьо?

– Не розово масло, защото малко отмина модата на гюлевите мускалчета. За съжаление, носи нови неща, които не ни правят чест. Носи наркотици, носи проституция. В Гърция, където работя също, наши хора са свързани с продажба на деца, което въобще не мога да си го обясня – как може да родиш дете и предварително да си се уговорил да го продадеш, като че ли е нещо от супермаркета? С тези недъзи много често българите се „прославят”. Може и да не са масови случаи, но правят скандал. Това трябва да се борим да премахнем, да изкореним. Трябва да направим обществото по-добро, това е единственият начин.

– Променил ли се е манталитетът на Бай Ганьо по света днес?

– Аз се надявам, че се променя. Всички общества имат своите недъзи, и те, и човекът не са съвършени. Българинът, работещ в САЩ, Канада, Великобритания или другаде, няма да срещне перфектното общество. То може да няма недъзи като нашите, но има други, може да не се толкова забавно-весели, но ги има. Всяко общество си има своите проблеми, и в Кипър също ги имате. Много важно е българинът да стане космополит, в смисъл да види, че има и други хора, да създаде приятелства.

– Какво работи днес Бай Ганьо?

– Като чета постоянно за кризата в банките и как Европейският съюз ще им дава пари и ще ги спасява, макар че те са частни, а не държавни банки, си мисля, че днес Бай Ганьо щеше да се насочи към някоя банка. Щеше да търси как да стане директор на банка, за да докопа парите от Европейския съюз. И пак ще търси келепира.

– Българинът още ли търси келепира?

– Да, тези байганьовски ситуации не остаряват, абсолютно характерни са и днес. И това не е лошо. Българинът продължава да търси келепир, дано да има кой да му го дава. Лошото е, че няма много хора, които да дават. Трябва да се внимава с келепира, защото можеш да мислиш, че нещо ти е изгодно, а да се окаже най-неизгодното. Всеки иска да изкара келепир и гледа кой кого ще надлъже. Обикновено ние, българите, сме излъганите, защото сме по-бедни, а по-бедният винаги е по-неизгодна ситуация. Може да спечели, но трудно, по-вероятно е да загуби.

 Бранислава Бобанац

„САТИРИКО ТЕАТРО” е създаден през 1983 г. от актьора и режисьора Владимирос Кафкаридис като първия в Кипър Свободен театър. В началото той се нарича „NEO THEATRO”, а сегашното си име получава през 1986 г. Два месеца след основаването на новата театрална формация Владимирос Кафкаридис умира от сърдечен удар, само на 52 години. Смъртта на талантливия творец разтърсва кипърското общество и лично тогавашният президент на страната Спирос Киприану се ангажира с преодставянето на база и срдства за новосъздадения тетаръ. Така „Сатирико Театро” става първият в Кипър свободен тетатър, който полчава държавна субсидия за своята дейност.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.