Пенсиите в ЕС и България: самостоятелни или по регламент

Специална консултация от Националния осигурителен институт в България

Процедурите за пенсиониране на българи, работили в родината и в други страни-членки на Европейския съюз, изискванията при подаването на документите у нас или в другата държава, където кандидат-пенсионерът има стаж, изчисляването на самата пенсия са въпроси, които много активно вълнуват нашите сънародници гурбетчии, оставили години работа зад граница с надеждата да получат повече пари на старини. “Български новини” многократно е разяснявал тези проблеми със специалните консултации на експерти от Националния осигурителен институт в България, негови специалисти са отговаряли и на редица читателски въпроси. Продължаваме темата с разяснения от НОИ за сумирането на стажа от двете или повечето страни, в които българите са работили, както и за изчисляването на крайния размер на пенсията.

Пенсиите, или т. нар. обезщетения за старост, са уредени в Регламента на Съвета (ЕИО) №1408/71 за прилагането на схеми за социална сигурност на наети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, и в Регламент (ЕИО) №574/72 за определяне на реда за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71. От 1 януари 2007 г. Регламент №1408/71 се прилага в отношенията с всички държави-членки на Европейския съюз, а от 1 август 2007 г. – и в отношенията с държавите от Европейското икономическо пространство.

Общите разпоредби за отпускане на пенсии за старост /за осигурителен стаж и възраст/ са посочени в Регламент №1408/71. В него е уреден принципът на сумиране на осигурителните периоди. Според него, когато правото на обезщетение зависи от придобиването на осигурителни периоди или периоди на пребиваване, обезщетенията следва да се отпускат на база целия осигурителен стаж на претендиращото лице. Това означава, че съгласно Регламент № 1408/71 подадено заявление за отпускане на пенсия се отнася за всички държави-членки на Европейския съюз, на чиито осигурителни закони е било подчинено лицето.

Съществуват три изключения от това правило. Претендиращото лице може изрично да е пожелало изплащането на обезщетението, на което има право съгласно законодателството на някоя от държавите членки, да бъде отложено. Възможно е и кандидатът да не отговаря на законовите изисквания на една от държавите членки на ЕС, на които е било субект.

Важна причина за изключението може да е и наличието на осигурителни периоди или периоди на пребиваване с продължителност под 1 година. Съгласно Регламент №1408/71 те не се вземат предвид при изчисляване на пенсията от компетентната институция, съгласно чието законодателство са придобити, освен ако въз основа на тези периоди възниква право на пенсия според разпоредбите на това законодателство. В този случай осигурителният стаж, по-малък от 12 месеца, следва да се вземе предвид от другата държава членка или, когато участват повече от две държави членки на ЕС, те разпределят помежду си пропорционално осигурителния стаж, по-малък от 12 месеца, в зависимост от придобития съгласно техните законодателства стаж.

В Регламент № 574/72 са уредени правилата за сумирането на периоди. Разпоредбата предвижда йерархия относно периодите в случаите, когато има съвпадане на осигурителни периоди или периоди на пребиваване, завършени съгласно законодателството на две или повече държави членки. Важно е да се знае, че осигурителните периоди имат превес пред приравнените към такива /например болест, майчинство/. При определяне правото на обезщетение трябва да се вземат под внимание само тези периоди, придобити в друга държава членка на Европейския съюз, които не съвпадат с периодите, придобити в собствената държава, като се съблюдават общите правила за сумиране.

При преценяване на правото на пенсия, съгласно Кодекса за социално осигуряване, за изчисляване на сбора от продължителността на осигурителния стаж и възрастта, стажът, положен на територията на България, се сумира със стажа, положен на територията на други държави членки на Европейския съюз /за определяне на т.нар. “точки”/, но само за преценка на правото на пенсия. При изчисляването на размера на пенсията се взема предвид само стажът, положен в България.

Изчисляването на пенсията се извършва по два начина – пряко и пропорционално. Начинът на изчисление зависи от характера на пенсията.

Т.нар. самостоятелна пенсия е пенсията, правото на която възниква, без да е необходимо сумиране на осигурителни периоди. При нея Регламент №1408/71 предвижда на първо място – пряко изчисляване на размера съгласно прилаганото от компетентната институция законодателство, и второ – изчисляване на пропорционален размер, като след сравняване на двата размера, лицето има право на по-високия от тях. При т. нар. пенсия по регламента, за която е необходимо сумиране на осигурителни периоди, се изчислява само пропорционален размер съгласно Регламент №1408/71.

Ако лицето притежава осигурителен стаж, придобит в няколко държави членки на ЕС, и правото на обезщетение възниква само след сумирането му, съгласно Регламент №1408/71 всяка от държавите членки трябва да изчисли пропорционално обезщетение. Първо,  компетентната институция изчислява размера на обезщетението, за което съответното лице би могло да претендира, ако всички периоди на осигуряване, придобити съгласно законодателството на държавите членки, където човекът е работил, са придобити в компетентната държава членка, съгласно прилаганото от нея законодателство. Този размер на обезщетението се нарича теоретичен. След това компетентната институция определя действителния размер на обезщетението въз основа на посочения теоретичен размер, съобразно съотношението на периодите на осигуряване, придобити съгласно законодателството на тази държава членка, към общия брой на периодите на осигуряване във всички останали държави членки на ЕС.

Заявленията за пенсии се подават до компетентната институция по място на пребиваване на заявителя. В България това е Националният осигурителен институт (НОИ).

При подадено заявление за пенсия компетентната институция използва съответния Е-формуляр в зависимост от вида на пенсията. Заявления могат да се подават на всеки от официалните езици на Европейския съюз.

При попълване и изпращане на съответния Е-формуляр трябва да се посочи датата на подаване на заявлението. Точността на информацията, предоставена от заявителя, се проверява чрез официалните документи, приложени към формуляра на заявлението, или потвърдени от компетентен орган или органи. Прилагат се необходимите документи в подкрепа на искането, като самото заявление се подава по образец, предвиден в законодателството, прилагано от проучващата институция – за България това е удостоверение обр. УП-1. Заявителят трябва да посочи законодателството, съгласно което претендира за пенсия, в случай, че иска отлагане на някое от обезщетенията.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.