ЕДНИ ПАРИ НА ВЯТЪРА

ИВАН ПЕТРИНСКИ

Последните две-три години се превърнаха в ад за Гърция и не само за нея. Новото неформално разделение на континета на богат Север и беден Юг замени старото от времето на желязната завеса запрати южната ни съседка в тази недобра половина и по-скоро я доближи до нас. И това условно наречено „сближение” не се дължи на някакво наше бурно развитие, а по-скоро на изоставането на Гърция от общото европейско развитие и приближаването и до онова място, от където е тръгнала. Едно своего рода танго на икономическото развитие – две напред, едно назада или по-скоро обратното – две крачки назад. През последните години страната е раздирана от стачки, улично насилие и политическа нестабилност и всичко това в следствие на затъващата икономика и гигантското натрупване на дългове, от които вече четвърто правителство не може да намери изход. И въпреки все по-ожесточенят натиск на улицата, на всеобщото недоволство и обвинения срещу политическата върхушка за неспособност за справяне със ситуацията, положението по никакъв начин не се подобрява. Нещо повече, един поглед върху гръцката ситуация показва че кризата там става все по-дълбока. Вече шеста година Атина е в рецесия, губейки 5-6% годишно от БВП-то си, а финасовата задлъжнялост заплашва да достигне и премине психологическата граница от 200%. Лоша новина не само за сегашните гърци, но и за едно бъдещо поколение, на което ще му се наложи да плаща този дълг. И прогнозите за евентуален растеж през 2014 година изглеждат по-скоро пожелателни, отколкото реалистични. Едно потупване по рамото на уж непослушното дете.

Бунтът на улицата срещу политическата система, обаче от година на година става все по-безмислен. Самите недоволстващи не могат да го осъзнаят. Ако се огледат, ще разбрат че те протестират срещу една политическа група, заменяйки я със следващата, която от своя страна прави същото. От това следват нови протести и така до безкрайност. И това се случва не само в Гърция, но и в цяла Южна Европа. Тази зараза е плъзнала и в Италия, Испания, Португалия. Засега. И колкото и да не го разбират протестиращите, проблемът не е политически, не е и в парите, не е в заемите, дълговете или в това чие правителство управлява. Проблемът се корени в общото благо и устройството на ЕС или по-скоро в липсата на устройство. Проблемът се съдържа в самата тълпа и в старанието на всички да запазят собственият си статус. И докато улицата е подведена от запазване на някакво национално самочувствие и гордост, то управляващите искат да запазят възможността да харчат безогледно пари, давайки малък пай и на тълпата – във формата на бонуси и социални придобивки, защото тази тълпа ги държи на мястото им. И в двата случая,  пари хвърлени на вятъра.

Какво имам предвид? Ще дам малък пример. Ако един град, със 100 000-но население реши да построи обществена сграда, която струва да речем един милион евро, то градската управа ще направи проект, конкурс и инвестицията ще се осъществи. Ако обаче градската управа раздели парите поравно на населението, то всеки ще има по 10 евро и независимо от общото желание, сградата никога няма да бъде построена. Поради простата причина че ще настъпи хаос и никой няма да може да направи нищо конкретно. Някои ще купят тухли, докато други ще отидат да пият кафе. Парите ще отидат на вятъра.

И да си дойдем на думата. Точно в това състояние се намира ЕС. В момента в Европа имаме 27 отделни страни с фискална независимост. 27 бюджета, 27здравни истеми, 27 армии със своите милиардни харчове. Имаме една група страни ползващи обща валута и почти още толкова със собствени валути. И всички се опитваме да изградим една сграда, един общо дом, но всеки има собствени идеи как да стане това. Със сигурност по този начин няма как да стане. Само единнята фискална политика, единен бюджет и частичен отказ  от фискален суверенитет е стъпката, която може да реши проблемите на Съюза. И призивът на Барозу за федерална Европа е именно стъпка в тази посока. Когато това се случи, хипотезата фалирала страна, която да повлече целият съюз към дъното няма да е възможна. Разбира се идеята има и противници. Тези противници са именно управляващите и то управляващите на страните в криза. Защото осъзнават че няма да могат да разполагат с милиарди, които да харчат састо им скимне и които милиарди после ще тежат на цели народи, години напред. Пари на вятъра.

 

 

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.