ОТ ШЕПА СЪНАРОДНИЦИ ТРЯБВА ДА СТАНЕМ БЪЛГАРСКА ОБЩНОСТ

ПОСЛАНИКЪТ НА БЪЛГАРИЯ В КИПЪР ВЕСЕЛИН ВЪЛЧЕВ ПРЕД В. „БЪЛГАРСКИ НОВИНИ”:

 БРАНИСЛАВА БОБАНАЦ

 От 3 до 6 декември на посещение в Кипър ще бъде вицепрезидентът на България Маргарита Попова. Тя ще има поредица от срещи с българската общност на острова и разговори на най-високо ниво с представителите на държавното управление на Кипър.Кои са каузите, които обединяват нашите сънародници на острова? За решаването на кои от техните проблеми българската държава трябва да помогне повече? Какво е състоянието днес и бъдещото развитие на двустранните отношения между България и Кипър? Отговорите търсим заедно с посланика на България в Кипър Веселин Вълчев.

 Господин посланик, посещението на вицепрезидента Маргарита Попова е натоварено с много очаквания от нашите сънародници в Кипър, най-вече за поставяне и решаване на техни проблеми на високо държавно ниво. Как ще протече визитата?

Вицепрезидентът на България Маргарита Попова идва по покана на българското посолство и на Инициативния комитет за поставянето на барелеф на Апостола на Свободата Васил Левски в Никозия. Условно бих разделил програмата на посещението на две части. Първата включва срещите с българската общност, а втората са разговорите с представителите на страната-домакин. Централно събитие в „българската част” от визитата е церемонията по откриването на барелефа на Васил Левски пред сградата на посолството на България, след която вицепрезидентът ще пререже лентата и на новата сграда на Консулската служба. Много важно събитие е и срещата на вицепрезидента с българската общност в Кипър, където всички, които желаят, ще могат да проведат един активен диалог с г-жа Попова. В българската част на програмата предстоят още срещи с Инициативния комитет, със Съюза на българите в Кипър, с представители на Кипърско-българската бизнес асоциация. По време на посещението в Пафос вицепрезидентът ще се срещне с кмета на града и ще посети българското съботно-неделно училище, където ще се срещне с учениците, преподавателския състав, родителите. Втората част от посещението на вицепрезидента включва официалните срещи с представители на страната-домакин. Те са с президента на Кипър Димитрис Христофиас, с председателя на парламента Янаки Омиру, с министъра на външните работи Ерато Козаку-Маркули, с архиепископа на Кипър Хризостомос Втори, с кмета на Никозия Константинос Йоркаджис.

Какъв знак е това посещение за отношенията между България и Кипър?

В дипломацията е много важно да се умее да се чете и между редовете. В нея има знаци, които говорят за определени послания. Самият факт, че в едно неофициално посещение – то е по покана не на кипърската страна, а на българската общност, ще бъдат осъществени разговори на такова високо ниво, е много показателен. Това е много ясен знак за отличните двустранни отношения между България и Кипър. Не случайно споменавам думата „отлични”. Това беше оценката, дадена по време на официалната визита на кипърския президент в България през 2008 г., на президента на България в Кипър през 2009 г., по време на официалното посещение на външния министър на Кипър в София през декември 2011 г. В разговорите с ръководителите на Кипър ще бъдат обсъдени състоянието на двустранните отношения, сътрудничеството между България и Кипър в рамките на ЕС, както и възможните форми за разширяване на сътрудничеството във всички сфери – икономика, търговия, култура, образование, туризъм, социална дейност.

Откриването на барелефа на Васил Левски е резултат от една голяма дарителска кампания в Кипър. Как оценявате тази първа по рода си инициатива сред сънародниците ни?

Официалната церемония по откриването на барелефа е завършекът на една много родолюбива, патриотична инициатива, която аз изключително високо ценя. Кампанията по набиране на средствата започна на 19 февруари 2011 г. и продължи над 10 месеца. Бяха поставени кутии за даренията във всички центрове, които се посещават по-често от българите, най-вече в 7-те съботно-неделни училища, в Консулската служба, в българските магазини. Това беше една от първите теми, които обсъдихме още при пристигането ми в Никозия с представители на българската общност. Затова съм изключително доволен, че на практика една обща мечта се осъществи. Българите в Кипър ще имате конкретно място, където ще можете да давате израз на своята почит към героите на България, вие го заслужавате.

Притеснява ли ви, че в чисто финансово изражение българското участие в дарителската акция не е много голямо? Основната сума бе дарена от кипърци. Успя ли кампанията да изпълни мисията си сред българската общност на острова?

Аз не пречупвам тази кампания през призмата кой каква сума е дал. Даже и едно евро, даже и половин евро, което е отделено от залъка на нашите сънародници в Кипър или от закуската на едно дете, защото голяма част от средствата се събираха в българските училища, има огромна морална стойност! Според мен не е важно кой каква сума е дал. Важен е големият брой българи, които се включиха в тази дарителска кампания. Казвам това от моите наблюдения, защото кутия беше поставена и в Консулската служба, където на ден минават по над 50 българи, и знам как се събираха тези средства. Аз съм уверен, че всеки един, който е дал и минимален принос, го е дал със съзнанието не за размера на сумата, а за смисъла на инициативата, в знак на преклонение пред делото на Апостола. Не мога да не спомена, че в кампанията се включиха и кипърци, които по един или друг начин са свързани с България. Искам да изразя голяма благодарност към кипърския гражданин Крис Виоларис за неговия значим принос. Приятен е и фактът, че в набирането на средства се включиха и представители на други дипломатически мисии в Кипър.

Като посланик познавате добре българската общност в Кипър. Каква кауза може да обедини и в бъдеще нашите сънародници тук?

Разглеждам провеждането на тази кампания в по-широк смисъл, не само като конкретна задача за набиране на средства за барелефа. Винаги ме е болял фактът, че ние имаме тук по-скоро натрупване на българи, имаме маса сънародници. Но, за да се говори за общност, това означава, че тази маса наши сънародници по някакъв начин трябва да има опорни точки, на базата на които те да бъдат обединени с конкретни действия в мрежа. За да се превърне масата в общност, много важна роля играят такива родолюбиви инициативи като тази за Левски. Затова в рамките на моя мандат, при срещите си с българи, аз винаги съм акцентирал на две неща – да се превърнем в българска общност и необходимостта от обединение на българите на острова. Ако искаме да бъдем силни, да бъдем значими, ако искаме нашият глас да се чува, трябва да бъдем обединени. Искам да сме горди, че сме българи в Кипър.

Какви според вас са проблемите, които в този момент най-сериозно засягат българите в Кипър и за които те биха поискали помощ от държавата в лицето на вицепрезидента?

Очаквам на срещата на г-жа Попова с нашите сънародници да бъдат поставени два вида проблеми. Единият е, че, за да си търсят и защитават правата, българите тук преди всичко трябва да ги знаят. Ние обаче често се срещаме с факта, че нашите сънародници не познават своите права и задължения като европейски граждани и като българи, които пребивават дългосрочно на територията на страна-членка на ЕС. Вторият кръг основни проблеми на българите в Кипър са трудово-правните – работа на черно, липса или неспазване на трудовите договори, неплащане на социални и здравни осигуровки. Тези проблеми според мен ще бъдат основна част от обсъжданите на срещата.

Вицепрезидентът ще се срещне с българите в Кипър малко след проведената среща с представители на българските общности в Брюксел, където се обсъжда разработването на държавна стратегия за българите в чужбина. В какво вие като представител на държавата виждате възможност за подобряване на нейната политика към сънародниците зад граница?

Наистина, българската държава трябва да има стратегияза българите в чужбина. Задължително е тя да бъде дългосрочна – не в рамките на мандата на едно или две правителства, а да визира десетилетия напред. Бих напомнил една моя любима мисъл на Конфуций – „който не гледа далеко напред, го чакат близки беди”. Изработването на стратегия е държавнически акт, плод на държавническо мислене, а не само политическо, защото държавникът гледа с поколения напред, докато хоризонтът на политика е до следващите избори. Така, че такава стратегия трябва да бъде държавна политика, политика на приемственост, дългогодишна, да бъде цялостна и всеобхватна. Тя трябва да бъде транс-секторна, т.е. да обхваща всички сектори, които засягат българите в чужбина – трудови, икономически, образователни, културни. И при изработването на тази политика трябва да имаме максимално активно участие на българите зад граница.

Читатели постоянно поставят въпроса за разширяване на правомощията на българските посолства, за да оказват те по-ефективна помощ на нашите сънародници. Възможно ли е това?

Това е въпрос от първостепенно значение. Понастоящем в Министерството на външните работи се работи върху нормативен документ, който да определи ясно, точно и конкретно пълномощията на българските дипломатически представителства зад граница. В рамките на нашите международни договорености предстои да се разпише какво конкретно посолствата могат да направят, за да са от максимална полза за българските граждани. Един такъв документ е важен и за сънародниците ни, защото ще даде ясна и прозрачна информация на каква помощ и съдействие могат да разчитат българските граждани в чужбина.

Икономическата криза в Кипър създава много нови проблеми пред българите, които живеят и работят тук. Имате ли информация за възникнали конфликти в резултат на безработицата, за прояви на расизъм?

В посолството получаваме жалби и сигнали, но бих се въздържал да твърдя, че се забелязва тенденция за тяхното увеличаване. Не бих могъл да говоря и за тенденция за отрицателна настройка на представители на кипърското общество срещу българите като цяло, най-вече за прояви на расизъм. Очевидно се увеличава броят на българите, които напускат Кипър, най-вече поради увеличаването на безработицата на острова и загуба на работа. Отчитайки икономическата ситуация в Кипър и прогнозите за 2013-2014 г., очаквам отливът на българи от Кипър да продължи. Това са процеси, върху които не можем да влияем, но които ние внимателно наблюдаваме и анализираме.

 

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.