ПРЕКЛАНЯМ СЕ ПРЕД ВАСИЛ ЛЕВСКИ, ОБИЧАМ БЪЛГАРИЯ КАТО СВОЯ РОДИНА

КИПЪРСКИЯТ БИЗНЕСМЕН В БЪЛГАРИЯ КРИС ВИОЛАРИС ПРЕД В. „БЪЛГАРСКИ НОВИНИ”:

 БРАНИСЛАВА БОБАНАЦ

Барелеф на Апостола на Свободата Васил Левски ще бъде открит пред сградата на българското посолство в Никозия на 4 декември от вицепрезидента на България Маргарита Попова. За набиране на необходимите средства за изграждането му сред българската общност на острова бе обявена дарителска кампания. В нея бяха събрани 6000 евро, като 5000 евро от тях бяха предоставени от кипърец – Крис Виоларис, кипърски бизнесмен, който работи в България. В навечерието на откриването на барелефа с г-н Виоларис разговаряме за Левски, България и Кипър, за признателността, за националната памет и човешките ценности.

Кой е Крис Виоларис – човекът, който даде най-голям принос, за да имаме ние, българите в Кипър, паметник на Апостола на Свободата Васил Левски?

Имах невероятния късмет да се родя в семейство на фермери в село Ларнакас тис Лапиту (понастоящем окупирано от турската армия) в окръг Кирения, Кипър. Бях обграден от добри хора и чиста природа. Майка ми и баща ми бяха чудесни хора, които дадоха на мен и на трите ми сестри всичко най-добро. Бяхме отгледани с много обич и грижи, бяхме възпитавани да вършим добро и да се гордеем със себе си. Въпреки, че родителите ми не бяха богати, те се погрижиха да получим възможно най-доброто образование в онези дни. А майка ми, която имаше огромно влияние върху формирането на характера ми, ме научи на няколко фундаментални и много важни принципа.

 Следвате ли тези принципи?

Да! Първият е да обичам моята родина и моя народ и да бъда справедлив винаги. Вторият е да се боря за правата си и за онова, което е благородно и правилно, да защитавам хората, които са мои близки или идват при мен за помощ. Третото, на което се научих от нея, е да бъда винаги благодарен и да оценявам помощта, обичта и подкрепата, които получавам аз от другите и да показвам това на практика, а не само на думи. И още – когато Бог и природата изберат да благословят някого с добродетели, да бъде лидер и успешен член на обществото, това не би трябвало да се приема като дар, а като огромна отговорност към останалите хора. Казано накратко – онова, което животът ти дава, не е само за теб, а е нужно да бъде споделяно.

Тази нужда от споделяне ли ви подтикна да се включите в кампанията в Кипър за барелефа на Васил Левски, предоставяйки като дарение такава огромна сума?

Винаги съм искал да споделя плодовете на моя живот. Една от възможностите беше именно да помогна ефективно с реализацията на барелефа на великия български герой Васил Левски. Наричате финансовия ми принос в това начинание „дарение”, но грешите! Това, което в действителност е, е засвидетелстване на почит към един велик човек и велик патриот, който е дал живота си за свободата и честта на България. Запознат съм добре с историята на българския народ и неговата борба за свобода и независимост от турското робство. В известен смисъл изпитвам ревност, че хора като Васил Левски, капитан Петко Киряков Войвода и много други велики герои са имали честта да се борят за свобода и да дадат живота си за най-великата от човешките цености – свободата. Днес тези цености са забравени, а не бива да бъдат!

 „С това дарение искам да изразя признателността си към България, която чувствам като втора родина. То е знак на почит към делото на Апостола, което познавам и пред което се прекланям”. Това казахте при връчването на сумата в българското посолство преди 1 година. Какво означава това ваше признание?

Заявих, че обичам България като своя втора родина, но не бях прав. Всъщност обичам България като моя родина и се чувствам като истински българин – много повече българин, отколкото някои българи. За мен България и българският народ представляват липсващата част от мен, която аз търсех в продължение на години, след като родното ми място беше насилствено завзето от турската армия. Българите са мои братя и съотечественици, а България е моя грижовна и любяща майка. В България намерих любов, уважение, подкрепа, лоялност, доверие и плодородна почва, за да пусна корени и да дам плодове, много здрави и сладки плодове, които, както вече казах, сега искам да споделя!

Откъде е тази ваша силна връзка със страната ни? Кога и как се роди тя?

Посетих България за първи път през 1989 г., точно в периода на политически промени. Още тогава се почувствах силно привлечен към страната и народа й. И въпреки, че това бяха трудни времена, аз се чувствах у дома и бях заобиколен от хора като мен.

Върнах се в България през 1993 г., поради професионални ангажименти и същата тръпка, но този път много по-силна, премина през душата ми. По време на престоя ми във Варна, който продължи два месеца, имах изключителния късмет да срещна съпругата си Ася, влюбихме се и се оженихме в Лондон през октомври 1993 г. Вземането на „важното” решение не ми отне дълго време!

Напуснах високия управленски пост, който заемах в една от най-големите световни банки и през декември 1993 г. със съпругата ми се установихме за постоянно във Варна. Също така бързо се влюбих и в града, където започнах да създавам приятелства и да пускам дълбоки корени. Заедно със съпругата ми започнахме шивашки бизнес, закупихме няколко шивашки фабрики и не след дълго хората, които наехме на работа, наброяваха над 600 души, предимно в отдалечени райони с висока безработица. Спомням си, веднъж питах кметицата на малко градче край Шумен как се чувстват хората сега, като имат работа в нашата фабрика. Отговорът й беше най-голямото и най-искрено „благодаря”, което съм чувал някой някога да изрича! Тя каза: „Върнахте ни надеждата и усмивките на лицата ни”.

Не ви ли идваше понякога желание да се откажете?

Бяха трудни години за хората в България, а, разбира се, и за нас. Имаше моменти, когато трудностите и негативно настроената администрация са ме карали да се чудя дали постъпвам правилно, като оставам в тази страна да се боря. Разумът ми казваше, че греша, но сърцето ми подсказваше, че съм прав! Онова, което ме направи силен и засили самоотвержеността ми още повече, беше обичта и лоялносттта на хората около мен, семейството, работниците, партньорите и приятелите.

Икономическата ситуация в България и сега е много тежка, как се развива бизнесът ви?

Компанията ми „Юролинк Инвестмънт Груп” е една от най-големите частни търговски дружества, инвестирали в България и по-специално в региона на Варна, Балчик и Шумен. Инвестираме в жилищно и промишлено благоустройство и имахме водеща роля в изработката на новия Общ устройствен план на Варна. Бъдещите ни планове са свързани с изграждането на новата част на града в подобрена зона, която е наша собственост, създаване на модерна инфраструктура, опазване и защита на естествената красота на района, етнографски селища с представителна архитектура от цяла България, две голф игрища, частна болница и яхтено пристанище. Въобще един модерен град, който ще предлага качествен живот на жителите си. Силно вярвам в бъдещето на българската икономика. До голяма степен това виждане се споделя и от нашите партньори от кралското семейство на Катар, които започнаха наскоро масово да инвестират в България.

Днес хората в България, а вече и в Кипър са изправени пред много всекидневни проблеми и трудности, свързани с работата и доходите им. Има ли време да помислим за историята и нейните герои като Васил Левски, за родолюбие, за непреходните ценности?

Един велик човек е казал: „Ако искаш да поробиш една страна, отнеми националната чест на народа й, неговата култура и го остави без надежда! В нея не е необходимо да се изпращат войски, хората ще се предадат доброволно!”

Не съм против никого и не считам никого за враг. Заявявайки това, аз мисля също, че, ако един човек избере да пренебрегне собствените си корени, култура и история, то той е изгубен! Отговорът на проблемите ни, които във всеки случай са глобални, е да се поддържаме, да се борим заедно и да работим съвместно, за да променим онова, което спира напредъка и развитието ни.

Българите, българската младеж, имат милион причини да се гордеят със своите история, култура и страна. Като копираме чужд начин на живот, като свеждаме глава и се разграничаваме от собствените си корени, не стигаме до никъде. Не трялва никога да се отказваме от националната си чест и гордост.

Понякога чувам някои да казват – „ние, българите, не сме хубав народ”. Тези думи не трябва да излизаг от устите ни! Последните 20 години бяха много трудни и критични за България. Напълно съм уверен, че през следващите години нашата страна ще види много повече развитие, напредък и подобрение на положението си. Демокрацията и свободата не са израз на една политическа система, а практическо приложение на политическа култура и традиция. На българите е необходимо известно време, за да свикнат с тези цености. Със сигурност новото поколение ще построи една по-добра страна и по-добро общество от нашето. Необходимо е само да спрем да се чудим какво трябва да направим и да го направим!

Например? Какво можем да направим?

Винаги има начин да помогнеш, стига да желаеш да го направиш. В моя случай и доколкото времето и финансите ми го позволяват, аз съм активен! В село Константиново, община Варна, компанията ми финансира и насърчава група деца, наречени от родители им „Ансамбъл Виоларис”, където се популяризират народни танци и музика, културни мероприятия, национални чествания и др. В него вземат участие всички деца от селото на възраст между 3 и 16 г. и имаме над 120 изключително активни участници. „Юролинк Инвестмънт Груп” инициира и кампания, наречена „Избери живот”. Нейната цел е да предлага практична и финансова помощ на деца в нужда, както и да връчва стипендии на бедни деца – отличници, за да продължат образованието си. България може да възвърне старата си слава, ако се гордеем със собствената си история и култура, и обичаме нашата страна.

Живеете в България вече 19 години. Кои моменти помните най-силно?

Да, вече от 19 години живея постоянно в България. Имам прекрасно семейство тук, повечето от истинските ми приятели са тук, по-голямата част от собствеността ми също, животът ми е в България. Разбира се, за това време имам редица незабравими спомени, както и някои не толкова приятни. Един от най-силните ми и трайни спомени е моментът, в който усетих, че плача, гледайки по телевизията сериала за Капитан Петко Войвода! Филмът ми припомни колко пъти историята се повтаря и как разбойниците, истинските предатели, които не пренасят в жертва нищо, се отнасят накрая с хората, които дават живота си за своята страна! Но винаги успяват да се качат на вратовете на съотечествениците си. Много силен спомен имам от едно посещение в района на Каварна през 1994 г. Бях поканен от бащата на едно момиче, което работеше за нас, в дома им. Много бедно семейство, живеещо в малка стара, но изключително чиста и спретната къща. Поканиха ни на масата и този човек сложи на нея всичко, което имаше! Няколко глави лук, туршия от пипер, малко свинска сланина и след това отвори стария си руски хладилник и извади всичко, което беше вътре. Около половин килограм бяло сирене, две наденици и бутилка ракия! Никога няма да забравя този човек и гостоприемството му! Все още сме добри приятели с него и когато имам път натам, винаги се отбивам да го видя.

Кои черти на българите ви харесват и кои – не?

Истинските българи са искрени, чистосърдечни и, ако ти имат доверие, могат да ти станат лоялни приятели за цял живот. Имам много такива приятели. Никога не съм допускал грешката, която много чужденци правят, да гледам от високо на който и да е българин! Отнасям се с тях и ги приемам като равни, а те ми отвръщат с обич и уважение.

В какво кипърците и българите си приличаме и в какво се различаваме?

Не намирам особени различия между българите и кипърците, освен езика, който, както се вижда, никога не е бил пречка за братските отношения между двата народа. Кипърците приемат българите като първи братовчеди, да не кажа като братя и сестри.

Г-н Виоларис, как оценявате съществуващите бизнесконтакти, културни и други връзки между България и Кипър и как те могат да бъдат обогатени?

За мен е огромна чест да бъда близък приятел с посланика на България Н. Пр. г-н Веселин Вълчев, който работи усилено за подпомагане и подобряване на кипърско-българските приятелски отношения и сътрудничество. Кипърците считат българите за свои близки роднини на Балканите, някои ги чувстват дори по-близки, отколкото гърците. Тази тясна връзка трябва да бъде укрепена допълнително и двете страни да се сближат още повече за общото благо. Ние сме сред малките народи в ЕС и е необходимо да се подкрепяме, за да постигнем най-добрите резултати.

В Кипър от години живеят и работят много българи, но в момента заради икономическата криза те срещат много проблеми. Като кипърец и бизнесмен какво бихте ги посъветвали?

Радвам се, че в Кипър има много българи. Поддържам близки контакти с българската общност в Кипър и имам много приятели сред тях. Горещо бих препоръчал на българите, живеещи в Кипър, да останат въпреки проблемите и да отстояват правата си пред своите работодатели. Като пълноправни граждани на ЕС те имат права като кипърците и следователно пред закона те се равни. Те трябва да уважават закона и да търсят неговата защита. За регистрирация в избирателните списъци и гласуване при избори, 30 000 гласа могат да бъдат от значение за промяна в една малка държава като Кипър, затова има начини те да отстояват правата си и да ги защитават. Съветвам българите в Кипър да поддържат връзка с посолството и да подкрепят неговите инициативи, да бъдат обединени помежду си и да засвидетелстват взаимно уважение и солидарност. Преживяваме  трудни времена в цяла Европа, но Кипър има шанс да се възстанови бързо и да продължи процеса на развитие. Българите трябва да останат и да се борят редом с кипърските си братя за едно по-добро бъдеще, което, вярвам, ще настъпи скоро!

Вашите пожелания към читателите на в. „Български новини” и към всички българи в Кипър?

Моето послание е послание за надежда и борба за по-добър живот, по-добро образование и по-добър свят. Изпращам безусловната си обич и подкрепа, солидарност и неизменна съпричастност към идеите и принципите, които са ръководили Васил Левски! Ние сме народ, който има пълното право да живее и да живее по-добре, и нищо няма да ни спре да постигнем това, в мир и истински братски отношения с останалите балкански народи!

 

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.