БЪЛГАРИ ПРАВЯТ СВЕТОВНА ПРЕМИЕРА НА МЮЗИКЪЛ В КИПЪР

ЦВЕТА ХРИСТОФОРУ ПРЕД В. „БЪЛГАРСКИ НОВИНИ”:

 БРАНИСЛАВА БОБАНАЦ

 За първи път на друг език, не на български, ще се играе най-новият мюзикъл на съвременния български композитор Любомир Денев. Премиерата му на гръцки език ще е в Кипър през декември. Спектакълът се подготвя от Кипърската оперна организация, която е основана и ръководена от българската оперна певица Цвета Христофору, и е под патронажа на посланика на България в Кипър Веселин Вълчев. Цвета е позната на много българи в Кипър, защото без нея и нейни изпълнения не минава нито едно културно събитие и празник на българската общност. Тя живее и твори на острова от 20 години и е сред водещите представители на българската музикална школа тук. Със своя глас и ролите си, които е пресъздала в постановките на Кипърската оперна организация, Цвета Христофору е известна на много любители на музиката в страната. Само след броени месеци, през 2013 г., този оперен театър ще празнува своята 5-годишнина. Сега Цвета е вдъхновена и ангажирана с новия си проект, за който раказа пред „Български новини”.

Цвета, подготвяте изненада за българите в Кипър, а и за кипърските си почитатели. Защо тази постановка е толкова важна за вас, какво е особеното в нея?

Аз съм много развълнувана и с ентусиазъм подготвям премиерата извън България на мюзикъла „Алиса в Страната на сънищата”, която ще е през декември. Това е абсолютно нов мюзикъл, който се изигра преди 7-8 месеца в Сатиричния театър в България, със завършващи студенти, като цялата сценографска и костюмерска работа бе дипломен проект на млади хора. Музика, диалози, всичко е много интересно в световен план. Този мюзикъл не е игран на друг език, освен български. Щастлива съм, че ние – Кипърската оперна организация, сме първите, на които композиторът даде права за спектакъла и имаме възможност да го поставим първи след премиерата в България. За мен е чест и че ще работим заедно с композитора Любомир Денев, който лично ще проведе финалния процес от репетициите в Кипър.

Защо решихте да поставите точно този мюзикъл?

Исках да направим постановка, която да обхване и младите хора. От две години ние в Кипърската оперна организация работим в тази насока – с тийнеджъри, студенти, които учат оперно пеене. Говорим за хора от 15 до 26-27-годишна въраст. Исках да направим нещо с тези млади, красиви хора.

Каква Алиса ще видим в Кипър?

Мюзикълът е написан на базата на романа на Луис Карол „Алиса в Страната на чудесата”, но не е Алиса в Страната на чудесата. Той е много интересна трактовка на всичко, което става на заден план в тази книга-приказка. Историята, която ще видите, е първото влюбване на едно 15-годишно момиче – Алис. То чака учителя си по музика, той закъснява, тя заспива и… се събужда върху една шахматна дъска. Там са Царят, Царицата, Рицарят, който по-късно ще се окаже нейният учител по пиано. Всички те са в нейния сън всъщност, когато тя попада на тази шамхатна дъска. Алис ще се срещне с Шапкаря, със Заека, с Царицата. Има много интересни ситуации и много интересни диалози. Например, всички убеждават Алис, че е пешка – тя се е събудила на шахматната дъска като пешка, и трябва да заеме мястото си в квадрата, а момичето протестира: „Аз не съм пешка, аз съм Алис, аз съм личност и свободен човек”. А Рицарят й обяснява: „Сега си пешка, но, ако стигнеш до последния квадрат, можеш да станеш Царица”. Много хубаво е написано.

Може ли да се каже, че това ще е един български спектакъл в Кипър? Музиката е на български композитор, преводът на гръцки език е ваш, изпълнителите ще са българи или кипърци, но ваши ученици.

Да, така е. Композитор и автор на текста е Любомир Денев, който за мен е явление в българския музикален живот. Смятам, че той е най-добре запознатият български композитор с този жанр и неговите произведения – джаз-опери и мюзикъли, го доказват. Всички те досега са поставени и на български, и на английски език. Той е и единственият български композитор, за когото няма да чуете някой от музикалния свят в България да каже нещо лощо, което е голяма рядкост. Заедно със своя брат, който е много изявен композитор в Германия, преди 20-ина години започнаха да работят за фестивалите „Нова българска музика” и те на практика се развиха благодарение на тях и още няколко музиканти.

Аз се задълбочих в превода на гръцки език, заедно с филолог, тъй и като и песните трябва да се преведат, те звучат много хубаво. Освен това организирам всичко – от костюми, подготовка на солисти и хор, както сценично, така и музикално. На сцената съм само 7 минути, когато Рицарят убива Чудовището. Аз съм Жрицата, ролята е много трудна, написана е много модерно, но иска специално оперно звучене.

Музикантите ще са българи. Всъщност, с тази постановка започваме още един наш проект – Кипърската оперна организация ще направи свой собствен оркестър. До момента ние използваме Кипърския симфоничен оркестър, но не искам да сме зависими от него, защото те имат своя програма, с която ние трябва да се съобразяваме. Създаването на един наш оркестър, независимо колко голям ще бъде, ще даде място на много български музиканти, които са тук, на острова, ще им предложи професионална изява на сцена. Надявам се, един прекрасен ден да имам театър, в който тези наши музиканти да са на постоянна работа, да се чувстват наистина уважавани и да се гордеят с дипломите си от академията в България. Имаме и много кипърци, които са завършили висшето си музикално образование в България, така че постепенно този оркестър ще стане. А вече формиран, той може да участва не само в нашите постановки, но да го наемат и други театрални формации.

Да съобщим на читателите кога и къде са представленията?

Представленията са две. На 21 декември играем в Никозия, на сцената на Театър „Сатирико”. На 22 декември ще сме в „Димотико театро” в Ларнака.

С тази световна премиера на мюзикъла ли ще отбележите 5-годишнината на Кипърската оперна организация?

Петгодишнината е по-късно, ще я отбележим през април – май 2013-а, с участие във Фестивала на класическата музика в Ларнака. На нея ще дойдат всички музиканти, с които сме работили през годините. От Националния театър за опера и балет в София, от Варненската, от Бургаската опера, от Кипър. Солисти от тях участваха в трите опери, които поставихме – „Дидона и Еней”, „Сватбата на Фигаро” и „Дон Жуан”. И трите се превърнаха в събития за Кипър. Виждането на режисьорката Вера Петрова за „Дон Жуан” беше изключително. Действието се развива през 1920 г., в Чикаго, а Дон Жуан е гангстер, контрабандист на алкохол. Невероятна постановка, един истински фойерверк! Който я видя, каза, ама това е мюзикъл. За мене това е Моцарт! Много интересно беше. Салоните бяха пълни, хората много се радваха.

Трудно ли се прави опера в Кипър?

Много е трудно, особено за жена, чужденка. Много трудно беше в началото да си извоюваш място, когато вече има утвърдени фирми, които внасят готови продукции и изкарват доходи от това. Радвам се, че ние като театър доказахме как с кипърски певци и по-малко средства може да се правят постановки на високо професионално ниво. Голяма подкрепа за учредяването на театъра получихме от първата дама на Кипър Елси Христофияс. Трудно е да извоюваш държавно име – правото да се наречем Кипърска, ако не докажеш, че учредената институция може да работи като държавна.

Липсата на база за създаването на оперна продукция е една от големите трудности, които срещаме в Кипър. Затова искам да отбележа, че без подкрепата на Националната опера в София постановките, които създадохме в Кипър, биха били неосъществими. Специално искам да благодаря на оперния режисьор Вера Петрова – истинско явление в българската култура, изключителен професионалист, с богат опит в престижни оперни театри, един от които е „Ковънт Гардън” в Англия. Много от кипърските певци са завършили Музикалната академия в София, но те нямат опита от професионална сцена. Ако Вера Петрова и другите колеги не бяха идвали да работят с тях, да ги учат да се движат по сцената, да пеят, да играят, нямаше да успеем. Всички декори, костюми се правиха с помощта на Националния оперен театър в България. Сега нашият театър се развива прекрасно, работи целогодишно, с богат репертоар.

Цвета, в Кипърската оперна организация изпълнявате много роли наведнъж – на директор, мениджър, продуцент, музикален педагог, певица, танцьорка… Коя най-много ви допада?

Може би всички заедно /смее се/. Аз съм от този тип, на когото му харесва процесът на създаването на театъра. За да създадеш един оперен театър, освен че трябва да имаш знания по мениджънт, за да можеш да го развиваш и представяш, да си продуцент, трябва да си много навътре във вески един от процесите, които стават вътре в театъра. Аз познавам сценографията, режисурата, епохите, в които се развива действието. Не съм спряла да пея, но нямам амбицията да бъда винаги на сцената. Истината е, че да съм само проводник на чужди виждания за творбата никога не ме е удовлетворявало. Аз не съм оперна примадона, аз искам да създавам. И цялата постановка на всички тези спектакли минава през мене – солисти, хор, декори, костюми… Аз продължавам да пея и ще пея, за да поддържам високото професионално ниво, на което стъпихме, докато подготвя напълно учениците си за голямата сцена.

 

 

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.