НИЩО НЕ МОЖЕ ДА СЕ НАПРАВИ БЕЗ ЕНТУСИАЗЪМ, ЕНЕРГИЯ И… ДОЗА ЛУДОСТ

КОМПОЗИТОРЪТ ЛЮБОМИР ДЕНЕВ ПРЕД „БЪЛГАРСКИ НОВИНИ”

 Световна премиера на гръцки език на най-новия мюзикъл на съвременния български композитор Любомир Денев „Алиса в Страната на сънищата”представя Кипърската оперна организация. Той е написан по мотиви от произведението на Луис Карол „Алиса в Страната на чудесата”.

Постановката в Кипър е първо представяне на мюзикъла извън България. Голямото културно събитие е под патронажа на посланика на България в Кипър Веселин Вълчев и се осъществява с медийното партньорство на вестник „Български новини”.

Любомир Денев е едно от най-големите имена в съвременната българска музика. Той е известен композитор, диригент, джазпианист, аранжор и оркестратор. Специализирал е при известни световни имена. Дирижирал е всички водещи български симфонични оркестри, регистрирал е премиерни изпълнения и студийни записи на много съвременни български и чужди творби. Носител е на редица награди и отличия от български и международни фестивали, в които е участвал. Неговата музика се изпълнява в много страни.

Любомир Денев е автор на 5 мюзикъла, сред които и първият български рок-мюзикъл „Утре в десет“, операта-мистерия „Каин“ по пиесата на Байрон, балет, произведения за симфоничен оркестър, камерна музика, вокални творби, театрална и филмова музика…

На 4 декември в София се състоя премиерата на неговата опера-мистерия „Каин”- една необикновена постановка, в нетрадиционна оперна зала – във фоайето и по стълбищата на Културния дом „Красно село” в столицата,  със силно международно участие. Само ден след нея той пристигна в Кипър, за да води лично финалния етап на репетициите за неговия мюзикъл „Алиса в Страната на сънищата”. На самата премиера ще бъде на пианото в оркестъра.

Седмица преди оценката на публиката с композитора Любомир Денев разговаряме за музиката, младите хора и мюзикъла.

 

Господин Денев, премиерата на вашия мюзикъл „Алиса в Страната на сънищата” е първата ви изява в Кипър. Как приемате сътрудничеството си с Кипърската оперна организация?

Моето идване тук е благодарение на интереса към моето творчество от страна на Цвета Христофору. С нея сме работили заедно и по-рано. Преди години тя пя под мое диригентство произведение на композиторката Юлия Ценова и тогава установихме творческа близост. За мене е много радостно, че моят мюзикъл ще види задгранична реализация и то на чужд език, а не на български. Това е моето второ произведение, което се изпълнява на чужд език, след „Закона на джунглата” по Киплинг, което беше направено на френски в Париж. И съм изненадан, че звучи много добре на гръцки – въпреки трудностите с „напасването” на превода към музикалната фраза, за които разбрах.

Искам специално да отбележа, че Цвета прави голямо добро за съвременното българско музикално творчество. Класическите композитори са по-познати на публиката, но съвременните автори не са. И чрез избора й да постави съвременно произведение тя прави много за разпространението на българската музикална култура. В България през последните 25 години не е поставено нито едно произведение от жив, съвременен български композитор, и с моите творби аз сега се опитвам да пробия някаква пътека.

Вече седмица репетирате с музикантите и изпълнителите, от които зависи успехът на вашия мюзикъл тук. Какви са впечатленията ви от тях, ще се справят ли?

В музиката в този мюзикъл се срещат различни жанрове. Има театрално пеене, което е предназначено за актьори певци, не за професионални школувани певци, при което трябва да се пее по актьорски начин, като най-важното е да се разбира текстът. Има близост с поп-музиката. Има и джазови елементи, суинг, самата пулсация на музиката е доста джазова. Има също влияние от трубадурската музика от 15-16 век, която изисква друг маниер на изпълнение. Има рок-елементи. Има също така и класически елементи – ролята на Жрицата, която Цвета изпълнява, е за класическа оперна певица.

Така, че мюзикълът е многожанров и действително крие много трудности. Но приятната ми изненада е, че екипът, който е от млади хора, се справя много добре, осъзнали са и са усвоили музиката, мисля и че са я обикнали. Повечето от тях имат хубави гласове, пеят вярно, усещат пулсацията. Резултатът, който виждам, е много добър.

Освен това те се справят много добре и като актьори. Това са млади артисти, тинейджъри, които са много талантливи и много добре актьорски подготвени. В мюзикъла е необходимо равностойно владеене на три различни компонента – освен пеенето, и то в различни жанрове, се изисква актьорска игра и пластически, танцови умения. Това е един от най-трудните жанрове и е безспорен успех, че тези млади изпълнители съчетават и трите елемента. Нивото им не отстъпва на нивото на завършващите театралните академии, което е много приятна изненада за мене. Самата Цвета е много добре подготвена и като оперна певица, и като актриса.

Аз самият се забавлявам много на репетициите с тях. Те изпровизират, имат висок емоционален градус, всичко това е много вълнуващо и заразително. Много се радвам и се надявам, че публиката ще хареса и ще оцени високо целия този много голям положен труд.

Вие сте автор и на текста, и на музиката на мюзикъла, който е по „Алиса в Страната на чудесата”, но и не съвсем. Какъв нов смисъл влагате вие?

Опирайки се на оригинала, аз правя различна, по-съвременна трактовка. В текста се дискутират изключително сериозни проблеми, но под една лека, шеговита музикална форма. Това са темите за Времето, за Властта, Свободата, необходимостта от самостоятелно мислене, от намирането на нови и самостоятелни отговори на всички стари вечни въпроси, въпросите за възпитанието и обучението. Въобще всички въпроси от нашия живот, и най-злободневните, се поставят по един парадоксален начин, с музикални метафори. Например, за съдебната система. В спектакъла властимащите, вместо да се грижат за хората и да служат на народа, който ги е избрал, нехаят и играят рок енд рол точно, когато един човек е несправедливо обвинен.

А коя е Алис във вашия прочит?

Нашата героиня е по-голяма. Алис е момиче, което е на прага на съзряването, което трябва да преодолее всичките си страхове и комплекси и да се превърне в една мислеща, силна личност, която да има собствено виждане по много важни житейски въпроси. В един момент тя разбира, че се намира в един сън, че това са препятствия, поставени в нейното съзнание. Тя решава да се пребори с всичко това, опълчва се сама, и това служи като катализатор на нейното вътрешно духовно израстване. И всички останали персонажи, които среща на шахматната дъска, работят за нея, именно поставяйки я пред много тежки изпитания.

Основният проблем на Алис е да открие себе си. Първият въпрос, който си задава, попадайки на шахматната дъска, е „Коя съм аз? Защо съм тук?”. Това са най-важните въпроси за всеки човек, за да намериш своята идентичност. Но за това тя трябва да извърви много дълъг и труден път.

Това е посланието, което отправям към младите хора. Надявам се много силно, че те ще го разберат, ще се идентифицират с героинята, ще я харесат, защото това са и техните проблеми. Иска ми се, когато излязат от театъра, и те да се почувстват променени.

Отправяте много силно послание към младите хора, тийнеджърите. Как ще стигне то до тях чрез музиката на мюзикъла, ще я разберат ли?

Това послание отправям чрез танца, чрез шегата, чрез тези по-леки елементи, които са в жанра на мюзикъла, чрез парадокса и абсурда. Музиката е мелодична, лесна за възприемане, но не е елементарна, на първосигнално ниво. Има рок, танци, песни… Това не е опера – това е мюзикъл, на песенна основа. Ще бъде съпровождан от квартет барабани, бас-китара, синтезатор и пиано, на което ще бъда аз лично, и ще направим съвременен звук, който, мисля, че ще допадне и на младите хора, без да е нещо оглушително. В мюзикъла има различни стилове, но всичко е дискретно и забавно. Мисля, че ще бъде добре възприет и всеки зрител ще намери нещо за себе си. Така, както Луис Карол намира ключ към сърцето на всички възрасти.

Вие работите в много и различни жанрове на сериозната музика, но не е тайна, че тя не се цени днес. Как трябва да звучи тя, за да привлече повече хората?

Аз композирам в различни жанрове. Пиша камерна музика, опера, мюзикъл, свиря джаз, имам голям репертоар за биг бенд, много песни, симфонични произведения, хорова музика. Обичам да смесвам жанровете – например, опера с джаз, с мюзикъл.

Да, за една съвременна опера в България в момента няма никаква публика, с което сме изостанали повече от 100 години от Европа. Симфонична музика се слуша, но ако е на открито, със свободен вход, и при това ако е нещо по-комерсиално, например филмова симфонична музика. Мюзикълът е по-демократичен жанр, по-лесен за възприемане, но дори и той не може да се играе цял сезон, такива постановки имат кратък живот. От това, което аз правя, най-голям интерес има към джаза. Той винаги е интересен и неочакван, защото съдържа импровизационното начало. Възвръща се интересът и към съвременни театрални форми.

Младите хора ще дойдат в концертната зала, за да видят изкуство, което се прави за тях от техни връстници. Затова все по-популярни стават фестивалите на алтернативното изкуство, провеждани на различни необичайни места. Тинейджърите, студентите отиват там, защото там е тяхното поколение. Смятам, че, за да имат успех, класическите образци трябва да бъдат поставени, разчетени по един нов начин, който да отговаря на изискванията на съвременната аудитория. Затова и аз направих нова версия на Алиса, по-концентрирана, динамична, интересна, за да стигне до зрителите.

На какво ще разчита „Алиса в Страната на сънищата” в Кипър за успеха?

Мисля, че ще има успех. С посланията, музиката, младите участници. И най-важното – с добрата реализация в самата вечер. Всички вярваме в успеха, работим за него, даваме най-доброто за него от себе си! Това е заразително – когато на сцената има живот, има енергия, тази енергия се предава на публиката. Нищо не може да се направи без ентусиазъм и дори… доза лудост.

 

ЦВЕТА ХРИСТОФОРУ:

РОДИТЕЛИ, РАЗБИРАЙТЕ РЕВОЛЮЦИЯТА НА ДЕЦАТА СИ

Аз съм с нескрит енстусиазъм и към текста, и към музиката на мюзикъла ”Алиса в Страната на сънищата”. Но гледам на него и като майка – с дъщеря, която влиза в тинейджърската възраст.

Преди всеки спектакъл аз се обръщам към публиката. Този път думите ми ще са към всички родители, които имат тинейджъри – като Алис. Искам да им пожелая да имат страшно много време и търпение за своите деца. Да имат разбирането към тяхната революция – това е техният бунт в търсене и намирането на собственото аз. Въпросите  „Кой съм аз? Защо съм тук?” – въпросите на Алис от спектакъла, и стигането до верните отговори са точно този процес на изграждането на личност. Това е и бунтът на тинейджърите, често неосъзнат, срещу наложените догми, срещу опитите да бъдат вкарани в калъп, срещу всички неправди в обществото, срещу лъжата и несправедливостта.

Точно този път на тяхното търсене и самоизграждане и на нашето, на родителите, изживяване на този период с разбиране, без да ги пресираме, давайки им свободата да намерят себе си, са много важни за бъдещето ни като човечество. Грешките, които ние правим, за да потушим техния бунт, са непоправими след това.

Нека за Коледа семействата с деца си подарят един спектакъл на „Алиса в Страната на сънищата”. Да вземеш семейството си, детето си, да отидеш на театър и след това заедно да седнете да го коментирате, е един наистина много хубав коледен подарък. И за децата ще остане един чудесен спомен, че са били заедно с родителите и са съприживели една приказка заедно. Това е духовен подарък, а духовните подаръци се правят по-трудно и са по-ценни!

 

 

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.