ЧУВСТВАМ СЕ ДЛЪЖЕН НА БЪЛГАРИЯ И НАРОДА Й

Д-Р ВИК АТАМЯН ПРЕД В. ”БЪЛГАРСКИ НОВИНИ”

БРАНИСЛАВА БОБАНАЦ

Д-р Вик Атамян видимо се вълнува – за в. „Български новини” той дава първото в живота си интервю на български език! Давал е интервюта на гръцки, английски и арменски, но за първи път – на езика, на който е взел професията си. Д-р Атамян, специалист по вътрешни болести и кардиология, е един от десетките кипърци, завършили медицина в България. Няма да се смеете на акцента и грешките, които правя, но нямам практика тук, много рядко говоря български с никого, прави той уговорка. В кабинета му в Никозия обаче идват много наши сънародници, които го търсят и защото говори много добре български, и защото се отнася много добре към пациентите си. Д-р Атамян вече получи няколко номинации в допитването на вестника ни за най-добрите лекари на Кипър. Вълнението му е заради спомените от преди 30-ина години, към които го връщам. В навечерието на рождения му ден – на 20 ноември д-р Вик Атамян навършва 55 години, разговаряме за България и Кипър, за лекарската професия и за пациентите, за българските супи и луканката, за модерните медицински технологии и астрофизиката…

 Доктор Атамян, кога и как започна българската част от живота ви?

Винаги съм искал да уча медицина и през 1977 г. стана възможно да замина за България със стипендия от българското правителство. Чувствам се много задължен на България и на българския народ, защото не е лесно да приемеш един чужденец, да му позволиш да следва медицина в София и да му даваш и пари отгоре. Никога не мога да забравя това, което страната ви направи… Завърших Медицинска академия в София през 1984-а, но останах още 2 години за специализация по вътрешни болести, после още 2 години, за да взема специалност кардиология. Бях и на двугодишна специализация в Англия.  От 1990 г. вече започнах практиката си в Кипър.

Какво си спомняте от тези години?

Това бяха най-хубавите ни години. Нямахме това, което имат сега студентите, но имахме една хубава стаичка в общежитието, храна в стола. Понякога ходехме в ресторанта в хотел „Плиска”. Но най-хубавата храна в България беше в ресторанта „Златното пиле” в София, там бяха и най-хубавите супи. Много ми харесват българските супи. Казах това на една медицинска сестра – българка, с която работихме в клиниката тук, и тя ми донесе книга с рецепти на български супи. Проблемът е, че жена ми не знае български, и пак не можем да ги направим. Спомням си и вкуса на луканката и българското сирене – тукашното не може да се сравни с него. Купувам си ги и тук от българския магазин.

През зимата със състуденти и приятели карахме ски на Боровец, оттам имам много силни спомени и впечатления. А тъй като завърших с много висок успех – 5.73, като отличник от държавата ме наградиха с 15-дневна почивка в Несебър, изцяло платена. Но на третия ден ми се появи проблем с мускулите на врата и след седмица се прибрах обратно, не можах да използвам цялата смяна.

Ходил съм на много места в България – Пловдив, Плевен, Русе, Видин, Благоевград, имах много приятели.

Как започнахте обучението си? Следването по медицина се смята за най-трудното.

Да, отначало беше много трудно, защото имахме проблеми с езика, ние не знаехме български, и първата година учихме само български език, с медицински профил. А по едно време към края на следването вече българският ми беше станал като майчин език. Всичките ми учебници на български – от първия до последния курс, са тук, в шкафа в кабинета ми. От учебните дисциплини най-трудни ми бяха химията и биохимията и много се радвах като ги минахме. Много приятно ми беше от трети курс, когато вече бяхме в клиниката. Уши-нос-гърло, очни болести, гинекология, тропическа медицина, микробиология… Всичко ми беше много приятно и интересно.

От Кипър в курса бяхме 10 човека – това беше единствената година, когато бяхме толкова много студенти. Преди нас бяха по двата-трима. Всички завършихме успешно и станахме много добри лекари.

Защо избрахте за специалност вътрешни болести и кардиология?

Смятам, че вътрешните болести са върхът на медицината. Те и хирургията са най-главните дисциплини, от тях излизат другите специалности. Аз в началото исках да специализирам психиатрия, после смених – насочих се към уши-нос-гърло. Бях в такъв кръжок при проф. Едрев, главата на ИСУЛ, и той ми каза: „Остани тук, момче, аз ще те направя факир”. Майка ми обаче е медицинска сестра, тя работеше в уши-нос-гърло отделение и не беше съгласна. И така специализирах вътрешни болести. Не е лесна специалност и е много отговорна. Кардиологията направих с доц. Хекимян, 2 години бях с нея, специализирах малоформации на сърцето. Сега основно работя вътрешни болести.

На какво ви научи българската академична медицинска школа? Какъв трябва да бъде лекарят?

Никога няма да забравя преподавателите си. Например, доц. Еврев. Също доц. Пенев по вътрешни болести от Александровска болница. Този човек беше като генерал. Много добре знаеше медицината, беше и много строг, и от него научих всички неща как да преглеждаш и изследваш пациента.

За да си лекар, трябва да си хуманен, да имаш истински човешки контакт с пациента. Трябва да си и много полезен. Да си строг, когато трябва да кажеш диагнозата и лечението – в този момент трябва да си много императивен, да не даваш на пациента да те води за носа, а ти трябва да си отговорният винаги. И винаги с много респект, уважение към пациентите.

Как приложихте тези знания и опит в Кипър?

Базата, която взехме от България, беше отлична. Като се върнахме в Кипър нямахме проблеми с непризнаването на дипломата,  но имаше един психологически проблем. В съзнанието на хората имаше предубеждение към нас като лекари, защото идвахме от Източния блок, и в началото беше много трудно да започнем. Затова аз правих специализация по вътрешни болести и в Англия, също и в Израел специализирах по други заболявания. После нещата се оправиха, защото всички ние, които завършихме в България, доказахме, че сме добри лекари, всеки в своята специалност – психиатър, хирург, кардиолог, патолог, УНГ, кожни болести, педиатрия. Всички имаме добро име.

Сега самият аз съм университетски преподавател. Преподавам вътрешни болести в клона в Кипър на медицинското училище на университета „Сейнт Джордж” в Лондон.

Имали ли сте в практиката тежки ситуации, например, трудно да поставите диагнозата?

Не мога да кажа, че съм имал проблем за диагнозата, но тежки моменти, когато не можеш веднага да я поставиш, винаги има. Това са предизвикателствата в медицината. Най-тежкото, с което съм се сблъсквал, е да видиш деца и млади хора, болни от рак. Вече имаме по-добри възможности по-бързо да постави диагнозата рак и да изпратим за лечение, но не всички са лечими. Това е най-жестокото – да видиш млад човек с рак или с тежки неврологични заболявания. Като лекар бих искал да имам трудни диагнози, но за пациентите е по-добре да имат лесни диагнози и по-леки заболявания.

Съвременната медицина стана по-лесна, защото има много нови технологии и апаратура, които помагат за диагнозата и лечението. Но има и нови заболявания.

Никога няма да забравя един наш преподавател – проф. Станчев, който казваше, че обикновените хора умират един път, а лекарите умират два пъти. Първият път е, когато те спрат да четат, а вторият път вече е от естествената смърт. Лекарят трябва постоянно да чете, да се квалифицира, да е в течение на най-новото в неговата област. Аз всяка година от 6 до 8 пъти ходя в Англия, Германия, Гърция на научни конференции, иначе не става.

Допитването, което „Български новини” провежда между читателите за най-добрите лекари на Кипър, цели да помогне на пациентите да се ориентират в здравната система. Какво ще ги посъветвате вие – как да разпознаят добрия лекар?

Обикновените хора нямат медицинските познания, за да могат да „изпитат” лекаря. Мисля, че върху тяхното мнение за лекаря повече влияят неща, които нямат пряка връзка с медицината, и те ги карат да го определят като добър. Те, например, могат да преценят дали е добър човек. Има значение как лекарят ще приеме пациента, как ще го предразположи. Има хора, които не искат да слушат какво им обяснява лекарят, и отиват за второ, трето, четвърто мнение при друг лекар, и накрая се объркват. Но когато решиш и избереш, че даден лекар ще те лекува, трябва да следваш каквото той каже, трябва да му имаш доверие.

Хората по различен начин оценяват дали лекарят е добър и по това дали им казва всичко за диагнозата и лечението. Аз вярвам, че пациентът трябва да знае всичко, не искам да спестявам неща, и, ако той не е в състояние да ги възприеме, ще ги кажа на семейството му, на близките му. Не мога да работя на тайно.

Има лекари, които искат да направят впечатление – с големи кабинети, в големи модерни сгради, с мрамор, и хората да кажат – той е добър лекар. Това не е вярно. Луксозната обстановка не означава и качество. Трябва да се преценяват много неща.

За мен химията, която ще се получи между лекаря и пациента, е най-важна, за да върви лечението добре. И, ако лекарят не говори на сърцето на пациента, нищо няма да стане.

Как кризата в Кипър се отразява на частната лекарска практика – по-малко хора ли ви търсят?

Основната ми работа е в частния ми кабинет. До преди 6 месеца бях и в една клиника, но като започна кризата я затвориха, сега ходя в други клиники. Имам много пациенти, но с кризата хората по-трудно идват на частен преглед. Доволен съм, защото мога да отделя доста време на моите пациенти. В държавната болница, като чакат 60 души за преглед, лекарите само ги погледнат с очи и им поставят диагнозата. Аз ги гледам като лекар. В кабинета си разполагам с цялата базова апаратура, която е необходима, а най-важното е опитът, който не е в техниката, а в главата на лекаря.

В момента Кипър има много сериозен проблем в здравеопазването. В частната практика отиваш и за един ден свършваш всичко, и плащаш. На частно всичко се прави, но е скъпо. В държавния сектор е безплатно или частично платено, но кога ще има резултат, кога ще те оперират – никой не знае. Има голяма листа на чакащите. За ангиография сега се чака 2 години, за операция на тазобедрната става – 1.5 г., 9 месеца за операция на херния. Ако на сърдечноболен трябва да се направи ангиография, ако има пари, ще плати на частно и ще мине веднага, а не след 2 години, когато може вече и да е късно. Преди седмица имах пациент, трябваше да му сложим пейсмейкър. На частно за един ден пейсмейкърът беше поставен. В държавната болница трябваше да чака една година, ако доживее дотогава. Но тази операция струва 8500 евро. Този проблем трябва да се реши по-скоро. Не знам кога, от 1991 г. слушам за новата здравна система.

В България много лекари влязоха в политиката, вие също сте се изкушили от нея.

Да, бях избран за депутат в парламента на Кипър като представител на кипърските арменци, както е по конституция. Аз довърших мандата на предишния депут, който почина, така че бях в парламента само една година, до май 2006-а. После станаха други неща и аз се отказах. Със социална дейност бях ангажиран и в комитета на арменските училища в Кипър, където бях 18 години, като 6 години бях и президент на един от комитетите.

Други медици в семейството ви има ли?

Аз имам 5 деца – 3 момичета и 2 момчета, от два брака, но никой засега не върви по моя път. Само третата ми дъщеря засега показва интерес към медицината.

Остава ли ви свободно време за хоби?

Занимавал съм се с футбол, 10 години бях президент на един отбор. Преди много години играех тенис, но сега вече не. Много харесвам астрофизиката и астрономията, имаме едно общество, кръжок, ходим и правим различни наблюдения. Човек трябва да види какъв е космосът, за да разбере, че ние сме една капка в него.

Поддържате ли контакти със свои български състуденти и колеги?

Много ми е неприятно, че се разпиляхме, забравихме се, нямаме контакти един с друг. През 1980 година си обещахме, че през 2000 г. ще се съберем в България всички отново, но не стана тази среща. За последен път бях в България през 1991-ва, на екскурзия. Сега целта ми е да намеря някаква програма, международна конференция, за да отида в София. Много искам да отида.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.