ЗАДАВА СЕ ИТАЛИАНСКИ РЕНЕСАНС

Буквалният превод на думата „ренесанс” е повторно раждане. Понеже никой не се ражда два пъти, думата се е превърнала в символ за разбуждане и възход след период на криза. Родината на „ренесанса” е Италия. Днес от Рим идват сигнали за ново начало, което напомня други времена, на възраждането на една нация. Не става дума за Сандро Ботичели или Леонардо Да Винчи, а за Марио Монти и новото правителство в Рим. Положил клетва на 16 ноември 2011 година, италианският Министър председател започна реформи, които учудват с творческата си смелост и находчивост. Докато гръцките политици си скубеха косите и кършеха ръце пред „тройката” Саркози, Меркел и МВФ, „Сюпер” Марио още от първия ден на встъпване в длъжност, обеща да спаси Италия чрез жертви и труд. Наследството което Силвио Берлускони остави на Монти е много близко до това което наследи гръцкия Премиер Лукос Пападемос. Италианският дълг, който се изчислява с астрономическата сума от 1900 милиарда евро отговаря на 120% от БВП. За да „закърпи” бюджета” само за 2012 година, Италия се нуждае от външно финансиране от 240 милиарда евра.

Как постъпи Марио Монти ? Вместо да се измъква от отговорност и да „пързаля” кредиторите, той запретна ръкави и представи бързо убедителен план за възстановяване на икономическите равновесия. Най-слабото място – разточителната и неефективна администрация се превръща в източник на средства. Спестените чрез драстични реформи пари, Марио Монти посвещава на икономическия растеж. Всяко италианско семейство ще получи съответно 1000 евро под формата на данъчни облекчения. За да раздвижи вътрешния пазар, Министър- председателят премахва 333 ненужни закони, които пречат на конкуренцията и оскъпяват услугите. Професии като нотариуси, адвокати, аптекари, застрахователи, бензиностанции, таксиметрови шофьори загубват монополните си позиции. Пенсионната възраст се вдига на 67 години. Нови данъчни правила атакуват сивия сектор ръководен от мафията, който възлиза все още на 20% от италианския БВП. Най-силната карта на Марио Монти е производството. По традиция местни майстори предават от поколение на поколение занаяти изискващи високо качествен труд. Докато Франция и Англия делокализираха постепенно голяма част от индустрията си в Китай, Индия и другаде, италианците запазиха средните си и дребни предприятия. Днес техния принос в БВП е 24%, срещу 17% във Франция и 14% в Англия. Благодарение на местната продукция заетостта на италианците не е между най-лошите. Безработните са 8,6% от населението, срещу 10% във Франция и 23% в Испания. „Made in Italy” навсякъде по света е символ да изтънчен вкус и качество. На този положителен образ, заедно с изобретелността на италианските майстори, разчита Марио Монти. Преимущество на раелната икономика за сметка на монетарната. Според него растежа изглежда по-важен от дефицита. Насочвайки по-голямата част от финансовия ресурс към производството за да постигне икономически растеж, Марио Монти тръгва по път различен от брюкселските препоръки. За негов късмет, новият директор на Европейската Централна Банка – Марио Драги активно поддържа идеите на Министър-председателя. Факта, че двамата са италианци не обяснява всичко. Преди години, Европейската комисия бе управлявана от Романо Проди. По това време в Рим Силвио Берлускони беше най-мощната политическо-икономическа личност. Въпреки, че и двамата бяха „италианци”, вижданията и действията им бяха напълно противоположни. Двойката съставена от Монти и Драги се различава от всичко чуто и приложено срещу кризата до сега. Докато Марио Моти в едно и също време свива разходите и насърчава растежа, Марио Драги отпуска „юздите на банките” като поддържа ниската 1%-на лихва. В последните месеци, централният европейски банкер кредитира европейските банки с 500 милиарда евра. Тази му гъвкавост в полза на най-важния икономическия двигател го отличава напълно от привърженика на немската финансова дисциплина, французинът Жан Клод Трише. Образно казано, Монти и Драги приличат на шофьори каращи кола върху ледена настилка. Те не удрят спирачки, а само поддържат движението и посоката, като си служат със скоростната кутия. Финансовите пазари вече откликнаха положително на тази нова икономическа политика. Марио Монти постигна първата си голяма победа. Той възвърна доверието в италианската икономика. Погълнати от гръцките събития, европейските ръководители се радват не толкова на успехите на Монти, колкото на факта, че италианците не им създават грижи.

13 февруари 2012г. Париж

Божидар Чеков

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.