Терорът замени стачките в Гърция

Иван Петрински

След като се видя, че стачките не доведоха до нищо и резултатът беше нулев за организаторите им във всяко едно отношение, те бяха заменен от някаква лека форма на тероризъм. Явно недоволните от властта под Акропола решиха да извадят следващото, по-тежко оръжие от арсенала. Ако погледнем събитията от последните две-три години ще открием една логична ескалация на формите и начините на съпротива срещу властта. Уличните протести бяха добра идея в началото на кризата и когато страната все още имаше що годе финансова стабилност, то тогава имаше и ефект. Но последните месеци показаха че тази форма е вече неприложима. Няколкото опита свършваха безславно, въпреки мащабността на замислите си. Сега обаче дойде време на насилие. Само за няколко дни с газови бомби бяха атакувани жилищата на пет от най-известните журналисти в гръцката столица. Ден по-късно тухли и „молотовки” хвърчаха по централата на Нова Демокрация, бомба избугна в най-големия столичев МОЛ в тузарския квартал Маруси. Намекът е, и богатите ще страдат. Или по-скоро най-вече те. С това обаче терорът май само загатна за себе си. Седмицата започна с още по-нагла атака. Маскирани терористи стреляха с „Калашников” по централата на Нова Демокрация на булевард Сигру а куршуми надепчиха пода на канцеларията на премиера Самарас. По всичко личеше че терорът е насочен срещу властта, срещу статуквото, директно срещу главата и. Засега терористите използват мрачна доба и атентатите са само форма на сплашване. За щастие няма жертви. Но от това, което се случва, можем да направим изводите кой иска да раклати устоите на държавата и каква му е крайната цел. Веднага след бомбите срещу журналистите, правителственият говорител Кедикоглу излезе с обръщение към обществото, в което направи намек към СИРИЗА, за това че предпочитат действията на хора с качулки. Левичарите реагираха бурно осъждайки атаките и прехвърляйки горещия картоф в ръцете на управляващите, казвайки че именно те имат интерес от насилието за да се закрепят на власта. Но както се казва в една еврейска поговорка, сребърната лъжица се намери, но лошото чувство остана. В случая обаче, лъжицата не е намерена. Само тягостното чувство за среднощно насилие. А то идва винаги когато всички други средства са изчерпани. Оказва се, че нито драконовските мерки, нито скандалът „Лагард” успяха да съборят коалицията, решена на всяка цена да измъкне страната си от лапите да кризата. Тогава идва ред на терора. Остава висящ въпроса, кой има интерес от него. Кой има интерес да разбие сигурността на обществото, да всее страх и ужас, и да отдалечи Гърция от Европа и стабилността? И какво следва след това? Въпросът е и до къде може да стигне в амбициите си?

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.