Всички в Кипър има какво да загубят от споразумението с тройката

КОСТАКИС КОНСТАНТИНУ ПРЕД В. „БЪЛГАРСКИ НОВИНИ”

БРАНИСЛАВА БОБАНАЦ

 Политолог, социолог, журналист, университетски преподавател и не на последно място – български възпитаник. Всичко това е Костакис Константину. Роденият през 1963 г. кипърец завършва с отличие Академията за обществени науки и публична администрация в София през 1987 г., с магистърска степен по философия. След това продължава с аспирантура по политология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и през 1996 г. става доктор по социални и политически науки. С журналистика започва да се занимава в средата на 90-те години. Близо 10 години е политически редактор във в. „Харавги”, за около 3.5 години е генерален директор на Плюс ТВ – един от 5-те национални телевизионни канала в Кипър, следват повече от 5 години /2006 – 2011 г./ като председател на Управителния съвет на Кипърската информационна агенция. От 1995 г. преподава политика, политически науки, социология и предмети от журналистиката във Факултета по журналистика на Университета „Фредерик”, където сега е доцент по социални и политически науки. Член е на Съюза на журналистите на Кипър, както и на Централния комитет на АКЕЛ. С Костакис Константину, като експерт-политолог и колега-журналист, разговаряме за предстоящите президентски избори в Кипър, за меморандума с международните кредитори, за решаването на Кипърския въпрос, за България.

Господин Константину, на 18 януари официално започна кампанията за предстоящите на 17 февруари президентски избори. Как вие виждате ситуацията месец преди вота?

Президентските избори в Кипър винаги имат много голямо значение, тъй като страната е президентска република и от заемащия този пост зависи нейното управление, въпреки, че в последните години и парламентът играе по-съществена роля в основните икономически и политически въпроси. Тези избори са много сериозни и защото Кипър преминава през една дълбока икономическа криза, която се разви у нас в рамките на световната икономическа криза. И още един факт оказва силно влияние в този момент – споразумението, което се обсъжда между Кипър и европейската Тройка, и позициите на кандидатите по него. А това е въпрос, който ще промени живота на всеки кипърец, защото всички имат какво да загубят от него. Така, че вотът през февруари ще определи политическата и икономическата насока на Кипър в следващите 5 години. Главните претенденти са ясни – десният кандидат Никос Анастасиадис, подкрепян от ДИСИ и ДИКО, Ставрос Малас, издигнат от АКЕЛ и други партии от спектъра център-ляво, Йоргос Лиликас от ЕДЕК. Засега социологическите проучвания дават първенство на Анастасиадис, но пак според тях то не е достатъчно и ще има втори тур на изборите. Има още един месец до вота и в политиката никога нищо не можеш да кажеш предварително. Един месец е достатъчен, за да има сериозни промени. Хората още не са решили окончателно как ще гласуват – има около 15-20% колебаещи се, което е показател, че има още дълъг път до края на изборите. Аз очаквам да наблюдаваме, видим и чуем много интересни неща до края на кампанията и самите избори.

Очаквате ли предизборната кампания да бъде „заредена” с повече напрежение именно заради икономическата криза в страната? Кое ще преобладава в нея – представяне на позициите на кандидатите или груби нападки между тях?

Предизборните кампании в Кипър обикновено се развиват в различни насоки, така че смятам, че хората, които искат да научат, да разберат наистина какви са позициите на кандидатите по всички въпроси, могат да направят това. Те могат да се информират за това не само от медиите, а и като участват в предизборните срещи. Двамата основни претенденти – Анастасиадис и Малас, са много познати за обществото, играли са определена роля във формирането на политиката на Кипър, изразявали са конкретни становища по много важни въпроси в последните години. Смятам, че особено важни за хората са техните позиции по Кипърския проблем – това е един от въпросите, които много вълнуват кипърския народ, както и по въпросите на външната политика, вътрешната политика – особено на икономиката и социалните проблеми. Важно е да се чуе и какво мислят претендентите за приватизацията на полуправителствените организации, като СИТА, АИК, пристанищния орган, както и по развитието на газа.

Кипърският проблем, въпросът за обединяването на страната, е болен проблем за кипърския народ и една от основните теми във вътрешната и външната политика на правителството през последния мандат. Не смятате ли обаче, че в тази кампания по-актуални и важни за хората ще бъдат икономиката и меморандумът с Тройката?

Да, социално-икономическите въпроси излизат на преден план, но в същото време Кипърският въпрос ще бъде определящ в съзнанието на хората, когато отиват да гласуват, защото и социално-икономическата ситуация е свързана с бъдещото решаване на Кипърския проблем. Колкото по-рано успеем да преодолеем икономическата криза и да влезем в период на развитие, толкова по-силни ще бъдем в нашите позиции по Кипърския въпрос. Ако сме слаби в икономиката, външният фактор може да оказва по-силен натиск върху нас, независимо, че ситуацията е ясна – има турска интервенция и окупация. Освен това въпросите на икономиката много по-лесно могат да се решават в обединен Кипър. Но, за съжаление, международната ситуация и амбициите на Турция за влияние в широк мащаб и в Средиземноморието, и в Азия, я карат да има много негативна позиция по Кипърския въпрос. Тя отдава повече внимание на геостратегическите си интереси, отколкото на интересите дори и на кипърските турци, които живеят в Кипър.

Десните и левите партии имат различни възгледи за икономиката, но в сегашната ситуация и Анастасиадис, и Малас не могат да избягат от предписанията на Тройката. След като до голяма степен има една основна платформа, къде и как ще се води битката за избирателите?

Вярно е, че Кипър сега е под натиска на Тройката и има определени рамки, в които може да се движи. Но даже и в тези ограничения програмите на кандидатите се различават. Например, за Анастасиадис е ясно, че неговата партия ДИСИ е консервативна партия, която преди бе записала в програмата си приватизацията на полуправителствените организации. Това е един сериозен въпрос, който различава Анастасиадис от Малас, който ясно подчертава, че няма да тръгне по пътя на приватизация на важните организации.Другото, което ги различава, е социалната политика. Анастасиадис се движи в рамките на консервативните партии, а Малас обръща повече внимание на работещите, хората на труда, дребните собственици.

Но Малас е кандидат на АКЕЛ, лявата политическа сила, а с нея – заради правителството на Христофиас, се свързват настъпилата криза и последвалите тежки условия, наложени от Тройката, орязването на заплати, замразяването на пенсии, новите данъци. Това няма ли да се приеме като противоречие от хората?

До някаква степен сте права, но не бих казал, че е противоречие. Хората в Кипър знаят много добре, че АКЕЛ е партията, която десетилетия защитава интересите на народа и е направила много за заплатите и социалните придобивки. Хората разбират много добре, че тази политика е нещо временно, че тя се налага поради ситуацията, в която се намира Кипър по вина на банките. Защото огромният проблем в страната се създаде от действията на банките и купуването на гръцките облигации, от които след подстригването на гръцкия дълг банките в Кипър загубиха 4.5 млрд. евро. Така, че хората осъзнават, че тези 2 – 3 години ще бъдат години на „затягяне на коланите” по вина не на АКЕЛ, а на банките.

С какво основно ще се атакуват взаимно двамата основни кандидати?

Анастасиадис и ДИСИ ще се опитат да представят Малас като едно и също с правителството на Христофиас и да стоварят върху него негативите от управлението, но това не е истина. Малас не е член на АКЕЛ, в последните парламентарни избори той участва в коалицията на тази партия и други леви сили като независим. В изборите сега той се явява със своя самостоятелна програма. Анастасиадис ще бъде атакуван за неговата неискреност, за това, че едно казва, а друго прави, за промяната на главни негови позиции по време на предизборната кампания. Ще бъдат припомнени и негови позиции в кризисни моменти в миналото, които са били отхвърляни от обществото, както беше през 2004 г. за Плана „Анан”.

Към кой политически спектър клонят повече нагласите на хората в Кипър – може ли да се каже по-ляво или по-консервативно настроени са те?

Има равновесие. Последните няколко кампании показват, че президентските избори в Кипър се решават с много малък процент разлика, преднина, и то на втория тур, което кара партиите да се коалират. Но, ето сега ДИСИ и ДИКО вече се коалираха, те заедно имат над 50% в парламента, но по социологическите проучвания техният кандидат Анастасиадис не може да стигне този процент. Така, че наистина ще бъде оспорвано и интересно да се види как ще се развие кампанията. И това е традиция в Кипър – ситуацията да се променя в последните дни. Особено сега, когато процесите се развиват много динамично, всеки ден, и кандидатите трябва да имат способността да реагират по 24 часа в денонощието. Ако някой смята, че резултатът вече е ясен, поради преднината на Анастасиадис, той прави голяма грешка. Смятам, че до последния момент изборите ще бъдат отворени.

Независимо от резултата на изборите, каква е вашата прогноза за 2013 година в Кипър?

Това е една от трудните години за страната ни, може би най-трудната след 1974-а и турската окупация. Но в същото време смятам, че Кипъ р има възможността да излезе от икономическата криза с една програма и със способността на кипърския народ, който и в миналото е бил в трудно положение, но е показал, че може да преодолява проблемите.

И В СЪРЦЕТО, И В УМА, И В ОЧИТЕ МИ Е БЪЛГАРИЯ

Ако се върнем 25 години назад, какво от обучението в България ви е помогнало да се изградите като специалист?

Трудно ми е да определя най-важното, същественото, защото изкарах почти 10 години в България. Но мога да кажа, че и в сърцето, и в ума, и в очите ми е България. От вашата страна ми остана това, което изгражда човека като цяло. Възпитанието, знанията, опитът, който получих, е това, което ми помага да виждам и да разбирам света, да чувствам и да мисля. Обучението беше на много високо ниво, отношенията с преподавателите бяха много близки, приятелски и това караше студентите да дават повече от себе си. Начинът, по който ни преподаваха, беше такъв, че ти даваха възможността да търсиш повече и да се развиваш. Радвам се, че продължавам да имам много добри тесни връзки с България, както и с българите в Кипър – с посолството, с вашия вестник, с други българи, поддържаме контактите и между нас, кипърските български възпитаници.

Опознахте ли добре България?

Най-вече София и това е естествено, защото там живяхме. Не знам как ще се възприеме това сега, но времето, когато аз учех в България – осолено 1982-87-а, бе от най-хубавите години. Въпреки проблемите и въпросите на демокрацията мога да кажа, че икономическата ситуация, социалното положение и животът на хората беше на по-качествено ниво, отколкото сега, с осигуряването на обучението, здравеопазването, транспорта. Правеше ми впечатление и по-голямата сигурност, което сега вече, за съжаление, не е така. В рамките на нашето обучение имахме много екскурзии из страната, били сме във всички по-големи градове, така, че имахме възможност да обиколим и да се запознаем с цяла България.

Отношението към вас, кипърците, в България е било много хубаво, Кипър пък първи отвори трдовия си пазар за българите, но в ситуацията на криза днес все повече стават оплакванията за расистко отношение към работещите тук българи. Има ли според вас такава промяна в кипърското общество?

Не, няма такава промяна в обществото, отношенията между хората продължават да се много топли. Кипърците не забравят помощта на България през 1974 г. и особено хората, които са учили и работили в България, помнят това. Истината е обаче, че в определени кръгове на крайната десница се развива такова отношение, но не против българите, а общо към чужденците. Такива позиции намират до някаква степен положителна почва поради икономическите и социални проблеми и някои собственици на фирми, предприятия, хотели гледат на чуждестранните работници като на евтина работна сила. Ние работим против дискриминацията, искаме на хората от ЕС да се плаща както на кипърците: за същата работа – същата заплата.

Какво ще пожелаете на читателите на в. „Български новини” и българите в Кипър?

Да се чувстват добре в Кипър, да се радват на нашата страна, да се постараят заедно да развием още повече нашите отношения. Ние ги виждаме като наши братя тук, като хора, с които живеем  и работим заедно. Няма нищо, което да ни разделя, напротив – има много неща, които можем да направим заедно, във взаимна полза. И им желая успех в това, което правят!

 

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.