ПРАЗНУВАМЕ ТРИФОН ЗАРЕЗАН!

Днес Православната църква почита Св. Трифон – лечител, прославил се с чудесата, които правел. Роден е около 225 г. сл. Хр. в семейството на бедни християни в с. Комсада, в малоазийската част на Римската империя. На 17-годишна възраст успял да излекува тежко болната дъщеря на император Гордиан, за което бил богато възнаграден от императорското семейство. Само няколко години по-късно обаче на престола се възкачил наследникът на Гордиан – Деций Траян, който за краткото си управление успял да унищожи много християни заради вярата им. Един от тях бил св. Трифон, който загинал мъченически, след дълги изтезания заради вярата си, но с молитва на уста.

Денят на Св. Трифон се отбелязва първоначално у нас на 14 февруари като Ден на лозаря. През 1968 г. след въвеждането на Григорианския календар от Българската православна църква датите на църковните празници се изместват.

Трифоновден е включен към цикъл от три последователни дни, наречени Трифунци – 1, 2, 3 февруари. На 1 февруари се празнува Трифоновден, на 2 февруари – Сретение Господне, а на 3 февруари – Свети Симеон.

Според българските народни традиции Св. Трифон е покровител на лозарите, винарите, кръчмарите и градинарите. Наречен е Зарезан, защото се празнува в началото на пролетния сезон, когато започва резитбата на лозята и те се благославят за плодородие.

На този ден се извършва ритуално зарязване на лозята. Според традицията стопанката на къщата трябва да стане рано и да опече обреден хляб, украсен с лозово листо. Вари се и кокошка, която се пълни с ориз или булгур, а в бъклица се налива от най-хубавото вино. Всичко се поставя в нова шарена торба и с нея стопанинът се отправя към лозето. На лозето всеки стопанин се обръща към слънчевия изгрев и се прекръства три пъти. После отрязва първите три пръчки и полива мястото с червено вино, светена вода и пепел, които пази от Бъдни вечер. Kато завършат работата си, мъжете устройват шумни веселби.

Лозите се пръскат със светена вода и се благославят за плодородие и берекет. Избира се „Цар на лозята” – обикновено имотен човек, след което се прави обща богата трапеза на самото лозе или у дома.

Следващите два дни – 2 и 3 февруари, наречени във фолклора „трифунци“, се почитат за предпазване от вълци. Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият.

ЧЕСТИТО НА ИМЕНИЦИТЕ – ТРИФОН, ТРИЧКО, ГРОЗДАН, ЛОЗАН

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.