Сретение Господне, зимна Богородица или Петльовден

Един от 12-те велики християнски празници и един от четирите, посветени на Божията майка, се чества 40 дни след Рождество Христово – на 2 февруари. Това е Сретение Господне /”сретение” от славянски означава „среща“/. На него се отбелязва четиридесетият ден от раждането на Иисус Христос и посрещането му от праведния Симеон. Оттук е останал и християнският обичай майката да носи детето на 40-тия му ден в църквата.

Празникът е установен още в ранните векове на християнството, но е започнал да се празнува особено тържествено по времето на византийския император Юстиниан Велики (527-565 г.).

На 40-ия ден от рождението на Иисус Христос, Богородица отишла в Йерусалимския храм с Младенеца, за да бъде той посветен на Бога съгласно Мойсеевия закон. Този закон заповядвал всяко първородно от мъжки пол да бъде посвещавано или представяно на Бога. Това било установено за спомен от избавянето на израелските първородни от смъртта, която поразила всички египетски първородни, от човек до добитък.

По същото време живеел праведен старец на име Симеон. Той очаквал с вяра идването на Месията, защото му било обещано от Светия Дух, че няма да умре, докато не види Христа Господен. По внушение на Светия Дух Симеон влязал в храма, когато донесли Иисус. Той го взел на ръце и в пророческо вдъхновение благочестивият старец изрекъл думи, с които фактически осмислял целия бъдещ живот на Иисус – че учението му ще стане предмет на много спорове и противоречия.

В храма била и пророчица Анна. Тя стояла постоянно в храма и очаквала с твърда вяра идването на Спасителя. Когато видяла Иисус, тя започнала да слави Бога и да говори за Младенеца на всички, които очаквали избавление чрез Месия – Христос. Така праведният Симеон и пророчица Анна, изпълнени със светия Дух, потвърдили, че младенецът е новороденият Месия. За това, че присъствали в храма и познали в Младенеца бъдещия Месия, на  другия ден след този празник се чества паметта на свети Симеон Богоприемец и на пророчица Анна.

По благочестив обичай и днес новородените деца на 40-ия ден от рождението им се занасят в храма за благословение и на майките се чете определена молитва.

В българските традиции Сретение Господне се нарича още Зимна Богородица, или Вълча Богородица заради останали от езичеството вярвания. В народния календар денят е популярен и като Петльовден, празник на мъжката рожба. Според легендата Цар Ирод избивал всички новородени деца, за да намери новия цар. За да спаси своя любим син, Дева Мария белязала дома си и всички съседни порти с кръвта на обезглавен петел.

От тогава на този ден рано сутринта в домовете, където има малко момче, се вари курбан от черен петел. Според традицията, младите булки и бездетните жени правят царевични питки и ги чупят пред иконата на Богородица. На трапезата задължително се слага гозба от варен петел, зелник с булгур и сирене, греяно вино, прясна питка, кравайчета. Жените не докосвали нищо остро – нож, брадва, ножица, куки, не плетели и не работели, за да не се родят децата с белези и да бъдат здрави.

Вярва се, че, ако на този ден дадеш пари – цяла година ще даваш, ако вземеш – цяла година ще вземаш.

ЧЕСТИТО НА ИМЕНИЦИТЕ: Сретен (честен, доволен, радостен, успешен, пълен със сполука),Сретка, Сретко, Радост, Радостина, Радостин, Рада, Радка, Радина, Радой, Радослав, Райна, Райка, Райничка, Радинела, Радомила, Радомир, Весел, Весела, Драгомир. 

 

 

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.