В КИПЪР ВИДЯХ НАЙ-КРАСИВИТЕ ИЗГРЕВИ И ЗАЛЕЗИ

БЪЛГАРСКИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ В КИПЪРСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО ИВАН ИВАНОВ ПРЕД В. „БЪЛГАРСКИ НОВИНИ”:

БРАНИСЛАВА БОБАНАЦ

 Българин работи за Кипърското председателство на Европейския съюз в продължение на 6 месеца. Това е Иван Иванов, 34-годишен наш дипломат. От началото на юли той смени работното си място и от българското Министерство на външните работи премина на длъжност, макар и временна, директно в кипърското Външно министерство –  в „кухнята” на Кипърското председателство. Той бе изпратен да трупа опит „на място” за българското председателство – редът на нашата страна да оглави ЕС ще дойде през 2018 г. Срещаме се по време на последното му дежурство в посолството на България в Никозия, броени дни преди Коледните празници и преди окончателно да си замине за родината. Мандатът на Кипър на върха на Европейския съюз приключва на 31 декември, а с него – и временният мандат на младия дипломат. Кипър предава щафетата на Ирландия, а Иван се връща в България. Мисията в Кипър е първата му по-продължителна задгранична служба, а интервюто, което даде за „Български новини” – първото му интервю като дипломат. Разговаряме за Кипър, за голямата политика, за натрупания опит и за… изгревите и залезите на Ставровуни.

Господин Иванов, представете си на нашите читатели – кой е българският дипломат, видял „отвътре” Кипърското председателство?

На 34 години съм, роден съм през 1978 г. Завършил съм специалност „Международни отношения” в Софийския университет, след което в него направих и магистратура по право на Европейския съюз. Работил съм в Министерството на енергетиката, което после влезе в Министерството на икономиката и енергетиката. От 2008 г. съм в Министерството на външните работи, в отдел „Координация и политики на Европейския съюз”, който е част от дирекция „Европейски съюз”. Занимавах се по-конкретно с координация на секторни политики – като енергетика, околна среда.

А как се оказахте в Кипър? Какво повлия за решението да бъдете изпратен тук?

Имах честта да бъда определен за първото практическо прилагане на двустранния меморандум между България и Кипър за обмен на дипломатически служители. Той беше подписан точно преди една година, през декември 2011 г., при посещението на министъра на външните работи на Кипър д-р Ерато Козаку-Марлкулис в София. И беше естествено първият обмен на служители да бъде именно по време на Кипърското председателство. Решението бе взето през април, а на 1 юли вече бях в Кипър. За мен това е първият ми по-продължителен задграничен мандат като дипломатически служител, макар и непълен. Преди това съм бил в други страни за по 2 – 3 месеца.

И вие работихте като кипърски служител, в кипърското Външно министерство?

Да, работното ми място беше в самото министерство, бяха ми предоставили един кабинет, който делях с колега от Черна гора. Беше интересно с него, защото точно по времето на председателството на Кипър страната му започна преговорите за присъединяване към Европейския съюз. Задачите ми бяха поставяни от директора на дирекцията в министерството.

В какво се състоеше работата ви тук? Какъв е смисълът на изпращане на наши дипломати?

Идеята беше това начинание да е от полза и за двете страни. От една страна, помощ от България за Кипър, който за първи път поема председателството на ЕС, и от друга страна – български дипломат, представител на българската държавна администрация, да придобие практически опит на място как се организира едно такова председателство, каквото на България тепърва предстои – през 2018 г.

Изпълнявах различни задачи, според случая. Едно от постоянните неща, които правех, беше изготвянето на синтезирана информация за ръководството на кипърското Външно министерство по определени важни теми от специализираните медии по европейката тематика на английски език. За председателството е важно да получава и обратна информация, обективен поглед отстрани как се оценява текущата му работа, напредъка по различни европейски политики под негово ръководство.

Помагал съм и на българското посолство, давах дежурства в него. Опитвах се да бъда полезен на всички, доколкото мога.

Какви са впечатленията ви от Кипърското председателство? Какво от неговия опит може да използва страната ни?

Категорично мога да кажа, че председателството беше успешно, въпреки че беше проведено в един от най-трудните периоди в историята на европейската интеграция, на общия европейски проект. Кипър за първи път поема такава важна роля, още повече, че малка страна като него разполага с ограничен административен капацитет за толкова много прояви, които се проведоха както тук, така и в Брюксел. Но той доказа, че значение има не мащабът, а уменията, ангажираността и влагането на цялата енергия в тази отговорна задача.

Това, което ми направи впечатление и мога да оценя високо, е колко важно е да се създадат предпоставки в материално-техническо отношение за провеждането на срещите, разговорите по същество, за да се постигнат добри резултати. Предполагам, че някои хора са мислили, че Кипър като представител на южните страни няма да се напряга много през тези 6 месеца, но реалността беше съвсем друга. Това е, което видях.

Кипър има защо да се гордее с конгресния център „Филоксения”, където бе базирано председателството, но не само сградата е важна. Организацията на всички мероприятия, подготовката, осигуряването на логистиката беше на едно изключително професионално ниво. Аз не съм имал възможност да бъда на всяко едно от тези събития, но всички отзиви от колеги и чуждестранни участници са само суперлативи. Тази изключително добра организация, изключително добър и сериозен подход на екипа позволи да се постигнат и много добри резултати.

Кои от тези резултати можете да откроите?

Сред най-съществените от тях е например приемането на споразумение с Европейския парламент за пакета за единна патентна защита в Европейския съюз. Това досие беше влачено в продължение на повече от 30 години, безрезултатно, и бе финализирано точно сега. За много от хората това може би звучи сухо, но този документ е много важен. Вече има единен европейски патент, което ще спести изключително много средства и време на изобретателите, които патентоват открития, за да получат закрила във всички държави-членки на Съюза. Много важно е и постигнатото споразумение по регламента за трансевропейските енергийни мрежи. И може би най-важното е постигнатото миналата седмица съгласие по т.нар. общ подход за единен надзорен механизъм за банките, кредитните институции. Това се смята за много значима стъпка в изграждането в бъдеще на банков съюз в ЕС. Процесът, който предстои за него, е дълъг, но фактът, че се стигна до съгласие за общия подход, е много важен.

Много сериозна и тежка бе дискусията по бюджета на Европейския съюз  – многогодишната финансова рамка до 2020 г.

Да, приемането на рамкатасе смяташе за най-важната цел пред ЕС през втората половина на тази година и Кипър направи всичко възможно като председател за нея. Но първоначалните позиции на държавите наистина бяха много различни и изглеждаше почти невъзможно тази задача да се финализира толкова бързо.

Какъв ще е ефектът за България от решенията, взети по време на Кипърското председателство?

Всички тези конкретни постижения в различните области, които изброих, са важни за страната ни. Ще добавя още и обсъжданата европейска политика за миграцията и бежанците, в областта „Правосъдие и вътрешни работи”, която също ни засяга. Имаме интерес и към Общата селскостопанска политика, която е в процес на реформи. Тя е едно от най-големите бюджетни пера, като разходи на европейски средства. Затова се изчакваше първо да се постигне споразумението по многогодишната финансова рамка, за да може да се вземат решения за нея. Много важни са и социалните проблеми на Европа, координацията на националните системи за социална сигурност – знам, че това е темата, която вие най-много следите и отразявате във вестника.

Как се сработихте с кипърските си колеги в министерството?

Всички колеги бяха изключително добронамарени, предразполагащи, отзивчиви, така че да ми съдействат във всяко едно отношение да се чувствам добре, комфортно, едва ли не като у дома си. Контактът ми с тях е едно от най-ценните неща по време на престоя ми тук.

А как ви се стори самият Кипър? Остана ли време да се запознаете с острова?

Никога преди това не бях идвал тук, даже на почивка или екскурзия. Така, че имам много нови впечатления. Пристигнах в разгара на лятото и в началото жегата беше най-големият ми проблем, докато се аклиматизирам, но през август вече се адпатирах изцяло. Много ми хареса страната – не случайно я наричат Острова на Афродита. Когато човек иска да опознае една нова страна, време за обикаляне се намира.

Къде бяхте, какви са впечатленията ви?

Мисля, че успях да разгледам повече от основните забележителности в страната. Всички големи градове по крайбрежието. Няколко пъти бях и в планината Тродос, която едва сега, през последния месец е истински раззеленена и изглежда така, както съм свикнал с планините в България. Бях също така в няколко манастира, Махера и Ставровуни ме впечатлиха най-много. В манастира Ставровуни е най-хубавият пейзаж, който съм виждал! Там режимът е най-строгият, в същата степен на строгост като в Света Гора – Атон. Монасите бяха любезни да ми кажат, че мога да пренощувам, ако пожелая, и аз се възползвах от тази покана. Там камбаните бият много рано при изгрев слънце и да видите първите лъчи на слънцето от това възвишение е нещо уникално! Морето, планината – всичко се вижда. Гледката от манастира горе на скалата при изгрев и залез слънце е невероятна!

Извън официалните срещи и служебни контакти, можахте ли да общувате неформално с кипърци и българи?

Не знам гръцки език, за съжаление, щеше да бъде по-добре, ако контактувах на местния език, но тук всички говорят английски и мога да кажа, че през тези 6 месеца имам много нови приятели – и кипърци, и българи. Всички кипърци, с които съм общувал, са били ,  позитивни, приятелски настроени. На много и на най-различни места срещах наши сънародници, дори съседите ми в кооперацията, където живеех, се оказаха българи, много сърдечни хора. Може би тези контакти не ми позволиха да чувствам носталгия по време на престоя ми тук.

А сега какво ви предстои? Следващ мандат?

Заминавам си за България на 30 декември, на 28-ми заедно с черногорския колега организираме парти за колегите си, искаме да съберем колкото се може повече от хората, с които работихме заедно 6 месеца. А след това… Има голяма вероятност за много по-дълъг мандат зад граница скоро, редовен пълен мандат на дипломатическа служба, но нека да стане, тогава ще говорим…

 

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.