Метеора – място на сълзи и молитви за нас, грешните!

„Животът наистина е чудо. А смъртта е все още непотвърден слух“. Взимам тези две изречения от мисли на Емир Кустурица, защото те изразяват моето вътрешно усещане за света в развихрения късен следобед на 5 август, втренчила поглед в бездната, висяща между земята и небето, на Метеора. Магическо място, което нахлува рязко в очите и те зашеметява с гледки.

Винаги съм се чудила коя е тази част от човека, която така отчаяно се стреми и изисква от нас вечност и безсмъртие. Човекът е преходно същество, надарено с проклятието да мечтае. И вероятно това е причината да бъдем все още на тази планета, с този блясък в очите – ние сме преходни същества, но с вечни пориви…Мислех си за всичко това седнала срещу гигантските скали на място където секва дъха ти.

f

Честър Бенингтън от Линкин Парк казва за Метеора, че това е място, което „не прилича на нищо друго от тази планета“ и е изумително прав. Това е едно от най-безумно красивите места, на които съм попадала.

Като затворя очи, виждам висящите манастири в далечината като разпилени съзвездия от различни измерения. Видях част от Гърция за която признавам бях чувала, но присъствието ми там ме изпълни с много нелогичен, драматично невероятен оптимизъм.

Гърция е неземно красива страна.

f

Пътят към Каламбака е път като поезия. Минаваш през леко опиянение на душата, през възторга на очакването, през прелестната смяна на пейзажите, през лекотата на безгрижието, което идва като празник, през ветровете, които профучават нереално, за да стигнеш най-накрая до мястото, където попадаш в утопичния свят на безкрайният душевен празник.

f

Пристигайки, ненадейно в далечината те стряска величествена каменна гора, обляна от небесна светлина. Гигантските скални масиви напомнят метеори, паднали на земята и останали завинаги тук.

Християнските манастири пък, кацнали като орли по върховете на самите скали в столетията след XI век, свързват земното и небесното в едно и така превръщат Метеора в магнетичен център за хиляди аскети, търсещи Бог чрез молитви, пост и въздържание.

f

Погълнат от дела и грижи, човек има неистова нужда да се докосне до необяснимата магия, която го пречиства, защото в прекрасния и гневен свят винаги ще има места, в които от първия миг усещаш, че цялата вселена влиза крадешком в прелестните ти сънища.

Метеора. Произнасяйки тази дума, неволно ти се иска да направиш пауза. Струва ти се, че това е затворено сандъче със скъпоценности и не на всекиго е дадено да го познае.

f

Само след като посетиш тази свята земя, започваш да чувстваш и да осъзнаваш какво представлява. И ако си бил там само веднъж, ти се иска да се върнеш отново…отново…отново…

Разбира се, Метеора не е приказка или райски кът. Това е място на всекидневен труд – физически и духовен, място на сълзи и молитви за нас, грешните.

Всички, които по Божия милост се окажат там, отначало обилно всмукват изобилстващата тук благодат. И никакви грапавини или въпроси от историята не могат да затъмнят това първо впечатление.

f

Утрото на 5 август преобърна живота ми. Глвата ми се замая, попаднах в друг свят…на небето. Представете си тихия, уединен манастир, тишината на храма, където няма нито миряни поставящи свещички, нито дори свещенослужители, само ние и монахът, който ни приема сред благоухаещите мощи на светиите, до които се докосваме без никакви прегради от стъкло или затворени ковчези.

f

…Какъвто и човек да си, дори и най-грешният, ако си стоплян от вярата, ти ще почувстваш, че те обзема неведома сила, че живота ти навлиза в нов период от време.  И тук разбираш, че изненадата е подарък, а всеки подарък послание…и се питаш свел кротко глава, опряна до челото на светец: Само седем ли са чудесата на света? Няма ли още едно? И осъзнаваш, че има. И то не е древен храм, нито оромна статуя пред портите на някой дворец от далечното минало.

Осмото чудо на света е чувство.

Да едно чувство, способно да разтопи и най-леденото сърце, ако е истинско. Святата любов, която живее в храма на сърцето ти и те кара да се чувстваш пълноценен. Тя има своите закони и колкото силен да е разума, не би могъл дори за миг да й се противопостави.

Щастливец е всеки, докоснат от нежната ръка на чувството, изпитал неописуемата радост от срещата си с него. Да обичаш е дарба. Да я носиш в сърцето си е изкуство. Тя запълва празнотите в душата ти, които тъгата и самотата изкопава. Любовта е божия магия. Изпълва те с жажда за живот. Не е ли чудо това?…

f

Когато останеш лице в лице с истината, усещането за единение с Вселената е толкова метафизично, че обикновената реалност трудно може да те притесни по някакъв начин.

Така бях и аз между земята и небето. На една малка точка във Вселената, където за пореден път осъзнах, че живота е неповторим, ценен и красив, но ние знаем да ценим единствено неговия край.

f

Ако един ден мечтите станат реалност, вероятно звездите са се подредили правилно. Но дотогава човек ще стъпва върху величествените върхове като нестинарка, ще изкачва стълбите към загадъчно кацналите манастири с искри в очите, защото тези мигове са един от малкото начини да вдъхнем късче от мечтаната реалност.

f

…бързо приключи това откраднато пътуване във времето, но въпреки това бях щастлива. Толкова щастлива, че загубих броя на километрите и чувството за календарна дата – всичко се сля в един безкраен ден на дух и тяло…

  • Бойка Атанасова, Гърция

 

 

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.