В памет на Емилия Трифонова! Българска поетеса работи при сестрата на Онасис

На 05/02/2018 година си замина от този свят сънародничката ни Емилия Трифонова. В  нейна памет препубликуваме интервюто й дадено за в. Български новини на същата дата 5 години по-рано 05/02/2013 г. 

Екипът на в. Български новини изразява своите съболезнования на близките. Мир и покой на добрата ти душа, Еми!

С Емилия се запознахме и ни бе ми представена, като една динамична поетеса от Плевен. Емилия е член на ЮНЕСКО в Гърция и Испания, пише книги, превежда, работи, пее и е отгледала три деца. В своя пълен с емоции живот остава място и за малко желана самота, в която тя отделя внимание на себе си и на творчеството си. „Последния ми работодател беше сестрата на Онасис“, споделя в интервю за в. „Български новини“ г-жа Трифонова.

Представете се пред нашите читатели…

Казвам се Емилия Трифонова от град Плевен, на петдесет и девет години. Имам три деца, едно внуче, разведена съм. В Гърция дойдох 1998 г, за малко и от тогава съм тук, за малко. За това малко, откакто съм тук се запознах с живота от близо и със себе си също.

Какъв беше животът ви в България?

В България съм завършила Медицински университет, факултет „Сестринско дело”. Работех по професията си. Децата ми бяха завършили средното си образование. Единият ми син следваше екология, малкия беше приет в Гърция педагогика, а дъщеря ми завърши висше образование в Крит. Всичко това стана, след като дойдох в Гърция и заплатата ми позволяваше да им помагам да завършат образованието си. Бяхме длъжници за парното, изплатих го, но то пак се е натрупало и така изплатих 10000лева, за да не ни вземат жилището. Там имах своята среда, бях член на Дружеството на писателите, бях издала първия си поетичен сборник. Работех и като певица с оркестър „Младост“ гр. Славяново, участвахме в различни телевизионни предавания, надсвирвания, фестивали, концерти. Живеехме в собствено жилище, което си построихме след брака, още докато децата бяха малки.

След такъв хубав живот, свой път на развитие, добра работа, как се появи идеята за емиграция в Гърция?

Нито едно от гореспоменатите неща. Сестра ми беше дошла преди мен в Гърция. Синът и беше приет войник с левкемия. Трябваше да отида да я заместя в работата и за да може тя да се прибере, за да гледа племенника ми, но след шест месеца той почина, а тя се прибра в Гърция пеша. Това е нещото, което ме накара да дойда, но и в мен зрееше идеята за емиграция, виждайки, че парите от чужбина са много повече, а аз имах да издържам студенти. И все си мисля, че емигрантството е и бягство от някой, от нещо, някакво недоволство. Аз например бях недоволна от заплащането си. Никой не зачиташе висшето образование. Лошото е, че постепенно свикваш да се радваш на изпратените пари в България и си казваш, че като оправиш и това, като изплатиш онова и ще се върнеш. И не се връщаш никога. Даже когато си в България си мислиш за Гърция. И така идва един момент, когато се чудиш къде си по чужд-в Гърция, или в България.

Как така сестра ви се е прибрала пеша?

Сестра ми с група от шест човека дойдоха в Гърция през Македония пеша. През пътеките, за малко да ги убият, стреляли са по тях, кучета са ги гонели, но все пак те са се добрали до Солун и от там работодателя е изпратил човек да ги прибере. Много искам да разкажа за това, но то вече почти не е важно след всичко друго

Вие като медицинска сестра нямаше ли да се реализирате по-добре в Англия или Германия?

Аз където и да съм, нося себе си навсякъде, своите амбиции, своите виждания, така, че щеше да е едно и също, а и аз дойдох тук, защото имаше сериозна причина. Преди две години зарязах тук работата си, квартирата си, средата си и заминах за Испания. Започнах всичко от начало. Ходих на уроци по испански. Нямах квартира, намерихме по интернет. Нямах работа, познати, но всичко се нареди. Бяхме с дъщеря ми. Учихме в един клас испански език. Много се смяхме, че сме чин до чин,но важното е, че нещо ново се случва. Там веднага се свързах с българското училище, с хора от българската църква, станах приятел на UNESCO, членувах в една славянска организация. Включих се активно в обществения живот на българите там. Участвах в училищните програми, във фестивали на емигрантите и още много други. Ако ме питате защо се върнах, то е, че не можах да забравя морето на Гърция, а и да сме със сестра ми заедно.

Но днес в условията на криза животът е труден, как това ви се отразява? Не съжалявате ли за своя избор?

Навсякъде е трудно, важното е да се намира изход. Аз мога само да съм благодарна за своя избор. Помогнах достатъчно на децата си да са самостоятелни и да не разчитат на друг. Животът ме научи на много неща, например как се оцелява, как да различаваш приятелите от неприятелите, как да обичаш самотата си, как да отглеждаш мечтите си, за да пораснат и още, и още…

Помните ли първият си работодател тук в Гърция?

Посрещна ме сестра ми и започнах работа на нейното място. Гледах един старец и още тримата му синове. Старецът умря в ръцете ми, той е първия. След това работих като апоклистики, лична сестра и в ръцете ми умряха още шест човека. Положих много усилия да издържа, защото едновременно с домакинската работа ме водиха да продаваме обувки на пазара, да чистя и къщи на приятелите им след голямото земетресение и всичко това без заплащане. Всичко това беше само за шест месеца, след това сестра ми си пое задълженията при същия работодател, а аз започнах да работя почасово, заех стаята на покрива на къщата, една голяма тераса и още си живея тук. Винаги съм била на външна работа. Отношението на гърците към мен е такова, каквото си го заслужа. Не се оплаквам. Дори мога да кажа, че сега най-добрите ми приятели са гърци. Последните пет години работих само в една къща нощна смяна, по 12 часа.

Лесно ли научихте гръцки език?

Вече не си спомням как го научих, само знам, че още от рано ми казваха, че добре говоря гръцки. Ползвам речници, вслушвам се в произношението, чета гръцки, но не пиша. Превеждам книги с поезия от гръцки на български. До сега съм превела общо три книги, в момента работя по четвърта. Една от тях излезе от печат. Превеждам на Международните писателски срещи, които организираме от UNESCO, за изкуство, култура и наука, за Гърция, където членувам вече четвърта година. Смешното в началото беше, че когато някой се опита да ме докосне, аз повишавах тон и казвах „Неее“. Последния ми работодател беше сестрата на Онасис, там смешното беше, че имах строга забрана да ям чесън и когато ми се доядеше си вземах свободен ден. Сега, когато никой не ми забранява, изобщо не го обичам и не ям.

Сестрата на Онасис? Разкажете ни за този период от живота си. Казват, че известните хора имат големи претенции…

Сестрата на Онасис се казва Меропи Кониалиду, почина преди 10 месеца на около 100 години и нещо. Много умна и широко скроен човек. Великодушна и много мъдра. Тя не спеше нощем и се къпеше, разхождаше се по терасата, ядеше, сменяше бельо, нощници. Каквото се сетеше, просто, за да мине нощта. За мен това беше трудно, защото е всяка вечер и много ме изморяваше. Говореше ми с часове за брат си, за Мария Калас, за Чърчил, за Евита Перон, с които е имала лични срещи. Говореше 5 езика, четеше вестници и списания, ползваше кремове за лице от 200 евро кутията, спазваше перфектна лична хигиена, често посрещаше гости, винаги се гримираше и слагаше бижутата си. Обслужващия персонал за 48 часа бяхме около 10 човека. С най-добри спомени оставам от нея. Бог да я прости!

За времето, което сте тук сте опознали характера на гърците. Каква е според вас основната разлика между двата народа?

Гърците имат самочувствие. Мъжете им са по отговорни за семейството си. Не биха позволили жените им да работят като емигрантки, първо те ще отидат. Като нация българите са по възпитани, по образовани и по скромни.

Имали ли сте трудности като чужденец в Гърция? Расистки прояви към вас или някакво не добро отношение предвид това, че сте българка?

Трудности имам с документите. Преди беше с издаване на разрешение за пребиваване, сега трудности срещам с документите за пенсия. Чакам дълго, а някои чакат и по три години. Иначе никога не съм имала проблем като чужденка.

Много хора споделят, че в чужбина е по-добре да се пазиш от сънародник…. На какво се дължи това?

Аз съм човек, който се занимава много с обществена дейност, за което съм оплювана, коментирана. Не ми пречи. Давала съм пари, за да дойдат от България жени. Намирала съм им работа и после ги гоня, за да ми върнат парите. Много българи са научени, че си длъжен да им помогнеш и ако не го направиш си лош.

Смятате ли, че сте постигнали целите, заради които сте избрали живота на емигранта?

Моите цели са на живота ми като цяло, независимо от това дали съм емигрант, или не. Никога няма да кажа, че съм ги постигнала, защото самия живот ми е цел.

Как организирате свободното си време?

Аз нямам свободно време. Всяка минута ми е ценна. Аз съзерцавам всичко наоколо и се радвам. Плета, превеждам, ходя на плаж, играем си с котето ми. Пиша стихове. Често участвам в литературни четения организирани от UNESCO. Скоро бях в Албания на Международна писателска среща. Подготвяме с моя приятелка гъркиня, литературен сборник на автори от Русия, Гърция, България на три езика. Посещавам художествени изложби, излизам с приятели.

Това няма да е първа ваша стихосбирка. Коя подред е?

Животът ми удари плесница!
Казват,че Бог ме подлагал на изпитание
и за това зла орисница
ръси пред мен страдание, след страдание.
Казват, че Бог ме обича
и всичко ще е както преди,
клетвени думи да не изричам,
колкото да ме боли и да ме боли.
Казват ми да се боря с усмивка,
а сълзите напират, напират…
Аз съм богоизбрана щастливка,
но точно сега не ми се умира!

Издадох книга на гръцки език: “Запази една сълза за мен”. До сега имам две издадени книги.

Новата ми книга е поезия и проза. Издателството е „Херон прес“-София. В нея има пет разказа, останалото е стихове, около 45.

Бъдещето ви е тук или в България?

Много труден въпрос. Моето бъдеще го решавам от ден за ден. За днес бъдещето ми е в Гърция.

Има ли нещо което таите в себе си и искате да извикате, за да ви чуят хората…

Не тая нищо в мен, но ме боли от раздялата на семействата. За раздялата на майките от децата им. Боли ме от социалното неравенство, от бедността. Боли ме от природните бедствия, боли ме, когато горят гори.

Има ли начин да бъде променено социалното неравенство?

Няма. Вече всичко е набрало скорост и всеки пак ще се спасява по единично.

Вашето послание към нашите читатели…

Бъдете себе си и се радвайте на живота, колкото и тежък да е. Все пак е живот!

Фото. Емилия Трифонова е медицинска сестра и от 14 г. живее и работи в Гърция.

 

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.