Защо сме толкова безразлични?

Иван Петрински

Референдумът от неделя изкара на повърхността едни други обстоятелства,  проблеми и различия, които нямаше как да не направят впечатление. Особено в нашата диаспора в Гърция и Кипър. Докато гласуването в България беше вяло и едва достигна 20%, то не може да се каже същото за нашите имигранти в двете страни. Там интересът клонеше към нула. Ниският интерес в България беше очакван, но направо беше никакъв сред сънародниците ни в чужбина. Все пак нека обърнем внимание на цифрите. В Гърция по неофициални данни живеят към 250 – 300 хиляди българи. Там секция имаше само в Солун и гласувалите бяха 67 човека. В столицата Атина секция нямаше. Кипър е подслонил между 30 и 50 хиляди българи и в секцията в Никозия имаше „цели” 132  гласа. Скромни цифри, но от тях можем да направим няколко извода за социалната активност и сплотеност на нашите сънародници в тези две държави.

Първото е че кипърската ни общност очевидно показва изключителна задружност и усещане за общество, което си е своего рода феномен. Може би заради факта че страната е сравнително отдалечена от континента, малка и островна, но Кипър е дом на една българска общност, която е изключително активна с изострено социално чувство. Бях чувал, че е така и не ми се вярваше много, още повече познавайки поведението на нашите сънародници извън страната, но то е факт. Някакъв феномен добър пример за останалите.

Друга е ситуацията обаче в съседна Гърция. Заради съседството си с България, там битува една от най-големите ни диаспори ивън родината. Както вече казах, там живеят българи, достатъчно, за да населят един голям наш град, като Варна  например. И въпреки че Гърция не е нито най-голямата, нито най-богатата европейска страна, тя продължава да бъде предпочитана за гурбет. Там за съжаление тази задружност, наблюдавана в съседен Кипър я няма. Няма я отдавна, въпреки опитите през годините за сплотяване. Нито местните български медии, дружества, концерти и събирания са успели да създадат единна диаспора, която да реагира като един организъм, било то за радостни събития, по политически въпроси или въобще за защита на интересите си. И това разпиляване се наблюдава особено след влизането ни в ЕС.  Може би имаше един момент, когато можеше това да се случи. До преди пет години активно действащите български дружества и медии успяваха да създадат някакво чувство за единство, дори и с участието на нашият вестник успяхме да организираме най-големият митинг на българи правен извън България – това беше точно преди пет години в Атина. Но така или иначе, единични събития, които не успяха да накарат диаспората да се сплоти.

Фактът е че на въпросният референдум, с който започнахме в Атина нямаше секция. Имаше само четири (!) подадени молби за гласуване, което означава, че дори личният състав на посолството ни не е проявил интерес към събитието. Независимо от факта че посолството е отдалечено от центъра и трудно достъпно от към транспорт, независимо че би ни струвало едни пари и ден-два загубени, липсата на итерес и активност по обществено значими въпроси е очевидна и по тава именно гръцката ни общност коренно се различава от кипърската.

Има една поговорка че българин второ поколение в чужбина няма. Не знам това наше национално поведение ли е, но ако нещата продължават в този дух на безразличие, то ние скоро няма да съществуваме не само като нация у нас си, каквито предвиждания ни чертаят футуролозите. Няма да съществуват и тия ядки на български дух в чужбина, които е имало през годините. А това е абсурд.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.