ИЗГНАНИЦИ КЛЕТИ, ОТЛОМКА НИЩОЖНА ОТ ВИНАГИ ХРАБЪР НАРОД МЪЧЕНИК

Божидар Чеков

Париж 25 януари 2012 година

Почти един век след изтребването и прокуждането на арменския народ от Анадола, Диарбекир, Ерзорум, Цариград и Измир, френският Сенат гласува закон срещу негационизма спрямо арменския Геноцид. Цели шест години бяха необходими на френските законодатели за взимане на това решение. Несъгласия между депутати и сенатори, противоречия в самите политически партии, постоянната заплаха на Турция за бойкот на френски стоки и предприятия, застрашиха и поставиха под съмнение до последния момент приемането на закона. Във Франция живеят около 600 хиляди турци и 500 хиляди арменци. Внушителен брой от представители на двете общности манифестираха шумно пред Сената през цялото време на дебатите. От Анкара, Ердоган сипеше предупреждения и заплахи, ултиматуми и шантажи. Въпреки външния натиск и опасността от икономически последствия, законодателите гласуваха с категорично мнозинство в полза на арменския народ. Това официално признание на дивашките избивания на невинни хора, постави престъплението извършено срещу арменците, на същото ниво с безчинствата по време на Холокоста. За в бъдеще, всеки, който отрича Геноцида извършен в 1915 година, рискува 1 година затвор и глоба от 45 хиляди евра. До късно през ноща, ликуващи групи арменци, размахваха френското знаме и озвучаваха улиците около Сената с Марсилезата. Арменската общност е отличен пример за интеграция. Пръснати по цял Свят арменците са познати като изключително трудолюбиви и честни хора. Отношението им към българите винаги е било приятелско и радушно. Голяма част от техните деди са минали през България и споменът от гостоприемството на българите е гравиран в националната им памет. По-старите познават Пейо Яворов и неговото стихотворение „Арменци”. Младите обаче не знаят, че дълги години след анулирането на Сан Стефанския договор, арменските революционери и българските комитаджии са „братя по оръжие”. Жертвани от Великите сили на олтара на различни имперски интереси, те предприемат съвместно няколко зрелищни акции за да привлекат вниманието на световната общественост. На 15 април 1903 година е взривен френския кораб Гуалдалкивир, хвърлил котва в Солунското пристанище. Само 15 дни по-късно в същия град, български македонци и арменци вдигат във възуха „Отоманската банка”. През 2015 година ще бъде честван един век от изтребването и депортирането на арменците. Френските законодатели вероятно са взели пред вид тази дата, много повече от икономическите последствия от техния вот. Турция е третият по важност търговски партньор на Франция. Стокообменът между двете страни надхвърля 12 милиарда евра. След гласувания на 22 януари закон в Сената, страната „майка” на Хартата за правата на човека, със сигурност ще загуби позиците си около Босфора. Щетите, които Франция евентуално ще понесе, са несравними с отзвука в полза на историческата истина и на справедливостта. В случая с арменския Геноцид, сенаторите гласуваха без да държат сметка за позициите на съответните политически централи. Тяхният вот, диктуван единствено от собствената им съвест, припомня на целия Свят, че човешките стойности стоят по-високо от икономическите интереси.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.