Трябва да живееш в Гърция, за да разбереш наистина какво става

Един разговор на Иван Петрински с една гръцка студентка в България. Обратният поглед, за кризата за приятелите за това как гледаме един на друг

Би ли се придставила на читателите? Как се казваш, от къде си и какво правиш в България?

–      Казвам се Зоица Анди на 23 години, от Солун съм и уча право в Благоевград.

–      От колко време си тук?

–      Трети курс съм и вече четвърта година съм тук.

–      Защо избра България за образованието си?

–      Сигурна бях че ще ме питаш това…

–      Да, интересно е, наистина.

–      В Гърция за да влезеш в университет се изисква да имаш много висока подготовка и ако не спечелиш много високи оценки, няма да имаш шанс. Исках от самото начало да уча право, но не получих добър резултат на изпитите в Гърция. Тогава един мой приятел ми каза че е завършил тук (в Благоевград) и реших да опитам. Още повече, възможността да науча още един език.

–      Българският е доста труден за чужденци. Сигурно не ти е било лесно?

–      Да, много е труден, но опитах и успях да вляза в университета.

–      Е, вече след три години свикна ли? По-добре ли се справяш с езика?

–      Да за да пия кафе и да си говоря с приятелите, но за училище все още ми е много трудно. (смее се). За унивеситета трябва да имаш много добри езикови познания. Трябва да учиш много и да знаеш много думи.

–      И как ти се вижда България? Въобще като държава и хора?

–      Много ми харесва, имам много приятели, много българи. Ние сме голяма смесена компания и е много весело.

–      Все пак някога имала ли си проблем тук с това че си гъркиня? Някакво лошо отношение към теб имало ли е?

–      Първоначално малко, да. Може би защото хората още не ни познаваха, не знаеха какви хора сме и как мислим и как според българите ние възприемаме България. Имаше го тоя момент. Но когато започнахме да се опознаваме, да излизаме заедно, да говорим и обсъждаме се разбра че всъщност нямаме никакви проблеми и ние младите хора и от двете страни мислим еднакво и ни интересуват едни и същи неща и проблеми. Но първоначално наистина имаше малко предпазливост. Аз съм доста млада и не знам преди какви са били отношенията между българи и гърци, но сега са чудесни.

–      Това означава ли че до сега не сме се познавали като народи?

–      Напротив, познавали сме се, но по някакъв друг начин. Сега вече много общуваме и нещата са различни. Мтого хора тук имат неясна представа и тя е само от новините по медиите. Но ноие всъщност сме тук за да учим, да създаваме контакти и приятели и да бъдем едно цяло. Не да се делим на българи и гърци.

–      Мислиш ли че сега българите разбират повече гърците?

–      Мисля че да, поне в средата с която общувам е така.

–      Много ли гърци учат тук?

–      О, много са вече, да! Тук се предлагат много и атрактивни специалности – педагогика, икономика, логопедия, кинезитерапия. По-малко сме тези, дето учим право, може би защото е доста трудно.

–      На другите харесва ли им тук?

–      Много! Особено на момчетата. Тук живеем по същия начин, защото сме народи с близък манталитет. Не е като в Англия – прибираш се в 10 часа и това е. А и градът е много млад и има много студенти.

–      Искам да те попитам за българската диплома. Ще имаш ли проблем с легализирането и, когато се прибереш в Гърция? Чула ли си за такъв проблем?

–      Сега не. Преди време обаче имаше такъв проблем. Преди влизането на България в ЕС се изискваше легализация, сега обаче, доколкото знам това важи само за хората завършили медицина. Те трябва да положат допълнителни изпити в Гърция. За останалите като нас, това не важи. Поне такава ми е информацията.

–      Добре де, все пак, като завършиш, какво ще работиш и къде? Имаш ли визия за бъдещата си кариера?

–      Имам още две години и има време да реша. Но се ориентирам към адвокатската професия. Мисля че ще се върна в Солун.

–      Ще имаш доста предимства, познавайки и двете страни и двата езика с това образование..

–      Така погледнато да. Вече страшно много гърци правят бизнес в Българи, както и обратното. Това ще ми отвори много възможности.

–      Няма как да не те попитам за кризата в Гърция. Как я усещаш там? Тук тази тема много се дискутира и почти всеки втори вече се изживява като специалист. Ти лично, как ги усещаш нещата?

–      Има много толяма промяна в Гърция. И като работа и като доходи, но най-вече в мисленето на хората. Просто не са вече като преди. Доскоро моите сънародници мислеха как да си купят нова къща, нова кола, дрехи, почивки. Сега вече това не стои на дневен ред и всичко се обмисля предварително. Хората са се променили. Изчезна безгрижието. Въпреки това, обаче медиите рисуват една доста по-лоша картина. Наистина, ако излезеш в центъра на Солун, ще видиш колко много магазини и заведения са затворили, но хората продължават да се борят. Вече са доста по-придирчиви и обръщат внимание на по-стойностните неща. И приоритетите са различни – първо се гледа семейството и нуждите му, а чак тогава новите дрехи, заведенията и т.н.

–      В Солун имате семеен бизнес и ти помагаш, когато си си у дома. Той пострада ли от кризата?

–      Всеки пострада. От най-голямата, до най-малката фирма бяха засегнати. Майка ми има салон за красота и аз наистина и помагам като съм си в къщи и разбира се че усетихме кризата. Както вече казах хората промениха приоритетите си. Ние запазваме бизнеса си защото не се занимаваме с търговия, която беше най-засегнатият сектор, ами предлагаме нещо реално на хората – това е занаят. Цялото семейство помага и не се налага да плащаме на външни работници и това ни съхрани. Така зависиш само от себе си и собствените си усилия.

–      Как мислиш, българите в България знаят ли какво наистина се случва в Гърция?

–      Тук хората знаят това, което им поднасят медиите, но според мен не знаят наистина какво се случва. Общувам с много хора и оставам с впечатлението че представата им е формирана от това, което им се поднася като информация. Трябва да живееш в Гърция за да разбереш наистина какво става. Тази представа създавана от международните медии не е много реална.

–      Това не те ли дразни понякога?

–      Понякога да, но хората не са виновни, те това чуват, това знаят. Като нямат личните наблюдения се осланят на представат, която им е създадена.

–      Предполагам и в Гърция по сащия начин не са много наясно с нашата страна. Питат ли те като се прибереш?

–      Всички много ме разпитват и на всички разказвам колко е хубаво тук. И доста приятели българи са ми идвали на гости в Солун и съм ги запознавала с местната ни компания и сме прекарвали чудесно! Страхотно е, че двата народа се опознаваме и сближаваме все повече. Живеем в 21- ви век и няма място за предразсъдъци.

–      И един последен въпрос. Къде би отишла да живееш, изключвам България и Гърция?

–      Австралия! Там е страхотно и като природа и като възможности. Там бих отишла. Иначе ако става въпрос за Европа, бих си останала в Гърция.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.