Цецка Цачева пред „Български новини”: България е там, където сте вие българи, защото носите Родината в сърцето си!

Дошло е време да загърбим конфронтацията и противоречията, да не издигаме нови прегради и да не чертаем разделителни линии помежду си, заяви пред „Български новини” г-жа Цачева

  • Г-жо Цачева как и къде виждате мястото на президента в контакта му с българите в чужбина. Как ще комуникирате с тях и бихте ли ги приобщили под някаква форма в произвеждането на политиките и във вземането на решения?

– Президентът трябва да олицетворява единството на нацията. Това означава, че усилията му следва да бъдат насочени както към нашите сънародници, които живеят в пределите на държавата, така и по отношение на тези, които живеят извън България. Гаранция за това са равните права и възможности, които те имат спрямо българската държава като български граждани.

  • Смятате ли, че политиката на България към българите зад граница трябва да бъде поставена на нова плоскост, където тези българи да бъдат активен фактор, тъй като опитите на много от българските медии в чужбина за контакт с политически партии и държавни институции като например Агенцията за българи в чужбина, която категорично е неработеща институция, за осъществяване на мост „българи в чужбина-държава“, се игнорират. Президентската институция как може да убеди управляващите да включат в дневния си ред и българите в чужбина, в предвид, че президентът няма реална власт и администрация?

– Не бих се съгласила изцяло с твърденията Ви, че държавните институции в България не провеждат политики, не са мост между нашите сънародници, които живеят зад граница. Само да припомня, като председател на 43-тото Народно събрание и с моя глас бе създадена нова постоянно действаща комисия в българския парламент за политиките за българите в чужбина. Аз съм насърчавала през тези 2 години по-тесните контакти между народни представители от парламента и наши сънародници, които живеят в различни точки от света. С предимство вниманието ни е насочено там, където има големи групи българи – Западните покрайнини, Македония, Украйна, Молдова, Албания и на други места. Разбира се трябва да продължат усилията ни за активно включване в обществения живот и на наши сънародници, които са се възползвали от европейските ценности за свободно придвижване на хора, на стоки, избрали са временно или постоянно да живеят в други европейски държави. Те са български граждани и отговорността на президента на републиката е такава към тях, каквато е към всеки друг български гражданин.

  • Факт е, че българите зад граница са един от основните икономически стълбове на държавата, както и че голям процент от хората в активна възраст живеят и работят в чужбина. Бихте ли инициирали и подкрепили създаване на истински работеща институция от техни представители, която да отстоява интересите и правата им, защото дори и никой да не го казва на глас, всички знаем, че там някъде има една много по-силна България, която бих сравнила с атомна бомба готова да взриви българската политика?

-Твърде крайни и силни са подобни оценки, макар и схващани като метафора. Да, ние сме благодарни на нашите сънародници, които подпомагат свои близки тук в родината, но нека не забравяме, че останалите, които работят и се трудят тук, със своите осигуровки правят възможни плащанията на пенсии, социални помощи и други социални придобивки, които се ползват и от близките и родствениците на сънародниците ни зад граница. Аз съм и юрист. Българската Конституция гарантира права на всяка една отделна личност. Ние не признаваме колективни права. В този смисъл пак повтарям, обемът на правата на българските граждани, независимо къде живеят трябва да бъде един и същ, какъвто той е.

  • Каква е позицията Ви по въпроса за гласуване зад граница. Кой е печелившият вариант според Вас – ограничение и контрол или либерализиране на правилата? Вие бихте ли поели ангажимент, в рамките на ваш мандат, да бъде прието гласуване по интернет за следващи избори?

-Преди всичко максимално достъпен начин за упражняване на правото на глас безспорно е дистанционното електронно гласуване. Аз съм подкрепила с моя подпис и съм участвала в подписката, която бе инициирана от ГЕРБ по време на 42-то Народно събрание за такъв вид гласуване. Участвала съм в референдума, който се проведе по инициатива на президента Плевнелиев. След това във взимане на решението на българския парламент, че този референдум следва да бъде зачетен. И не на последно място, това вече е факт, в приетите изменения на Изборния кодекс. Аз наистина считам, че тогава, когато технически това е възможно, желателно е това да стане в най-кратки срокове – така, както е в други държави. Подробно съм запозната с опита на Естония. Това ще създаде едно безспорно предимство за нашите всеки по най-удобния начин да упражни правото си на глас, но при гарантиране тайната на вота – нещо, което е много важно за честните и справедливи резултати на изборите.

  • След предсрочните парламентарни избори ’2014, в които победи ПП ГЕРБ, която вие представлявате, партията даде заявка, че ще работи за равни избирателни права на българите зад граница и бе внесeн законопроект за МИР „Чужбина“. За съжаление обаче този проект не се осъществи, което предизвика гнева на българската диаспора. В този ред на мисли Вие с какъв аргумент ще убедите сега българите в чужбина да отидат до урните и да гласуват за вас?

-Преди ГЕРБ да поеме управлението в 43-то Народно събрание, още когато бяхме опозиция в 42-то Народно събрание, аз съм била инициатор на изменение на Изборния кодекс, който предвиждаше смесена избирателна система и въвеждане на изборен район „Чужбина“. В контакт съм с не един и двама наши сънародници, които живеят зад граница и които активно отстояват тази позиция. За съжаление всички знаем, че 43-тият парламент на България е от 8 парламентарни групи. От 240 народни представители ГЕРБ разполага с 84. В тази конфигурация на политическите сили не успяхме да удържим тази наша идея. Аз съм оптимист и вярвам, че в течение на времето, при развитие на законодателството, е възможно да се мисли в такава посока.

  • Кои са първите три неща , които бихте направили на “ Дондуков “ 2 за българите в чужбина?

-Началото на новия президентски мандат се отнася някъде към януари месец 2017 година. Предизвикателствата в дневния динамичен свят са такива, че е рано от сега да се каже какви ще бъдат във вътрешно политически и външно политически план приоритетите на президента. Във всички случаи обаче няма да деля българските граждани на такива, които живеят в страната и извън нея, поради което не приемам да набелязвам приоритети само за гражданите зад граница. Приоритетите ще бъдат такива, каквито ги изисква моментът. Надявам се да има стабилност, сигурност в държавата, да няма заплаха за националната сигурност. Само тогава е необходимо да се свиква КСНС.

  • По какъв начин Вие считате, че можете да влияете на решенията на премиера, ако станете президент, по отношение на външната политика на България за бежанския проблем и по отношение Македония и Сърбия?

-Президентът на републиката контактува с конституционно формираните държавни институции, съответно законодателната власт в лицето на парламента, изпълнителната власт в лицето на правителството и съдебните органи. Ще насърчавам, че подкрепям активна балансирана външна политика, отстояваща националния интерес. Всяко действие на българското правителство, на българския премиер, така както в момента се отстояват интересите на България и по отношение на бежанската криза, и по отношение на редица икономически въпроси, свързани с енергийната диверсификация, транспортната ни свързаност, чуването на силния глас на България сред европейските ни партньори и НАТО. Да, такава политика ще насърчавам. Ако се предлагат политики, които не срещат одобрението на широк кръг от българските граждани, президентът може да бъде коректив. Аз във всички случаи ще защитя интересите на гражданите и такава ще бъде моята позиция спрямо правителството.

Що се отнася до политиката на дипломацията ни спрямо Македония, българският народ и българската държава винаги е хранила топли чувства към народа на Македония. Да, ние се обявяваме за европейското бъдеще на Македония, но при спазване на критериите и оценка на постиженията в изпълнение на тези критерии. Надявам се новото македонско правителство след изборите през декември да продължи работата и да стигнем до подписване на договора за добросъседство . Езикът на омразата трябва да бъде преодолян. Трябва да се изпълняват и препоръките в годишните доклади за напредъка на европейските институции, в посока, че е необходима смесена комисия от български и македонски историци за написване на учебниците по история, така че те да не накърняват националното ни самочувствие и да отпадне усещането за некоректност при интерпретиране на исторически факти.

По отношение на Сърбия, както и спрямо всички други балкански държави, България категорично подкрепя европейската й ориентация. Наскоро приключи едногодишното председателство на парламентарната асамблея на процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа. Като председател на българския парламент председателствах този форум. Това, което по моя инициатива бе постигнато, е да се направят по-видими проблемите на цяла Югоизточна Европа и да се подкрепи европейската перспектива на всички държави от нашия регион. Това стана възможно чрез съвместно заседание на външната комисия на ЕС под ръководството на г-н Брок и участието на водената от мен парламентарна асамблея. Там още веднъж бяха препотвърдени намеренията, желанието, усилията, които полага и Сърбия, и Македония и други балкански държави, като Черна гора, но при ясното съзнание, че трябва да бъдат изпълнени условията, критериите за членство в ЕС. Спрямо Сърбия в двустранните ни отношения придвижване напред ще бъде гарантиране на правата на българите от Западните покрайнини. Има добри примери в последно време. За първи път от много години насам се преиздадоха на български език учебници, моето създава възможност на децата на нашите сънародници да се образоват на майчиния си език.

  • Как ще коментирате отлагането на членството ни в Шенген с мотиви като проблеми с корупция и правосъдна система. Нашите партньори смятат, че не можем да пазим европейска граница…

-Още по време на 41-то Народно събрание, което председателствах, европейските институции се произнесоха. Европейският парламент прие нарочен акт в тази посока, че България е изпълнила критериите за членство в Шенген. Политически са причините. Някои от държавите-членки обвързаха това членство с продължаващия все още спрямо България и Румъния Механизъм за сътрудничество и оценка. Факт е, че продължава наблюдението по отношение на две теми – правосъдие и вътрешен ред и сигурност. Направено е много от тогава до момента. Убедена съм, че членството ни в Шенген е въпрос на време и предстои, тъй като и в редовния мониторинг, който се осъществява по повод на този механизъм се отчита напредъка на България в тази посока. Предстои ни да приемем нарочен нов антикорупционен закон и към момента вече е гласуван изцяло новият Закон за обществените поръчки. Правителството работи в добри формати, предотвратяват се контрабандни корупционни практики в сивата икономика. Това води до събирането на повече средства в държавата. Над 3 милиарда и 700 милиона са средствата в резултат на тези усилия на правителството.

Краткият ми отговор – политически са решенията, но България е готова за Шенген и още нещо – категорично ние се държим дефакто като шенгенска държава, охранявайки външната граница на Европа. Визирам българо-турската граница.

  • Какво ще се опитате да промените, за да бъде по-качествен живота и да не се бяга от България?

-Искам да видя българската нация образована и просперираща, която живее в стабилна и сигурна държава. Трябва да продължи евроатлантическата ни ориентация, европейските ценности… Да имаме възможност да се възползваме от европейската солидарност, в това число и от средствата по различни европейски фондове и програми. Разбира се във вътрешен план трябва да продължим с финансовата стабилност на държавата, да поддържаме нисък дефицит на бюджета, да се провеждат политики, които стимулират предприемчивите българи за разкриване на производства, на работни места, да има добри условия за привличане на чуждестранни инвестиции. Разбира се справедливостта е изключително важна. Трябва да има независим, работещ, справедлив български съд, който в бърз порядък да решава търговски спорове тогава, когато се налози това.

  • Как виждате ролята на президента като стожер на патриотизма? Политическите послания на всички политици са за обединение на България, а всъщност непрекъснато се чертаят разделителни линии относно „Българите в България” и „Българите в чужбина”. Каква е вашата алтернатива за обединение?

-Моя е фразата в тази кампания, че е дошло време да загърбим конфронтацията и противоречията, да не издигаме нови прегради и да не чертаем разделителни линии помежду си. Аз съм убедена, че с такт, с дипломация, с търпение, политиците, макар и различни с оглед на това на чии политически сили са представители, могат да се обединят в името на България, защото аз съм убедена, че всички български граждани, без значение от техния етнически произход, от вероизповедание, от образование, без значение дали живеят в границата на държавата или извън нея, в по-малки или в по-големи населени места, по свой начин обичат родината и искат да я видят като едно добро място за живеене.

  • И за финал вашето послание за българите в чужбина…

-Където сте Вие, скъпи сънародници, там е България, защото Вие носите родината в сърцето си!

*Интервюто е публикувано в печатния брой на вестника от 29/10/2016 година

6-7

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.