Калфин пред „БН“: Основен приоритет на президента трябва да е темата, свързана с българите в чужбина

Създаване на многомандатен избирателен район в чужбина, електронно гласуване и по-лесно прехвърляне на пенсионни – здравни осигуровки са част от прийоритетите ми

–      Как виждате президента в ролята му на държавник, контактуващ с българите в чужбина в определяне на политиката спрямо тях?

–      Президентът е олицетворение на единството на нацията. Независимо дали българите живеят в родината си или в чужбина, те трябва да имат усещане за единение и държавният глава е този, който създава това чувство. За мен основен приоритет в работата на президента трябва да е темата, свързана с работата му с българите в чужбина.

–      Смятате ли, че досегашната практика с българите зад граница трябва да бъде променена, за да станат те активен фактор? Как президентската институция може да убеди управляващите да включат в дневния си ред българите в чужбина?

–      Да, политиката спрямо нашите сънародници, живеещи зад граница, трябва да бъде значително променена в няколко направления. Едното е свързано с образованието, заплатите и осигуровките на учителите, признаването на българския език за матуритетен, осигуряването на възможност за безпроблемно прехвърляне на учащи от друга страна у нас. Второ, да се уреди по-лесното прехвърляне на пенсионни и здравни осигуровки, когато наши граждани решат да се върнат в България. Третото важно направление е по отношение на активното участие и привличането на българите, живеещи в чужбина в нашия политически живот. Това може да стане като им се осигури възможност за облекчено електронно гласуване чрез създаване на многомандатен избирателен район. Президентската институция има редица възможности да поставя, формулира и експонира важни за хората въпроси, както и да търси обединения за тяхното решение. Така че без да се поставят преки задачи на институциите, темата може да бъде поставена и да се задвижи по-смислена и ефективна политика спрямо сънародниците ни зад граница.

–      Факт е, че българите в чужбина са сред основните стълбове на държавата, вие бихте ли инициирал създаването на активно работеща институция от техни представители, които да отстояват интересите им?

–      При всички случаи би трябвало да се търси по-ефективно представяне на интересите на нашите зад граница. Дали това трябва да стане чрез създаване на отделна институция или чрез техни представители, събрани в някакъв съвет, е техническо решение. По-важно е да се намери начин за създаване на тяхно представителство и неговата изборност. Тук стигаме отново до темата за създаването на многомандатен избирателен район в чужбина. Броят на българите, които живеят в чужбина, в действителност  се увеличава. Това, че всяка година от тук излизат по 35 000 – 40 000 граждани е голям проблем за държавата ни.

–      Каква е позицията ви за гласуването на българите зад граница и бихте ли поел ангажимент в рамките на вашия мандат да бъде прието решение за електронен вот?

–      Смятам, че гласуването трябва да бъде максимално облекчено както в страната, така и в чужбина. Абсурдни са ограниченията на изборните секции и всички спорове за това. За българите не е удобно да пътуват огромни разстояния на някои места, за да стигнат до урните. Ето защо смятам, че е от ключово значение да бъде прието гласуването чрез интернет.

–      Проектът за създаване на избирателен район, така че българските граждани зад граница да имат своя листа с кандидати, бе зачертан, което предизвика гнева им. Бихте ли реанимирал тази възможност, ако бъдете избран за президент?

–      Да, аз мисля, че многомандатен избирателен район в чужбина с квоти за българи от различни райони, е решим проблем.

–      Кои са първите две неща, които бихте направил на „Дондуков“2 за българите в чужбина?

–      Бих създал съвет с техни участници, за да обсъдим политиките, по които президентската институция ще работи за българите в чужбина. Този съвет може да заседава и присъствено, но и дистанционно, електронно. Второто нещо, което бих направил, е да поставя ускорено за решение въпросите , свързани с образованието, осигуровките и възможностите за прехвърлянето им.

–      По какъв начин смятате, че можете да влияете на решенията на премиера по отношение на външната политика и по-конкретно за Македония и Сърбия? България е разпъната, поради бежанският натиск, какво трябва да се направи?

–      Президентът има преки правомощия по отношение на външната политика. Той представлява държавата и няма нужда да се търсят сложни пътища. Разбира се, със сътрудничеството на външното министерство, България трябва да се върне обратно в регионалната политика. Когато търсим общи позиции в региона на Югоизточна Европа и Черноморският басейн, то всички наши страни ще са по-силни. Така че аз бих поставил като прийоритет на президентската институция много активната регионална политика. По отношение на бежанския натиск, решението е европейско и външнополитическо. Европа има капацитет и не може да си позволи да поеме повече бежанци извън него. Затова трябва да се премине към прийотизиране на мигрантите. Тези, които не идват от зони на военен конфликт, няма как да бъдат приемани и трябва да бъдат репатрирани. Бих поставил този въпрос и пред НАТО, защото охраната на европейските граници е въпрос на национална сигурност. Алиансът трябва да се включи в охраната на морските граници и да контролира бежанските влизания в Гърция. Крайното решение би могло да дойде, когато се успокои обстановката в държавите, от които бягат. Ние би трябвало да потърсим солидарността и на страни като САЩ, арабските държави и т.н.

–      Какви са вашите възгледи – външната ни политика към Русия ли трябва да е насочена, към ЕС или към НАТО? Как може да се поддържа баланс?

–      Не трябва да има противопоставяне във външната политика. България е член на ЕС и на НАТО и трябва да положи всички усилия да остане в тези организации. И да е активна там, тъй като има очаквания за големи промени в ЕС в най-скоро време, поради което страната ни трябва да внимава да не изпадне в периферията. Членството ни в тези организации обаче не предполага конфликти с Русия. Много европейски страни поддържат чудесни отношения с Москва. Не разбирам и не приемам острото заяждане на г-н Росен Плевнелиев с Руската страна. Тя е наш стратегически партньор, трябва да си върне напълно този статут. Особено в рамките на Черноморския басейн е нужно да търсим активно сътрудничество и да изпълним отношенията ни с реално съдържание.

–      Твърди се, че решението на проблема ни с демографията, е икономическо. Вие какво ще се опитате да промените, за да се подобри качеството на живота и българите, за да не бягат от държавата си?

–      Ниските доходи в България са функция на модела на икономиката, който се изгражда в страната. Един, но не единствен инструмент да се задържат българските граждани, е да им се гарантират добри доходи от труд, за да не търсят това в чужди страни. Това означава държавата да подпомага промяната на икономическия модел като се търси много повече добавена стойност и производство на продукти, които създават работни места. В противен случай България ще внася готови продукти, включително храни, месо, мляко и др. , с което на практика плаща заплати, но в други страни. Нерядко българи работят навън, но получават месечни възнаграждения, които пак са платени от българската държава, вместо директно да подпомагат нашата икономика. Това трябва да се ограничи.

–      Посланията на всички политици са за обединение, но практически те непрекъснато чертаят разделителни линии между българите в родината и онези, които са навън. Каква е алтернативата, която предлагате за обединение? Какво значи президентът да е обединител на нацията?

–      За съжаление, повечето хора в България са податливи на разделения от всякакъв характер. Включително се получи разцепление и относно нашата кандидатура за председател на ООН. Това е абсурдно. Трябва да се огледаме внимателно и да видим, че в периметър от Близкия Изток до Балканите конфликтите са предизвикани заради религиозни и етнически противопоставяния. Ето защо разделителните линии, особено на религиозна и етническа основа, са недопустими. Ние сме по-силни, когато сме обединени като нация, независимо кой български гражданин къде живее. Много примери могат да се посочат за това, че някои българи, които живеят в чужбина, понякога са по-добри патриоти. Немалко са българите, които приемат патриотизма като лозунг. Президентът може да е обединител на нацията като изтрива възникнали разделителни линии и създава възможности хората да се чувстват равноправни граждани, свързани в еднаква степен с историята и културата.  Да помага българите да се чувстват като хора, които се влизат в глобализацията, но знаят къде са корените им.

–      Хората се интересуват от по-прагматични въпроси като този с отпадането на визите за САЩ. Според управляващите това щяло да стане лесно, когато ни приемат в Шенгенското пространство. Какви са вашите прогнози?

–      Отпадането на визите както за САЩ, така и за Канада, е въпрос, който не може да бъде обвързан с други теми. И Канада и САЩ дължат не на България , а на Европейския съюз отпадането на визите за страните на Стария континент. Тук нито Трансатлантическото споразумение, нито Шенген, нито някакви други обстоятелства могат да бъдат намесвани. Така че, ако българската дипломация си свърши работата, то визите за САЩ и Канада могат да паднат без да се обвързваме с допълнителни договорености или да чакаме още условия.

–      Как ще коментирате като бивш външен министър отлагането на членството в Шенген и то с мотиви, че имаме проблеми с корупцията и правосъдната система?

–      Преди случаят с България и Румъния, членството в Шенген се приемаше като технически процес. Ако спазваш правилата, изградил си необходимите съоръжения и структури, няма проблем страната ти да  влезе в Шенген. При нас стана политически въпрос, дори започна да се обвързва с механизми за правосъдие и вътрешни работи. Борбата с корупцията у нас не е достатъчно ефективна и затова една от моите инициативи е да се отвори темата, свързана с конституционният ред. Не е редно да променяме съдебната система и всеки път да опираме до това, че е нужно ВНС. България трябва да стои зад позицията, че Шенген е технически проблем, да не се обвързва с политически въпроси и да си даваме сметка, че ако България бе днес в Шенген, то интересът на бежанците към страната ни щеше да е в пъти по-голям.

–      Как ще коментирате решението да няма лимит на изборните секции само за страните от ЕС, не е ли дискриминация към българите в Турция?

–      Дискриминация е към българите от целия свят. Затова вместо лимит на секциите, би трябвало да се даде възможност за електронно гласуване. Тези, които се страхуват, че българите от Турция решават съдбините на страната ни, нека да погледнат процентните резултати от вот в южната ни съседка. Да, там се гласува масово, но ефектът на това рефлектира само върху избора на двама – трима депутати по време на парламентарно гласоподаване. Аз не съм притеснен от гласуването на българите в чужбина, но бих насърчил електронният вот и се надявам тогава българите по целия свят да са по активни. В Турция при това положение вероятно активността ще спадне.

–      Казвате, че имаме история и култура, които трябва да са в основата на нашето национално самочувствие. България разполага с имоти в чужбина, които биха могли да се превърнат в културни центрове и съответна визитна картичка на страната. Бихте ли поел ангажимент в рамките на мандата да инициирате този проект за национално самочувствие в чужбина, където хората да се запознават с България?

–      България има културни центрове в редица страни. Практиката показва, че тези центрове, когато се управляват добре, се превръщат в средища за интелигенцията в определени държави. Смятам, че разкриването на такива центрове и изпълването им със съдържание е от първостепенна важност. Да не забравяме, че в България самодейността е изключително добре развита. Има много читалища, запазен е фолклорът ни, държавата трябва да се погрижи и занапред да има развитие на самодейността по места. Няма никакъв смисъл да държим затворени имоти, които не се ползват.

–      Голям процент от народа смята, че президентската институция е ненужна и безпредметна. Достатъчни ли са конституционните правомощия на държавния глава, за да реши проблемите на страната?

–      И по време на кампанията се натъкнах на такова мислене. В голяма степен то се дължи на това, което г-н Плевнелиев показа като разбиране за институцията в своя мандат. Тя бе значително обезличена и сведена до церемониалните функции на президента. Това не е добре. Институцията на държавния глава би могла да е много важен фактор за развитието на страната и за защитата на интересите на гражданите, стига да се занимава с въпросите, които ги интересуват. Сегашните правомощия са достатъчни за по-активна и видима президентска институция, която е по-ангажирана с проблемите на България. Промени в конституционните правомощия могат да се мислят едва в бъдеще и то, за да се създаде повече баланс между отделните ведомства. За да не случва това, което наблюдаваме сега – министър – председателят да доминира всички власти в страната. Това не е нито в негов интерес, нито е добро за страната.

–      С какво биха ви запомнили българите, ако сега ви изберат за президент?

–      От 20 години се занимавам с политика. Това означава, че винаги съм работил с мандати. От първия ден, в който бъда избран зная, че мандатът ще свърши. Понякога дори свършва по-рано, отколкото очакваш. Бих започнал да изпълнявам прийоритетите си още от първия ден на встъпване в длъжност, за да може да постигнем резултат и когато си тръгна от президентството да дам отчет за свършената работа. Дали ще е нов проект за Конституция, нова стратегия за работа с българите в чужбина или нова демографска политика, са все теми, по които смятам да работя и съм сигурен, че ще има ефект от тази дейност.

–      Какво е вашето послание към българите в чужбина, защо да отидат до урните и да пуснат своят глас за вас?

–      Призовавам всички българи – у нас и в чужбина да гласуват активно както за президент и вицепрезидент, така и за референдума. Нека ние да избираме управленците си и това, което да се случва в страната. А не да оставяме съдбините ни да решават корпоративни, купени и зависими гласове. Затова призивът ми е за масово участие във вота, за избор, който не е политически подчинен, а почиващ на капацитета и достойнството на кандидата. Това ще вдигне доверието в президентската институция на всички българи – у нас и в чужбина.

Интервю на Бойка Атанасова

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.