Да бъдеш селянин е вече привилегия!

Всеки човек има нужда от духовен живот, показател за високото достойнство на човешката му личност, надарен със свобода и възможност за самоопределяне.

Докато света обаче преживява финансова и икономическа криза, човечеството се гърчи в неосъзната тежка духовна такава, изразяваща се в сриване на ценности, а духовната криза на един народ започва от бездушието и липсата на качества. Всяко едно добро намерение, попаднало в ръцете на неосъзнат човек, се превръща в отрова.

Кризите са катаклизъм, разпад, изпитание. Те са междинното ниво на прехода от стар към нов ред и мост между отделните етапи от живота.

„Безтегловност” е състоянието, което владее хората в такъв етап. Не знаеш кой си, нито къде отиваш. Животът ти се изплъзва. В продължение на години си вярвал, че си някой конкретно, след което изведнъж кризата унищожава качеството ти на живот. Започваш да се задушаваш от липсата на духовен оргазъм, който за теб се е превърнал в навик и начин на живот. А навиците трудно умират. Как да се превърнеш в комерсиална фалшива личност, която обществото ти налага да бъдеш?! А истината е, че никой не иска да е сам. Всеки иска да принадлежи към някаква тълпа- религиозна, политическа, ротарианска. Това е желанието за подръжка на духовния ти потенциал, а оставен без поддръжка, той не може да устои и се срива. В момента, когато човек го осъзнае започва да чувства една странна лудост.

В този ред на мисли налегнали ме в ранна сутрин установих, че най-доброто лекарство да се съхраниш в днешно време от фалшивия блясък на джунглата е да живееш на село.

Даааа, установих, че да си селянин вече е привилегия, която струва скъпо.

Да имаш къщичка в някое зелено и спокойно местенце, да гледаш как децата ти тичат из двора, да ги храниш с истински плодове и зеленчуци, да се събуждаш не от градския трафик, а от песента на птиците, е мечта. Да си близо до земята и природата, да се храниш и живееш здравословно, е привилегия.

Едно време селският живот се свързваше само с работа. Да “блъскаш” с мотиката на село беше за балъците. И да си гражданин беше привилегия. Спомням си как играехме на криеница из двора, лягахме в тревата, беряхме череши…И лалетата…колко много лалета имаше…и момини сълзи…

Сега обаче има ли вярна посока? Има ли изобщо такова понятие? Всеки сам избира. За някои вярната посока е да имат, за други – да бъдат… Това е според Фром (немски психолог от еврейски произход), дилемата на човешкия избор. Екзистенциалните въпроси винаги са сред най-трудните. Фром говори за “нова реалност” – нови общества, състоящи се от нови хора. Подобно на въображаемия остров Утопия на Томас Мор, като място със съвършената социална, правна и политическа система и Идеалната държава на Платон. (Увлякох се)

Може би отговорите ще дойдат, когато преходът (кризата) свърши, а до тогава аз лично смятам да се фокусирам върху живота ТУК И СЕГА и да си намеря къщичка на село!

Бойка Атанасова, журналист

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.