Гръцкото бъдеще, като българското минало

Бойка Атанасова, журналист
Гърция върви по стъпките на България. Това е истината, независимо, че южните ни съседи не искат и да чуят за това оприличаване на събитията, но на лице са всички първи симптоми на заболяването, което потопи България в хиперинфлация през периода 1996-1997 година. Гърция върви стремоглаво към „перестройката”, предизвикана от тумора „държавен сектор”. Колкото и да се опитва гръцкото правителство да подхвърля успокоителни хапове чрез обещанията си, че няма да се прилагат нови мерки, разсейките предизвикани от тумора вече задушават не само гръцката икономо-политическо-социална криза, но и Европейската такава.
Какво се случва в Гърция?
Ако се вгледаме в обстоятелствата и детайлите ще видим, че икономическите средства от разпадащата се икономика на Гърция не отиват в ръцете на зараждаща се олигархия, а просто сменят собственика си в посока на запад в гигантското политико-икономическо формирование наречено ЕС. Страната вече дължи около 450 милиарда евро, които никой здравомислещ не си представя че ще може да върне някога. Опита на Гърция да се спаси с уж въвеждането на драхмата е меко казано жалък. Това не може да се случи поне по две причини. Първо – ЕС няма до го позволи, защото това ще означава срив на европейската валута. Лошият пример в случая е най-малката причина. Второ – въвеждането на драхмата автоматично ще отключи хиперинфлация, защото правителството на страната тутакси ще започне да печата пари за да се разплаща. След една година драхмата ще струва колкото зимбабвийския долар. Кредиторите очакват евро, а не валута която струва по-малко от тапети. Другияг аспект на сегашните трусове в обещството е факта че 700-800 000 държавни служители се опитват да се идентифицират със средната класа. А не са. Те са изкуствената средна класа, която просто трябва да изчезне. Поне в по-голямата си част. Защото самата тя е една от причините за тази криза. Истинската средна класа на Гърция притежава бизнес и работи. Има хотели, заведения, фабрики. В момента воят, който се надава от Атина е вопъл на една отмираща и излишна прослойка, лишена от привилегиите си и безгрижният живот. Нещо като активните борци веднага след прехода у нас. На тях ще им се наложи да работят, а земята ще продължи да се върти.
Какво очаква Гърция?
Страната ще премине през няколко етапа, които ще продължат, както и в България, близо две десетилетия. Всички сме наясно, че преходът е разделен на два периода – първо десетилетие на спад с огромни нива на инфлация и второ десетилетие на възход в макроикономическата политика на страната. Един от симптомите на прехода е нивото на безработицата. Тя е от голямо значение за благосъстоянието на масата, тъй като при високи нива на безработица нормална политика и поставяне на дългострочни цели е невъзможно. А разпадащият се в момента модел на капиталистическа икономика изхвърля на улицата и унищожава гръбнака на гръцкото общество, а именно феномена „средна класа”, който придава устойчивост на социалните структури. Именно тези хора в момента са залели улиците на страната в отчаян опит да се спасят, тъй като ясно вече в Гърция се оформят двете класи на бедни и богати. Именно това преразпределение на социалните слоеве води съседите до подобната в България дълбока криза от 1996-1997 година, когато големите градове бяха обхванати от протести, пътища и улици блокирани, а страната изпадна в хаос, нещо което в момента се наблюдава в Гърция. В началото на февруари 1997 година България бе изправена пред хиперинфлация, след като за по-малко от два месеца цената на един щатски долар от 500 достига до 3000 лв. Унищожени бяха спестяванията на ”средната класа” от българите, както и стопени дълговете на т. нар. кредитни милионери, взели пари от банките, без да имат намерение да ги връщат. Отчаяните опити в момента за обединяване на гръцките банки, както и витринното привличане на чужди инвестиции само по себе си говори за безпомощността на гръцката икономика. Друг симптом, който не бива да се пренебрегва е увеличението на престъпността. Богатите атински квартали са обсебени от руски, албански и български мафиоти, които си преразделят пазара, а в централните части на столицата се разполагат десноцентристите от „Хриси авги” (златна зора), които пък пребиват всеки чужденец. Факт, говорещ сам по себе си, че Гърция е изпуснала конците на контрол в собствената си страна.
Какво следва от тук нататък?
Гърция губи от суверенитета си под икономически натиск. Правителството в Атина малко по-малко бива лишавано от властовите и икономически лостове за управление. Кредиторите искат евро, които Гърция няма от къде да върне. Това означава че все по-големи сектори от икономиката и ще бъдат сложени под пряка зависимост на външни фактори. От друга страна дестабилизацията на обществото е факт. Страната тепърва тръгва по утъпкания от България път от края на 90-те. Закономерност е че отслабената власт и икономика водят след себе си и онзи феномен познат у нас като мутризация. И ако самото гръцко общество не роди този обществен урод, то широко отворените граници са възможност, това явление да бъде привнесено от вън. Почвата за това е вече налице. Изчезващата средна класа, разслоението на обществото на богати-бедни и ограничените ресурси ще доведат до огромна корупция. Не е зле южните ни съседи да погледнат на север от Промахон и да се поучат от нашият преход, защото пропастта между доходите ще продължава да се увеличава. В противен случай самозаблудата ще ги тласне към незавидно бъдеще и ще бетонира Маркс системата.

източник: 168 часа

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.