Българка в Гърция: Познавам българи, които си заминаха, защото искат да им се плаща за осем часа, а да работят четири

Таня Кутянова е от Димитровград. Тя е в Гърция заедно със съпруга си, футболиста Георги Кутянов (бивш играч на Димитровград и Хасково), който дълги години наред със строителството работи и като треньор на деца по футбол. Ето какво разказва Таня пред в.“Български новини“ за избора си да избере Гърция, за отношенията й с гърците и как вижда своето бъдеще…

Какъв беше животът ви в България?

Спокоен и много добър живот. Имаме две момичета, вече на трийсет и пет и на двадесет и девет години. Имаме и едно внуче от голямата дъщеря на десет години. Съпругът ми беше футболист, а аз работех като фризьорка. Завършили сме и двамата СПТУ „Пеньо Пенев“ в град Димитровград. Информация за Георги има в google.com, ако ви интересува, а за мен няма..

Как се появи идеята за емиграция в Гърция?

След промяната той работеше като треньор, но условията бяха вече различни. Не се отделяха пари за спорт и всичко западаше. А при мен във фризьорския салон, хората започнаха да намаляват и започна да става трудно. Имам приятелка и комшийка, която беше в Гърция от десет години. Тя си върна да прави сватба на дъщеря си и тогава се роди идеята за Гърция. Голямата ми дъщеря вече бе завършила висше образование, а за малката беше трудно и реших, че трябва да опитам. Опитах, успях и сега и малката ми дъщеря е с висше образование.

Аз дойдох първа и след три години дойде и Георги. Нито за миг не съжалявам, че дойдох тук. Нито Георги съжалява. Съжалявам, само че не съм тръгнала по-рано.

Дъщерите ви в България ли са? Какво са учили? Имате ли планове да ги вземете в Гърция?

Дъщерите ми са в България. Не искат да дойдат в Гърция. Боже… точната специалност не си спомням, но голямата ми дъщеря завърши „Международният Славянски Институт“, а малката ми дъщеря в „Бургаски свободен университет“. Трудно им е, но работата тук в Гърция е повече за чистачки и гледане на болни хора, което тях не ги устройва.

Как се преборихте с носталгията?

В началото ми беше много трудно, но се свиква особено когато животът ти е по-добър и можеш да помагаш на децата си.

Дори сега, когато се прибирам в България ми става тъжно, за българите, които живеят толкова трудно и да загубили всякакви ценности в стремежа си да оцелеят.

Помните ли първият си работодател в Гърция?

Приятелката, с която дойдох ми намери работа, за която съм й още благодарна. Бяха невероятни хора. Гледах една баба.

Колко време останахте там, какво беше заплащането ви?

Заплатата ми беше 600 евро. Работех там една година и бабата почина. После влязох в къща. Гледах майката на хазяйката и когато тя почина, хазяина направи документи на Георги и той дойде при мен. Три години живяхме без да плащаме наем.

В Атина ли беше тази ви работа?

Тази ми работа е в Ираклио. Сега мога да ти кажа, че с това семейство сме повече от приятели. Благодаря на Бог, че ме изпрати в този дом.

Как се преборихте с езиковата бариера? Лесно ли научихте гръцки език?

Още докато дойдох започнах да уча гръцки език сама, от речник и след шест месеца говорех, не добре. За шест месеца се научих да говоря гръцки. Не мога да пиша на гръцки и съжалявам, че навремето не се постарах, а сега вече май няма смисъл. Работя в ИКА –Ираклио. Там имам колежки гъркини и ако нещо се наложи, те ми помагат с писането.

На каква длъжност работите в ИКА?

Каква може освен чистачка?

Как се справяте в Гърция? Днес има тежка криза, как това се отразява на вашия живот?

Не е като преди, но засега се справяме. И ще стоя тук, докато мога. Заплатата ми за сега е същата, само дето Георги не работи през зимата. Строителството замря. Като треньор работеше и тук в Ираклио, но им намалиха заплатите и той се отказа.

В кой отбор работеше?

Беше на работа в детска академия „Атлополис“. Пет години работеше там. След работа всеки ден имаха тренировки. Отборът му спечели второ място преди три години на турнир в Атина.

За времето, което сте тук сте опознали характера на гърците. Каква е според вас основната разлика между двата народа?

За мен няма разлика или просто попаднах на добри хора. През повечето време общуваме с гърци и твърдя, че са невероятни хора. С българи избягваме да общуваме. С гърците си приличаме по начина на живот, който ние живеехме преди години, а разликата както аз я виждам е, че те работят повече от нас. Макар да казват, че са мързеливи познавам българи, които си заминаха, защото искат да им се плаща за осем часа работа, а да работят четири.

Имали ли сте трудности като чужденец в Гърция, някакво не добро отношение предвид това, че сте българка?

Расистки прояви към мен не съм имала.

Как организирате свободното си време?

По принцип излизаме с хазяите и с дъщеря им, която има едно сладко момченце на две години и половина. Когато имам повече време го разхождам с количката. Имаме и приятели българи, с които се срещаме за салатка с ракийка. Хазяите ни имат хотел на Ледас и винаги когато почиваме повече дни, ходим там на плаж.

Има ли нещо, което таите в себе си и искате да извикате, за да ви чуят хората…

Единственото нещо, което искам е децата ми в България да живеят по-достоен живот и не само моите…

Бъдещето ви е тук или в България?

Ще стоя тук докато мога. Не искам да се връщам. Ако бях по-млада сигурно щях да се устроя тук. Но в България е майка ми, която има нужда от парите, които й пращам.

Вашето послание към нашите читатели…

Да се обичат и да бъдат добри./БН

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.