Експериментът „Гърция“! Превърнаха ли ги в опитна мишка на ЕС?

Не е вярно, че мързеливите гърци са виновни за кризата. Причините са други, казва пред „Зюддойче Цайтунг“ гръцкият вицепремиер Янис Драгасакис. „За ЕС Гърция беше нещо като експеримент. Превърнаха я в опитна мишка.“

Загуба на 1/4 от икономическата мощ на страната, скок на безработицата до 27 процента в най-тежките моменти, тотален срив на доходите, обезценяване на спестяванията на гръцките граждани, тежки социални загуби – така гръцкият вицепремиер Янис Драгасакис описва в интервю за „Зюддойче Цайтунг“ последиците от кризата в Гърция, пише Дойче веле.

Драгасакис отхвърля широко разпространеното схващане, че се е стигнало дотам, защото държавата и гражданите ѝ едва ли не са се надпреварвали кой ще харчи повече от другия.

Напълно погрешна е също и представата, че мързеливите гърци са виновни за кризата. Тя води до прибързаното обявяване на елитите за невинни, казва той.

Причините за кризата, според Драгасакис, са вътрешни и външни. „От една страна Гърция не беше подготвена за влизането си в еврозоната. Тогава Гърция се управляваше от партии, които функционираха като властови картели. От друга страна Европа не разполагаше с инструменти за справяне с подобна криза. Така Гърция беше нещо като експеримент, превърнаха я в опитна мишка“, казва вицепремиерът на страната.

113 задачи пред Атина

В последната година от третия спасителен пакет Гърция има да изпълни цели 113 задачи. Така например страната трябва да модернизира администрацията и да реформира енергийния сектор. Нещо, което трябваше да бъде направено още преди много години, признава Драгасакис.

Без съмнение усилията доведоха и до положителни промени – междувременно икономиката отново расте, а безработицата е спаднала до 21 процента, казва той.

Същевременно обаче вицепремиерът се пита дали е било необходимо страната му да бъде подлагана на такова тежко изпитание чрез наложената ѝ политика на икономиите. Той смята, че е имало и други възможности. „Беше наложително да започнем да пестим, но след избухването на кризата можеше да се направи повече, за да не се стига до рецесия“, уверява той.

Друга важна задача пред Гърция е да съумее да задържи в страната експертите и да върне от чужбина високообразованите, които в разгара на кризата я напуснаха. „А поставената цел до 2022 година Атина да постига годишен бюджетен излишък от 3,5 процента е изпълнима, но много трудна. Поне така твърдят икономистите“, уточнява гръцкият вицепремиер.

Като цяло на Гърция ѝ предстои да се завърне на международните капиталови пазари и да започне сама да финансира дълговете си. Предпоставката за това е да бъдат изпълнени договорените стъпки по отношение на гръцкия дълг.

„Тук става въпрос включително за още дългови облекчения. Ако например лихвите в световен мащаб започнат да растат, трябва да има гаранции, че Гърция ще се справи. Освен това, ако настъпят някакви сътресения и гръцката икономика престане да нараства, трябва да бъде договорен механизъм, според който страната ще плаща само толкова, колкото е по силите ѝ. Крайно време е да се обвържат дълговете и растежът“, казва Драгасакис.

„Което е добре за Гърция, е добре и за Европа“

Гръцкият вицепремиер призовава политиците в Европа, особено тези в Германия, да се запитат дали искат гръцката спасителна програма да приключи успешно, а сегашният трети помощен пакет да бъде последен?

„Мисля, че на изборите за Бундестаг Меркел ще бъде възнаградена от избирателите за твърдата си позиция в усилията по спасяването на Гърция. Ние смятаме, че всичко, което е добре за Гърция, е добре и за Европа, и за Германия. Но все още сме на мнение, че безконтролната политика на икономиите не е добра нито за Гърция, нито за която и да било друга държава“, казва пред „Зюддойче Цайтунг“ гръцкият вицепремиер Янис Драгасакис.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.